„О, Шипка!“ О, страшни, но славни времена, променили историята с кръв, жертвоготовност и смелост! Много бихме могли да знаем за историята на боевете на Шипка, но съвсем малко поназнайваме всъщност за конкретните събития, случили се на конкретни дати.

Днес говорим за 11.08.1877г. (по стар стил)- денят, отчетен като един от най-кървавите, но най-важни епизоди от тази част на историята, в който под палещото августовско слънце шепа руски войници и български опълченци застават рамо до рамо срещу армията на Сюлейман Паша. Примиращи от изтощение, жажда, глад и рани, останали почти без боеприпаси, защитниците на прохода отказват да отстъпят.

Уплахът отстъпва мястото на волята, да се удържи върха на всяка цена, а героизмът се превръща в история, която се помни, за да оформи националната ни гордост. Ние от Gradski.bg разказваме повече за днешната дата в тази статия, за да съхраним жертвоготовността и силата на онези мъже, заради които ние днес с чистота да наречем себе си българи.

Преди 11.08.1877г.

Броени дни преди паметната дата, на 07.08.1877г., Централната османска армия съсредоточава своята сила върху районите на Казанлък и Елена. На 08.08. генерал-майор Николай Столетов разкрива страшния турски замисъл и изпраща телеграма на генерал-лейтенант Фьодор Радецки, която гласи:

„Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.“

За пристигането на подкрепленията от 8-ми армейски корпус, начело с Радецки, са необходими три дни път до Шипченския проход. През нощта на 09.08 частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към връх Малък Бедек, отхвърлят руските постове и изграждат позиция, разполагайки батарея.

Към 8 ч. атакуват руските войски на връх Свети Никола; нападението е отблъснато от пехотата на Стоманената батарея. Около 9 ч. колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо, като нарушава заповедта, да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция в района на Малката батарея.

Създалата се обстановка принуждава Полевия щаб на Руската армия да изпрати съобщение до всички части, което гласи: „Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо.“

Около 13 ч. колоната на Реджеп паша отново атакува Стоманената батарея, но в разгара на боя пристига подкрепление от 35 брянски пехотен полк с командир полковник Александър Липински, който поема отбраната на западната и северната позиция. Благодарение на това подкрепление са отбити три турски атаки, като за тази цел защитниците използват камъни и дървета („Всяко дърво меч е, всякой камък-бомба…“).

Затишието преди бурята

Един ден преди решителната битка, на 10.08.1877г. Сюлейман Паша отменя заповедта за нова атака. Той организира подробно разузнаване и по този начин успява да разработи план за обсада още на следващия ден.

Монтира се нова артилерийска батарея на първата площадка под Орлово гнездо, а батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. От друга страна, частите на защитниците на Шипченския проход, се прегрупират и окопават.

През целия ден се води артилерийска престрелка с няколко прекъсвания, като всяко затишие дава възможност да се спечели достатъчно време за похода на руските подкрепления към прохода.

Големият ден: 11.08.1877г.

Решителните боеве започват в ранните зори на 11.08.1877г. с открит огън от врага срещу цялата позиция. Към 10 ч. турските армии получават подкрепление, но към обяд всички техни атаки са отбити.

Снарядите привършват, а това влошава положението на опълченците. Най-критичният момент настъпва към 17 ч., когато труповете на защитниците се увеличават, а оцелелите започват да ги хвърлят срещу противниците.

Това хвърля врага в страх и смут, но точно в този момент се появява Радецки с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. По този начин турците са отблъснати а Шипченският проход- спасен.

Армията на Сюлейман паша е безсилна и не успява да се присъедини към войските на Мехмед Али паша. Те не успяват дори да подкрепят войските на Осман паша, който по това време е в Плевен.

Към подкреплението на защитниците пристига и втора бригада от 14-та пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите биват стабилизирани към 22 ч. и боят затихва със съобщение от Сюлейман паша до Главната квартира: „Никога не се е виждало толкова жестоко и кърваво сражение.“

В кървавата битка, загубите на войници от руска страна наброяват 3100 души, от страна на опълченците- само 535, а от врага- повече от 8200 души. В телеграма до началника на Полевия щаб- генерал-лейтенант Артур Непокойчицки, генерал-майор Николай Столетов пише: „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“.

А след няколко дни добавя: „Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.“

Нека помним своите славни герои, написали историята с кръв и смелост. И най-скъпите мастилници не могат да създадат епопея по начин, по който човешката жертвоготовност и воля за национална свобода могат.

Снимка: Интернет