Година след година, избори след избори и това вече се превръща сякаш в традиционна практика в държавата ни. В последните няколко години живеем в постоянен избирателен режим, ставайки свидетели на позорно падане на правителства, мръзнейки по площадите за пустата, така жадувана справедливост.
В тази борба има герои, има и търтеи, които лентяйската се изтягат пред големите си телевизори у дома, гледат празно в екрана и на следващата сутрин с гордост заявяват своята „бунтарска“ позиция за това, че няма да гласуват, защото няма за кого. Същите тези хора всеки ден разпръскват своите оплаквания относно кражбите в политиката, несправедливостта в съдебната система, високите цени на горивата и храните, и какво ли още не…То не е само едно нещо.
На целия този фон предсрочните парламентарни избори на 19.04.2026г. ще тестват зрелостта на Демокрацията и това, дали свободният гражданин още вярва, че гласът има значение. Ето тук идва и големият и наистина страшен парадокс- колкото повече хора губят вярата си в системата, отдръпвайки се с отвращение от избирателните секции, толкова по-малко представителна става самата Демокрация.
Активното участие, обаче, е сигурният път, тя да функционира пълноценно. Днес говорим за важните избори в живота, които ще определят бъдещето на нас и нашите поколения. Надяваме се тази статия да събуди дремещата амбиция за борба за едно светло и достойно бъдеще в страната.
Еднопосочните самолетни билети за чужбина винаги ще ги има, но нека направим така, че стабилността в държавата да бъде точно толкова постоянна, колкото са те, за да не се налага да бъдат изкупувани.
Колко партии влизат в Парламента
Според „Алфа Рисърч“ на тези избори се очаква по-висока избирателна активност, която ще достигне до 60% или по друг начин казано, 3.3 млн.души. Това проучване е проведено в срока между 13.04.-15.04.2026г сред 1000 пълнолетни граждани в цялата страна.
Според изследването, 6 партии ще влязат в Парламента, като водещата политическа позиция заема „Прогресивна България“ с 34.2%, втори са ГЕРБ-СДС с 19.5%, трети- ППДБ с 11.6%, четвърти са „ДПС-Ново начало“ с 9.4%, пети са „Възраждане“ с 5.8% и на последно място са „БСП – Обединена левица“ с 4%.
Под този коефициент остават партиите „Сияние“ с 3.2%, „Величие“ с 2.9%, „МЕЧ“ с 2.8%, „Има такъв народ“ с 1.7% и „Синя България“ с 1%. Интересен развой се наблюдава при „Сияние“, която отбелязва ръст и гражданска активност и то предимно от хора, които не са толкова политизирани, но са съпричастни с каузата на лидера Николай Попов.
Проучването съобщава още, че около 72% от хората в България вече са избрали за коя партия да гласуват още преди стартирането на кампанията. Хората, които са взели решение по време на кампанията, са 16%, а тези, които все още не са взели решение са 12%.
Бъдещи сценарии за управленско мнозинство
Проучването показва, че водещата позиция с най-висок процент се приписва на „Прогресивна България“, а именно партията на бившия президент на Република България- Румен Радев. Общото управление с ГЕРБ-СДС и ППДБ изглежда все по-трудно, предвид дистанцията на Радев от тези партии и покачения градус в последните няколко седмици около предизборните кампании.
От друга страна, обаче, колкото повече партии влязат в Парламента, толкова повече резултатите на „Прогресивна България“ ще се понижат поради факта, че няма да има преразпределение на мандати.
Защо се стигна до тези избори
Предстоящите избори тази неделя са предсрочни и са резултат от неспособността на предишното Народно събрание да излъчи устойчивост в своето управление. Това започва да се счита за „тенденция“, започнала още през 2021г., при която коалициите ставаха все по-нестабилни, а политическите компромиси се постигаха трудно.
Цикличността доведе до масова институционална умора от страна на политиците и от страна на избирателите. На тези избори гражданите на Република България трябва да изберат парламент, който да излъчи Правителство и една по-ясна политическа посока за страната за следващите години.
Когато гласът има значение
Всеки глас има значение– този на хората в големите градове и този на гражданите в по-малките населени места. Изборният праг от 4% често може да се прескочи и да се пропусне с малка разлика, като гражданската активност влияе върху тежестта на всеки подаден вот.
Ако голям процент от българите смята, че техният глас няма да промени нищо, това дава шанс на една партия да влезе или да не влезе в Парламента, а именно това поражда всяка година много разочарования, и оплаквания. Обратно на това, колкото повече хора подадат своя глас, толкова по-голям е шансът системата да започне да работи в полза на тях и на обществените нагласи.
Голямата истина е, че един глас няма толкова сила в своята самостоятелност, колкото в неговото участие в общия процес. Демокрацията разчита на масовата обществена активност и този един глас е част от голямата колективна сила, определяща пътя на развитие в държавата.
Тази статия призовава всеки един човек, който я чете, да излезе на 19.04.2026г. с бистър ум и ясна позиция, която да заяви в бюлетината. В противен случай протестите няма да стихнат и масовото недоволство ще расте всеки един ден.
