ч

Една от най-трагичните национални катастрофи в нашия свят несъмнено е тази, която е свързана с гладната смърт на почти 4 милиона украинци. Този колапс променя съдбите на цели поколения, изправени пред неописуемо мъчителен глад и изпаднали в крайна нищета.

В основата на цялата трагедия стоят непоколебими политически решения, които водят до страданията на обикновения човек, постепенно превърнали се в брутална и тежка за асимилиране история. Тежкото наказание за „кулаците“, наложено от Йосиф Сталин е с цел всички по-имотни селяни да се откажат от земята си и да влязат в колхозите.

Следва брутално и насилствено изземване на всичкото зърно, което е предвидено за посеви, довеждайки до тотален глад на цялото население. Това се случва в периода на 1932-1933г. в Украйна, чийто катастрофален мащаб бива прикриван десетилетия наред.

Днес Гладоморът остава обект на исторически и политически дебати, но зад статистиката стоят човешки съдби – родители, деца и цели семейства, чиито животи са прекъснати от глад и репресии. Именно затова споменът за Гладомора продължава да бъде не само част от историята на Украйна, но и предупреждение за последствията от неограничената държавна власт, и политиката, която поставя идеологията над човешкия живот.

До последното житно зърно

Украинската дума „Холодомор“ („Гладомор“) в буквален смисъл означава смърт чрез гладуване, постепенно превърнала се в наименованието на един от най-тежките периоди в историята на Украйна. Това се случва в момент на насилствена колективизация на селското стопанство в СССР под строгото управление на Йосиф Сталин.

Какво означава това? Всички селяни биват принуждавани да се включват в колективни стопанства и ако те откажат, следват тежки репресии. Радикалното преобразяване на стопанството започва още през края на 20-те години, когато държавата започва да определя какви количества храна и зърно селяните трябва да предадат.

Срещу т.нар. „кулаци“ е имало строги репресии, които ги определят като класови врагове, като много от тях биват депортирани и избивани. Определението „кулак“ се използва за всички, които се противопоставят на колективизацията.

В Украйна се изпраща специална комисия, която се оглавява от Вячеслав Молотов, който нарежда, че ако селата не предоставят достатъчно зърно, да им бъдат иззети останалите реколти- цвекло, картофи и други зеленчуци. На 06.12.1932г. се издава нова заповед, която забранява доставките стоки и храни за селата, които не изпълняват квотите за производство на зърно.

За минимално време Украйна, която бива наричана още „житницата Украйна“ и още славеща се като най-плодородната страна в света, бива подложена на масов глад.

Зимата на страшния глад

С настъпването на зимата положението става катастрофално. Хората вече не разполагат с достатъчно зърно, картофи, зеленчуци или животни. Много семейства изяждат последните си запаси, а след това започват да търсят каквото може да се използва за храна.

Гладът първоначално отслабва хората, но постепенно започва да отнема и самата им способност да се борят за оцеляване. Болестите се разпространяват по-лесно сред недохраненото население. Най-тежко са засегнати децата, възрастните и немощните, и хората, които вече са били физически слаби.

Според данни на украинските историци най-много загинали за малък период от време в Украйна са в периода между 1932-1933г. Гладоморът е класифициран като геноцид спрямо украинския народ, признат от германския Бундестаг през 2022г.

Най-пагубната пролет

През пролетта на 1933г., след месеци на конфискации, недостиг и изтощение огромна част от населението вече е достигнала границата на физическото оцеляване. Зимата е изчерпала последните хранителни запаси на много семейства, а новата реколта все още не е дошла. Точно тогава гладът достига своята най-страшна фаза.

В украинските села ежедневието се променя до неузнаваемост. Хората са прекалено отслабнали, за да работят, а тези, които все още могат да се движат, прекарват времето си в търсене на каквато и да е храна- корени, изсъхнали плодове, кори от дървета и всякакви малки животни, които намерят в полето. В някои райони дори се споменава и епидемия на канибализъм. 

Последните вещи от домовете се разменят или продават. Дрехи, инструменти, мебели и други предмети, които доскоро са били част от нормалния живот на едно семейство, вече имат една-единствена цел – да бъдат разменени срещу храна.

Най-трагичните аспекти на Гладомора са съсредоточени върху детската смъртност. Много деца не успяват да доживеят следващата година поради недохранване или невъзможност да оцелеят сами (ако са останали сираци).

Историите на оцелели свидетелстват за деца, които са търсели храна по улиците и гарите или са се опитвали да стигнат до места, където се надявали да получат помощ. За много от тях това пътуване не завършва със спасение.

Документираният ужас

Назначен да управлява завод в Украйна през 1932г., австрийският инженер-химик Александър Винербергер, разказва с ужас за своите спомени, които успява да документира със своя фотоапарат: „Мъртви бебета бяха изтръгвани от виещите им майки, живи бебета бяха взимани от пресъхналите гърди на мъртви майки, децата крещяха и стенеха.“

Оцелели хора споделят как са имали чувството, че някой изтръгва сухожилията им заради страшните болки в крайниците. Други споделят колко страшно са изглеждали лицата на децата- като на възрастни хора, сбръчкани и подпухнали от глад.

От глад умират и животните. Любов Ярош си спомня как не са могли да ядат месото, защото органите на реда напоявали труповете с креолин. Татяна Павличка споделя как е изглеждало тялото не нейната майка- „прозрачно и пълно с вода, като полиетиленова торба“. Разказите на всички оцелели през Гладомора биват събрани в историческото разследване „Червеният глад“ на американската журналистка и писателка Ан Апълбаум.

 

Снимка: Интернет