Всичко започна на 26.04.1986г., в покрайнините на Припят, четвърти енергоблок, Чернобилска атомна централа. 01:23 през нощта. Светът на много хора се променя, ходът на цяла една човешка история прави драматичен завой към атомна катастрофа, която оставя жестоки последици за следващи поколения, дишащи замърсения въздух.
Това е моментът, в който за нула време мощността на реактор 4 скача до нива, които стократно надвишават допустимото. Резултатът са две експлозии, които разрушават корпуса на реактора, което довежда до изхвърлянето на животозастрашаващо количество радиоактивни материали в атмосферата.
Личността, която остава завинаги в историята, като "причината" за това избухване и погубването на човешките животи, е Анатолий Дятлов. „Човекът не заслужава затвор. Той заслужава смърт.“. 40 години по-късно, една пагубна и мрачна цифра време, говорим за това, което до ден днешен буди интерес, въпроси, мистерии, но все по-малко отговори.
Отправяме се на виртуално пътешествие назад във времето, разглеждайки по-внимателно събитията в хронологичен ред и последиците от безотговорността и прибързаните решения. По случая е заснет телевизионен сериал през 2019г., който можете да гледате в платформата на HBO MAX (ако все още не сте).
Мрачният реализъм, неповторимата актьорска игра е майсторлъка във вените на режисьорската и операторската ръка, подчертават естетиката на онова белязано от смърт и деформации време, в което едно човешко решение и мълчанието около него, са индикация за една брутална гибел.
Статията ще бъде разделена на части, за да може да бъде обхваната максимално много информация за всичко, около което се завърта една от най-сериозните катастрофи в историята.
Хронология на една трагедия
Чернобилската атомна централа (ЧАЕЦ) e проект, роден от амбициите на Съветска ядрена програма, който се развива през втората половина на XX век. През 1954г Съветският съюз пуска първата в света атомна електроцентрала в Обнинск, стартирайки производство на ядрена енергия.
До средата на 80-те години СССР е сред най-големите лидери по брой работещи реактори и генерирана атомна енергия в света. Първата голяма електроцентрала е именно Чернобилската, разположена в близост до украинския град Припят.
Нейното изграждане започва през 70-те години, а от периода на 1970-1983г. влизат 4 енергоблока с реактори РБМК-1000. РБМК е акроним, обозначаващ от руски „Реактор большой мощности канальный“ – „канален реактор с голяма мощност“. Това е самостоятелно проектиран дизайн, графитно-модериран, като за охладител служи водата под налягане, която задвижва турбините пряко, без допълнителен топлообменник.
Но сред успехите и оригиналността на съветските амбиции, дреме безотговорност, която води до фаталната нощ на 25 срещу 26.04.1986г. В ЧАЕЦ се провежда рутинна процедура по спиране на реактор 4 за планиран годишен ремонт.
Ръководството на централата решава да използва това спиране за експеримент за изпитване на системите за безопасност при евентуално спиране на електрозахранването. Мощността на реактора започва да се понижава късно вечерта.
Грешките в управлението започват в момента, в който активната зона на реактора се отравя с натрупан ксенон, а мощността на реактора пада до опасно ниски нива. Въпреки тази опасност, вместо реакторът да бъде спрян незабавно, заместник-главният инженер- Анатолий Дятлов оказва натиск върху екипа, да продължи работата върху реактора.
Подаването на пара към турбината е спряно и това постепенно намалява притока на вода за охлаждане. Започват да се образуват парови мехури, но все пак реакторът работи при около 7% от номиналната си мощност.
В 01:23:40ч. се задейства аварийното спиране чрез натискане на един бутон- АZ-5. Това действие трябва да спусне всички контролни пръти в активната зона и това да заглуши ядрената реакция. За съжаление именно този бутон сработва за начало на ядрената катастрофа, поради факта, че вкарването на тези пръти само увеличава тази реактивност.
За минимално време мощността рязко се покачва и топлинната енергия скача до 10 пъти повече от номиналната. Горивните пръти прегряват и се деформират, а налягането в охлаждащите канали се повишава до степен на експлозия.
01:23:44ч.- това е моментът на първата експлозия, която е резултат от разкъсването на тръбите и каналите в реактора от прегрялата вода и парата. Взривът откъсва и изхвърля масивната стоманено-бетонна плоча на реактора, а целият покрив на сградата е раздран. Секунди след първата експлозия, следва втората, по-мощна, която разкъсва целия реактор и голяма част от съдържанието му бива изхвърлена навън.
В базата на енергоблока има огромна дупка, през която всички вредни газове и аерозоли започват да излизат в атмосферата. Всичко избухва в пламъци, като най-опасен е пожарът в базата, в която се намира въпросният реактор.
Пожарът там е разразен от графитните блокове и това го прави изключително труден за овладяване. Целият екип изпада в шок и паника. Някои от тях са обхванати от силната радиация, като хората, работили в близост до реактора, загиват на място, а останалите са силно обгорени и умират по-късно от раните си.
Към 01:28ч на място пристига пожарната служба на Припят, която съвсем неподготвена за последиците, които предстоят, започват да действат по устав, стъпвайки върху парчета графит. На 26.04. 1986, към 5:00 сутринта, пламъците са овладени, но силата на графита продължава да тлее.
Това причинява остра лъчева болест на много от пожарникарите. Според данни на Международната агенция за атомна енергия, радиоактивните емисии, които съдържат изотопи, йод, цезий, стронций и плутоний, са изхвърлени в околната среда в резултат на избухналия пожар. Тези ядрени частици тепърва следва да се разпръснат в атмосферата в много части на Европа, включително и в България.
За мащаба на тази ядрена катастрофа разбират малцина. Ръководството на ЧАЕЦ установява, че реакторът е силно повреден, но не напълно унищожен. В съботната утрин вече са регистрирани смъртоносно високи нива на радиация, но все още животът в Припят тече напълно нормално поради липсата на информираност в обществото.
Цял един ден не се съобщава за никаква евакуация- единственото действие е отцепването на района около централата. На следващия ден (27.04.1986г) се взема решение за евакуация на Припят.
За ликвидиране на аварията е назначена държавна комисия, водена от заместник-председателя на Министерския съвет- Борис Шчербина. На 27.04, обедно време, населението на Припят постепенно бива извозвано от града с автобуси и настанявано във временни убежища. Около 47 000 души, голяма част от които са семейства, са принудени да преобърнат посоката на своя живот, изпълнен с множество въпроси.
Казано им е, че трябва да вземат със себе си само най-необходимото, защото евакуацията ще продължи само 3 дни. Разбира се, това не се случва, и никой от извозените не се завръща у дома.
В началото не се наблюдава паника и всичко върви по план. Липсата на организираност още в първите часове обаче, е проблем, защото голяма част от населението вече е поело значителни дози радиация по въздуха и храната.
Следователно, случаите на лъчева болест се увеличават със скоростта на светлината, както и проблемите с щитовидната жлеза при децата. На 28.04, в следобедните часове, Съветското правителство прави своето първо публично изявление по случая.
Тонът на това изявление е успокоителен и обнадеждаващ. Съобщението е излъчено по съветската вечерна емисия „Время“, като самото изявление се случва под влиянието на външен натиск.
В същия ден в Шведската атомна централа започва да се наблюдава повишена радиация, което сигнал, че нещо много опасно и необичайно се случва. Постепенно се включват и други северни държави, като Дания и Финландия със запитване към Москва чрез дипломатически канали, дали на нейна територия не се е случило нещо опасно.
Цели 18 дни след аварията, на 14.05. лидерът Горбачов се обръща официално към нацията с изявление, че ситуацията е сериозна, а повредата в Чернобил се разглежда като „изпитание“ за всички.
Тъжният пейзаж от последиците на аварията
Тепърва започва най-лошото, а именно отиващото си население, станало жертва на силната и опустошителна радиация. Освен обезлюдения тъжен град и цяло общество без собствен дом, рисковете последиците започват тихо и страшно да пълзят по околната среда и човешкото здраве.
За минимално време, около 237 души от ликвидаторите са настанени в болница с опасност за живота, като от тях на 134 случая се потвърждава синдром на остра лъчева болест. Сред тях са предимно войници, пожарникари и служители на централата.
28 души от тях умират след 3 месеца, останалите оцеляват, но са белязани от сериозни увреждания до края на жизнения си път. В резултат от изселването на още хора, живеещи в близост до Чернобилската централа, общият им брой започва да надвишава 35 000. Мнозина от тях се заразяват с дълготрайни радиоактивни усложнения и не успяват да доживеят миговете, в които да могат да се приберат отново у дома.
Обхватът на аварията е сериозен, събиращ в себе си цели 200 000 кв.км, като най-тежко засегнатите участъци са тогавашните съветски републики- Украйна, Беларус и Русия. Облакът преминава над цяла Източна Европа, преминавайки отвъд нея и достигайки до Севера, за чиито страни споменахме малко по-нагоре в статията.
В държави, като Италия и Великобритания дори са отчетени т.нар. „горещи петна“ на отлагания след дъждове. Повишените нива на цезий се наблюдават в някои високопланински части на Австрия и Южна Германия, и по-специално в овчето мляко и гъбите. Чернобилската трагедия постепенно започва да придобива световен мащаб, превръщайки се в едно от най-големите еко-географски катастрофи на човечеството.
Обратно към Украйна, горите, които са се намирали в близост до Чернобил, загиват, почернявайки и изсъхвайки от силната радиация. Поради тази причина, боровата гора около станцията, става известна като „Рижавата гора“.
Всички животни в района загиват или по-късно биват умъртвени от военните. Въпреки това, малко по-късно, природата започва да възвръща своята сила, като на обезлюдените зони много мутирали животни се заселват и превръщат пространството в своеобразен природен резерват, без човешка намеса.
Колкото до хората, сред оцелелите започват да се наблюдават все повече здравословни усложнения, поставени под общия знаменател на „Чернобилски синдром“- усложнение, което включва стрес, тревожност и други социални проблеми, извън физическите, които са безспорни.
Най-изявената и интензивна болест е тази на щитовидната жлеза, която се идентифицира през 90-те години, отчитайки сериозно нарастване особено в ранна детска възраст. Мнозина бременни тогава жени, поглъщайки множеството вредни вещества, изпитват понасят болезнени симптоми в бременността, след което раждат силно деформирани или мъртви бебета.
Тази трагична и сива картина, оставя дълбок отпечатък в съзнанието на човешката раса за години наред. Човешката безотговорност се превръща в травма, а премълчаването на истината- в уред за мъчение на невинни, болнави и неинформирани хора.
Очаквайте втората част на статията утре (28.04.2026г.), в която ще говорим за истинското престъпление след случилото се, а именно липсата на комуникация с обществото и повече за Анатолий Дятлов.
