Тези дни България празнува изкуството. Страната доказа, че може да бъде прославена не само със спорт, но и с постижения, свързани с музиката и литературата. Наред с триумфа на Дара и нейната песен “Bangaranga”, идва ред на едно друго поле, което е много по-смълчано, но също толкова красиво, шарено и завладяващо.
Това е съвременната българска литература, която с годините показва все повече своето щедро поле за изява и създаване на шедьоври. През 2023г. международната награда „Букър“ спечели не който и да е, а нашият всеизвестен автор Георги Господинов, със своя роман „Времеубежище“.
Това е първият български автор и книга, отличени с престижната литературна награда. Това бе и все още е гордост за всички нас, които горим по своята родна литература. Макар и неразбран от много хора със своя висок стил на изразяване, Георги Господинов доказа, че в България писането никога не е изчезвало, напротив- дори се развива стремглаво към иновациите и гъвкавостта на своите прозаични, и поетични „плодове“ .
Тази година, до престижния кратък списък от литературна конкуренция от цял свят, достигна Ирена Иванова, или по-известна на всички ни като Рене Карабаш, със своя роман „Остайница“. Въпреки, че не спечели първото място, тя спечели нещо много повече, а именно сърцата и интереса на своите сънародници, и на читателите по света. Това е заслужено уважение, с което можем да се гордеем.
Кой е победителят
Почетното първо място се присъди на писателката от тайвански произход Ян Шуан-цзъ и на нейния роман „Тайвански пътепис“. Творбата е преведена от китайски мандарин от Лин Кинг, като това е първото произведение, което е превеждано от този език, спечелило престижната литературна награда.
Тази награда отличава наравно труда на автора и на преводача, подчертавайки немалкото значение на преводната литература в глобален мащаб. Но с какво „Тайвански пътепис“ се отличи сред останалите?
Журито на конкурса описва книгата като „завладяваща и хитро изтънчена“. Тя се отличава със своята интересна структура, представяйки преоткрития и до известна степен, измислен свят на окупирания от Япония Тайван през 30-те години на миналия век.
Тук главни герои са Аояма- японска авторка, заедно с нейната преводачка от Тайван- Чидзуру. И двете се отправят на кулинарно пътешествие през Тайван, като през цялото време отношенията им преминават през различни емоционални нюанси.
През погледа на героините се смесват темите за любовта, културата, колониалната история и властта. Книгата е характеризирана като пътепис, допълнен с няколко измислени бележки под линия. Много читатели си мислят, че става въпрос за истински исторически роман именно заради тези бележки под линия. Самата Ян Шуан-цзъ коментира своето произведение така: „И Корея, и Тайван са били винаги колонии на Японската империя, но корейците, като че ли изпитват негодувание към този период от историята, докато тайванците гледат на нея с много по-противоречива смесица от отвращение и носталгия. Исках да разплета сложните обстоятелства, пред които са се сблъсквали тайванските хора в миналото, и да проуча към какво бъдеще трябва да се стремим.“.
Победителката бе обявена на церемония в „Тейт Модърн“ в Лондон от писателката Наташа Браун в интервала между 22:00/22:30 местно време и 00:00/00:30 наше време на 20.05. Тя получи парична награда от 50 000 британски лири, които се равняват на 57 366 евро и ще бъдат поделени между авторката и нейната преводачка.
Българският принос: „Остайница“ на Рене Карабаш
Нека сега се върнем към нашето момиче и нейния принос за силното българско литературно присъствие. Романът „Остайница“ спечели множество сърца със своя фин и нестандартен стил на писане, граничещ с дълбоката изповед и болката по това, да се родиш жена в един строг патриархален свят.
Романът разглежда една албанска общност, която е изцяло отдадена на своите неписани патриархални закони, където честта е по-важна от човешкия живот. Разглеждаме живота на Бекиа- млада жена, въвлечена в кръвна вражда, която започва много преди нейното раждане. Тази вражда е събирателна метафора на всички грехове, с които човек се ражда принудително- страхове, омраза, травми, тежест.
В нейната душа бушува силна, но невъзможна за тогавашния свят, любов- тази към жената от нейното детство. Романът се фокусира върху дълга, традицията и нестандартното решение, да се откажеш от природата, с която си се родил, за да се докоснеш до така жадуваната свобода.
„Остайница“ или още наречена „бурнеша“ е всяка жена, която обитава свободно териториите на Северна Албания, взела своето крайно решение, да живее като мъж. Тя полага обет, с който се отказва от брачни връзки, сексуални взаимоотношения и майчинство- трите основни елемента на традиционната женска роля.
Този роман излиза още през 2018-та година, преведен е на езици, като арабски, английски, гръцки, македонски, босненски, италиански и полски. На английски той е преведен от Изидора Анжел със заглавие “She who remains” и е напълно достъпен до всички англоезични читатели.
Рене Карабаш е наша гордост, която доказа, че смелостта е много по-силна от наградата. Списъкът, в който присъства нейното име, носи уважение, престиж и доказателство, че българската литература диша свободно, без хрипове от посредственост и праволинейност.
