Ах, тези панелки! Социалистическите чаровни паметници на една отминала епоха, оживели до демокрацията и доказали своята устойчивост през годините, побирайки многолюдни семейства и отчаяни, мечтаещи студенти.

Това са сградите, замислени като съвременен роман, написан на бетонни листове, с балкони като препинателни знаци и прозорци, в които можете хем да видите света навън, хем да погледнете миналото в отражението му, стоящо зад Вас. Панелените блокове носят със себе си мириса на кафеварка, чай с бучка сирене и в следобедните часове- варено зеле.

Ако градовете бяха карта памет, панелките щяха да са най-яркият документ, който упорито отказва да бъде изтрит от съзнанието, дори ако бъде обсипан с модерна санировка. Мило и драго ни е днес да поговорим за жилищата, които ни прегръщат тъгата и радостта всеки ден, сградите, които ни дават пространство, но и интимна главоблъсканица с „домашните“.

Защото къде е чарът, ако той не се помещава в мрачен жилищен квартал, с полуразрушена детска площадка и коли, наредени като в автосервиз? Ние не заплюваме панелките- ние ги увековечаваме с нашите мисли.

Тази вечна бетонна поезия

Тази поезия е социална и често мирише на мухъл, и нафталин. Тя е част от бруталистичността в архитектурата, която за мнозина изглежда тъжна и нелогична. Нейната сянка пада върху сивия асфалт, затъмнявайки любимия ареал на хиляди мравки, охлюви и гадинки с повече от 4 крака.

Тайната на гръмкия чар се крие в името– „Панелка“ е разговорен термин, който е член на семейството на „едропанелното строителство“. Произходът им е немски и идва от “Plattenbau”– термин, който обяснява метода за построяване на един панелен блок.

Самото едропанелно строителство е лесен подход към построяването на по-високи сгради, а разковничето е в използването на готови железобетонни панели, които се сглобяват един в друг. Брутализмът флиртува по свой начин с бетона, въртейки се около идеята за стабилност и прогрес.

Панелката е техният практичен резултат, който става повторяема част от градската среда, граничеща с „модно-архитектурна“ тенденция на соц реализма. За много западняци, за които тази архитектура е толкова чужда, колкото домашния първак, панелката е строга и еднаква, но малцина са осъзнавали какъв театър може да се завихри в нейната вътрешност (понякога на абсурда, а понякога не съвсем).

На малкия балкон хиляди домакини са изпадали във философски размисли, докато простират гащи, чорапи и чаршафи на многолюдното си семейство. Асансьорът ли? Това е тесният социален барометър, в който се разменят повече мълчания, отколкото в Столична библиотека, и който закъсва повече между етажите от BMW на снежна пъртина.

В случай, че живеете на втория етаж или асансьорът е заседнал между пети и шести, защото младежи се опитват да изживеят своята любовна авантюра, както правят във филмите за възрастни, можете да се сблъскате с вечно намусения съсед, който цепи дърва на площадката на етажа или на този, който Ви тропа посред нощ по тръбите в банята да спрете да използвате душа толкова шумно.

Имате два варианта– поздравете ги, защото ще Ви се лепне прякор на невъзпитан и пропаднал наркоман или не ги поздравявайте, защото и без това няма да Ви чуят. Може би ще са твърде улисани в своя собствен комунистически свят.

Най-приятни са събранията на блока…На които никой няма да успее да дойде, защото е много зает (да подслушва споровете на присъстващите зад вратата на апартамента си).

Но дори да сте петима, излъгани от съдбата, човека, спорът е гарантиран. От неплатени такси за вход от миналата година до бъдещи планове за дългосрочни инвестиции…Които също са с пари, които се очертава да висят на врата на домоуправителя като амулет на щастието– не стига, че тежко, но и нелепо скъпо.

Панелките пазят чара на отминалото време, все още ухаещи на топли мекици, а може би и с малко радиация от аварията през 1986г., но нека не забравяме, че те са сигурното интимно царство на уюта, и топлите спомени.

Всеки светещ прозорец късно вечер носи своята семейна история, драма и щастие, което не можете да видите зад завесите, но пък можете да чуете дори да сте отвън, на пейката пред блока, заради дървената стара дограма, и кухините на нейната старост.

Не ги отричайте – те носят своя чар и смисъл, малко тъга, щипка патриархат, но и приятен аромат на салатка с ракийка, и гърмящ стар телевизор на канал 2.