Някои изкуства не могат да създадат нов свят за нас, но могат да пресъздадат стария през нов поглед, през който не сме поглеждали. Понякога ни се иска да имаме обективи вместо очи- това е мисъл, дошла от творенията на урбанистичната фотография.
Случвало ли Ви се е да вървите по улица всеки ден, без да забелязвате красивия нюанс на вратата на съседа Ви? Или огромната саксия с рози, оставена от най-добрата баба в квартала, грижеща се за всички улични котета?
Не след дълго всички детайли, които сте забравили да уловите в съзнанието си, изникват в нечий фотографски профил, през един различен поглед, играещ със светлина, ъгъл и обект на фокуса. Урбанистичната фотография рисува своята интерпретация за облика на града, изобразявайки го като отделно присъствие в живота на хората, а не само като фон.
Тя кара всички улици да проговорят, всички застинали обекти да разкажат своята история, а тълпата да балансира по свой начин хаоса, и реда. Нека си говорим за изкуство днес! Онова изкуство, което танцува между реалността и живописта, между филма и поезията, изобразявайки най-истинските черти и най-искрените моменти от забързаността на човешкото съществувание.
Градът като главен герой
Истинският герой е градското пространство– останалото е детайл. Всичко в кадъра е подчинено на неговата логика- силуетите на сградите, ритъмът на уличното движение, светлината, която може да бъде както ярка, така и по-мека. Градът може да бъде както протагонист, така и антагонист, изобразен от гледната точка на фотографа със своите случайности, несъвършенства и тихи ъгли, които осиновяват самотни души и лица, които желаят да останат в своето уединение, и анонимност.
В една снимка могат да виреят редът и хаосът, симетрията, случайността, постоянството и непрекъснатата промяна. Нови сгради, стари сгради, места, претърпяващи преход и лица, които са едновременно носещи белезите на старостта, и свежестта на своята младост.
Този контраст прави градската среда и урбанистичната фотография толкова интересни и мистериозни. Той се възприема като жив организъм, а сградите в него- като органи от цяла една кръвоносна система.
Движението на всички хора е безкрайният кръвен поток, подхранван ежедневно от изненади, произшествия и прекрасни мигове, уловени завинаги в един кадър. Градът притежава безкрайна структура, която поглъща личността със своята съвкупност от малки детайли- отворен прозорец, стълбище, градинка с цветя или дори уличните кофи за боклук.
И не на последно по важност място, градът носи различните пластове на времето. В една и съща сцена могат да се преплитат минало и настояще- стара до нова сграда, възрастен човек до дете, износени следи върху модерна архитектура и още много други концепции.
Атмосферата и настроението
Една от най-важните особености на този тип фотография, е способността да улавя онова, което може да се види и усети. Атмосферата е душата на една снимка и именно тя най-обикновените сцени от ежедневието се превръщат в образи с емоционална тежест и смисъл.
Тя се заражда от светлината, времето, пространството, движението и празнотата. Един и същ булевард може да бъде заснеман всеки ден, носейки различна атмосфера.
Когато нощните светлини загаснат, попарени от изгрева на утрешния ден, булевардът се събужда, за да посрещне движението на хората, а когато слънцето се сбогува с деня, залязвайки някъде на запад, булевардът се окъпва в нощните неонови нюанси, вещаещи един нов живот, изпълнен с интимност и анонимност. Присъствието и отсъствието на хората също имат значение.
Когато улиците са пусти, пейзажът изпада в летаргия и спокойствие. Движението на хората сутрин и вечер забързва динамиката и разсейва това спокойствие, което може да бъде както нужно, така и на моменти тягостно. Краят на тази статия наближава, но не и идеята за съживяването на средата, с която се сблъскваме всеки ден, в една нова светлина, в нов театрален костюм, с нов грим и нова емоция.
Вдигнете тост за онова изкуство, което ще остане такова завинаги, защото нашите нагласи са настроени така, че да искат да виждат нещо ново и различно всеки ден, макар и пространството да е все така статично на пръв поглед.
