Ако имаше закон и ред в малка България, гневът на гражданите щеше да е мираж. Нашите новини нямаше да бъдат белязани с черни ленти, сълзи, хаос и паника, а вместо това щяхме да оценяваме повече и малкото победи, и гордости, които ни носят добрите и успешни граждани.

В съдебната зала всичко бие на кухо- от скъпото махагоново дърво до главите на всички онези съдебни заседатели, решили да отворят капаните на обществото, пускайки на свобода престъпници срещу скромни суми пари. Защо казваме „скромни“- защото нито една почивка на Малдивите не струва толкова, колкото е човешкият живот.

Каквото и да чуем по новините, всеки път в съзнанието ни изниква един напълно логичен въпрос, останал висящ, без отговор- „Къде е съдебната система?“. Няма отговор. Повторете го колкото пъти щете- отговор няма да има, защото понятието „съдебна система“ вече почти не съществува в речника на българина като нещо значимо и активно действащо.

„Бог да пази България!“- ако разчитаме само на невидими сили, докато уж вещи в своя занаят лица взимат заплатки за добре поклатени крака- нашата нация е загубена и ще продължи да се губи, докато не изчезне напълно. Понякога, може би, се питате, колко голям мизантроп трябва да си, за да пуснеш убиец на свобода срещу заплащане в твоя полза?

Аз си задавам този въпрос през ден. Архивът на новинарския блог се напълни с имена, които всички ние ще помним дълго време и то не с добро, не с успехи, не с амбиция за едно по-добро бъдеще.

Георги Семерджиев. Георги Георгиев. А може би трябва да изредим и имената на някои политици, които мълчат и затварят очи и усти безпардонно със словесен замах. Към списъка с имена се присъединяват още две- Васил и Траян Филипови.

Какво се случва напоследък в България? Катастрофи, физически нападки, убийства, насилие над хора, животни и какво ли още не, свързано с тъмната половина на всеобщата българска психика.

Тази статия не държи розови очила, не говори за успехи, защото всичко, което е било положително в последните няколко дни, се е казало и отдавна забравило. За съжаление народопсихологията ни тласка към посоката да помним лошото, тактично замитайки под килима доброто.

Всеки ден се събуждаме с мисълта, че днес всичко ще бъде наред. Надяваме се през цялото време да имаме този късмет и ето, че си пускаме телевизора и в очите ни се набива бруталната картина на зверска катастрофа, уплахът в очите на оцелелите и хаос, който присъства всеки път.

Поредното зверство на пътя

Излезете ли на пътя, Вие можете да бъдете негови господари, но и негови жертви. Полагайки асфалт върху оголено парче земя, никой не се е замислял, че изгражда постепенно лобно място на хиляди жертви на безразсъдството и липсата на контрол.

Шофьори, пешеходци, колоездачи, мотористи ежегодно се сбогуват по брутален начин с живота си, оставяйки опечалените си близки във вечен траур и липса на покой. На 05.06.2026г. на „Челопешко шосе“, около 19:40 часа, лек автомобил се врязва в автобус на Софийски градски транспорт.

При сблъсъка загива 27-годишен мъж, впоследствие живота си губят още трима души- 31-годишен мъж, след като бива откаран в болница „Царица Йоана- ИСУЛ“, мъж в болницата „Света Анна“ и четвърти, загинал в болница „Света Екатерина“. Всички останали са тежко ранени и откарани в няколко болници в столицата.

Причината? Поредната гонка между леки автомобили и евтина демонстрация на мъжественост, и сила. Тази катастрофа е поредното доказателство за това, че колкото и да си безупречен на пътя, той е свърталище на анархията, която може да се прояви във всеки един момент, белязвайки те за цял живот или отнемайки те от света на живите.

От данни от Прокуратурата, шофьорският стаж и на двамата водачи на двата леки автомобила е малко повече от година. За това време вече има натрупани глоби. Нищо ново под слънцето. Интересен е случаят с извършителите на зверската катастрофа- Васил и Траян Филипови.

Те са били членове на неформална група с име „Калашниците“ и ядро кв. „Ботунец“. Те имат провинения за сводничество. Обвинения има, но дело- няма. Групи като тази са познати на човешките очи, като повечето от тях се занимават с лихварство, разпространение на наркотици и проституция.

За тях властта мълчи. Млади момичета, принуждавани да проституират в Студентски град, загинали и ранени хора в катастрофа- властта мълчи и сваля обвинения. Какво следва ли? Следват протести, мили читатели. А какво следва по нататък? Само надежди за по-добро бъдеще, както всеки път.

И когато в държавата настъпи гробно мълчание от страна на съдебната власт, хищниците излизат на улицата, нарушавайки реда с мисълта, че за пореден път ще им се размине. И са прави. Разминава им се.

Травма за шепа череши

Случаят е също толкова нелеп, колкото са историите за Бай Ганьо. Но тук Ганьо е свиреп, неадекватен и жесток, нанасящ травми върху крехка детска психика заради шепа откъснати череши.

Действието се развива в елинпелинското село Лесново. За ядрото на неадекватността научаваме от видеоклип, заснет от бащата на детето- Цветко Цветков. По време на обичайните си вечерни разходки с колело, и двамата виждат хубаво черешово дърво, пред което спират да си наберат череши.

В този момент в далечината се появява лек автомобил, а шофьорът в него присветва настойчиво с фаровете си. Усещайки, че ситуацията ще ескалира, бащата започва да записва с телефона си, улавяйки кулминацията на всеобщия гняв- прегазването на детското колело от неадекватния шофьор.

Ситуацията преминава в словесна атака и заплаха от страна на видимо употребилия алкохол шофьор. Впоследствие се появява съпругата на шофьора, заявявайки, че това дърво дори не е тяхно. По случая вече е образувано досъдебно производство, а местната общност се вдига на протест в подкрепа на пострадалото семейство.

Два случая, отразени в новините- дотук добре. Какво се случва с обвиняемите? Най-вероятно ще излежат своята минимална присъда или дори може да бъдат пуснати на свобода. А травмите? Те остават завинаги в съзнанието на опечалените и пострадалите. Съдебната система е мълчание, предизвикващо надигащия се глас на българина, изпълнен с гняв, разочарование и желание за промяна.