Обикновено оправданията са много, но генерално отговорът, който не искаме да признаем, е нежелание за изход от зоната на комфорт. Трябва да имаме предвид обаче, че тя може да бъде много опасна и да доведе до забавяне на личностното развитие, и изпускането на безброй мечтани възможности.
Ако искате да научите повече за това, как понякога сами искаме предприемаме пътя на неизвестното и спираме по средата за неизвестен период от време, можете да останете до края. Така Вие ще научите не само за причините, но и за начините, по които това може да бъде предотвратено.
Истината за самосаботажа
Всяка една нереалистична представа за себе си и действия, които няма да доведат до положителни последствия са вид самосаботаж. Той може да бъде подсъзнателен и несъзнателен, като в много ситуации. В очите на другите ние излизаме като жертва без амбиции и воля да направим каквото и да е за себе си (victim mentality).
Много често той води до отдалечаване от социални кръгове, с които сме общували с желание и бягство от задължения, които трябва да се свършат. Отлагането е ключът към самосаботирането, защото той убива желанието да разгърнем своя талант, креативност и организираност за по-късен момент, който може никога да не дойде.
В резултат от страха за провал или разочарование твърде често ние пропускаме оферти, които сме чакали цял живот, и които могат да променят в положителна посока нашата същност, бъдеще и настояще. Няма значение колко важна е тази промяна – зоната на комфорт убива всяка една проява за промяна и израстване.
Травмите от миналото, оставили дълбока рана в нас, също могат да бъдат една сигурна причина за нашия самосаботаж, защото израствайки в пълен хаос, ние намираме за нормален само него, а установените ред и чистота са нещо непонятно и чуждо. Тук се обажда вътрешният глас, който ни казва да спрем на място…За по-безопасно, но това не винаги е желаната спирачка.
Начинът на мислене на една жертва (Victim mentality)
Всички се сблъскваме с тях, те са в нашия приятелски кръг, обикновени непознати, които подминаваме по улицата, нашите колеги и дори нашите родители. Те съществуват тъжно, но гръмогласно, изопачавайки вината в околните, удобно измъквайки се от своята отговорност за вина.
Те могат да ни казват, че губят контрол над дадени ситуации, което е защитен механизъм и начин на самосъхранение. Много често те са склонни да прибегнат до обиди към себе си и изпадане в ненужни истерии, за да ни покажат колко страдат и колко болезнен е социалният капан.
Обикновено тези хора „боледуват“ от липса на внимание, избивайки комплекс за малоценност, и повтаряйки постоянно колко много проблеми имат. Това чувство може да се превърне в една истинска същност на човека, за което все пак има изход, стига той да има воля и момент на осъзнаване.
Не бъдете жертва – потърсете решение
Въпреки своите вътрешни страхове, Вие трябва да потърсите решение, което да Ви избави от забвението и тежкото бреме на отложените планове и пропиления потенциал. На първо място Вие не трябва да чакате удобен момент, за да се докажете – когато е непланирано винаги е по-ефективно и сигурно.
Бъдете наясно, че всеки греши и всяка една погрешна стъпка е стъпало към опита и успеха, колкото и да боли понякога от нея. Ако не можете да се справите сами, винаги можете да потърсите помощ от професионалист или коуч, който ще Ви вдъхнови и мотивира.
