Смъртта по един особено брутален начин получава винаги негативен обществен отзвук в обществото, по новинарските канали и социалните мрежи, дори може да предизвика бунт. Но когато в целия страшен пейзаж фигурират детски трагични съдби, новините се превръщат в още по-голям кошмар, ставайки все по-трудни за четене и асимилиране.

Началото на една учебна година през 2004г. в Русия бележи край на много невинни животи, станали жертви на терористичен акт, който е част от дългогодишния руско-чеченски конфликт. Тази трагедия е печален символ на това, колко разрушителни могат да бъдат политическото насилие и тероризмът, когато под техния прицел са именно онези онеправдани и невинни хора, незаслужили своята тежка съдба.

Преди 22 години, на 01.09 2004г. в руския град Беслан се разиграва една от най-големите жестокости в новата история на човечеството. 334 души, 186 от които деца, губят живота си при терористично нападение в местно училище и последвала спасителна операция на спецслужбите.

Години след случилото се, бруталният атентат не може да бъде забравен от хората по света, а стотици семейства, които губят своите близки, почитат тяхната памет за поредна година. Беслан е единственият град, в който първият учебен ден не започва на 01.09 заради случилата се трагедия.

Ден 1

В Русия всяка година първият учебен ден започва в първия ден от месец септември. Както навсякъде по света, така и тук, в този ден кипят емоции на вълнение, радост и доза носталгия по отминалото безгрижно лято. Към 9:11 часа, местно време, въоръжена терористична група чеченски сепаратисти нахлува в Средно училище №1 в Беслан по време на тържественото посрещане на първия учебен ден.

Според експерти е имало 2 групи от терористи, като първата вече е била в училището, а втората тепърва пристига. Повечето нападатели, които били 32 на брой, носели черни качулки, а някои от тях носели взривни колани.

След като успяват да убият 5 полицаи, които се опитват да ги спрат, нападателите нахлуват в сградата на училището. Там те успяват да задържат около 1300 души за свои заложници, 50 от които успяват да избягат в суматохата.

Жертвите са събрани във физкултурния салон, а малко по-късно става ясно, че 20 души от тях били разстреляни с цел, да бъдат сплашени служителите на реда. Заложниците биват подложени на глад, жажда, като похитителите наричат това „гладна стачка в името на Аллах“, към която самите те също се присъединяват.

Те искат преговори със самия президент на Северна Осетия- Александър Дзасоков, а за да поддържат напрежение в атмосферата, заплашват, че ще убият 50 души за всеки убит от полицията похитител и 20 души за всеки ранен. Те също така отправят заплаха, че ще взривят училището, ако се намесят Специалните служби в спасението на жертвите.

Руското правителство изпраща педиатъра Леонид Рошал, като изисква „безусловно освобождаване на заложниците в Беслан“.

Ден 2

Резултат от тези преговори няма. Похитителите отказват да се занесат вода, храна и лекарства, както и телата на убитите да бъдат отстранени.

Поради задуха и нечовешката жега в салона, много деца се събличат голи, а при липсата на вода, жертвите са принудени да пият собствената си урина. След преговори с бившия президент на Ингушетия- Руслан Аушев, в следобедните часове биват освободени кърмещи майки и техните деца, но малко по-късно, за сметка на всичко това, към 15:30 се чуват 2 експлозии.

Става ясно, че са хвърлени 2 гранати, за да се предотвратят всякакви опити за нахлуване на Спецслужбите.

Ден 3

Започва началото на развръзката. Терористите позволяват на медицинските екипи да влязат и да изнесат телата на 21 загинали заложници, но при доближаването на екип от ФСБ към 13:04ч., терористите откриват огън и се чуват 2 големи експлозии.

Училището е обградено от командоси, като сред тях се присъединяват и въоръжени близки на заложниците. След двете мощни експлозии, започва хаотична стрелба от двете страни. Сред целия този хаос, мнозина се опитват да избягат, но попадат между изстрелите на похитителите и спасителите си.

В 13:30ч се чува мощен взрив, но този път сапьори успяват да проникнат в сградата и успяват да обезвредят голяма част от взривните устройства. Президентът на Северна Осетия обещава, че няма да има щурм на сградата, но все пак голяма част от нея вече е атакувана.

Около 17:00ч по-голямата част от училището е прочистена от терористи, а пожарникарите се намесват в гасенето на пожара. Всички хора около сградата, включително и местните, се включват в изнасянето на ранените и на мъртвите. Поради липса на достатъчно носилки, ранените деца се носят на ръце, извозвайки се към болниците с линейки и лични автомобили.

Физкултурният салон е унищожен, а последствията оставят много осакатени и ослепени деца. В този щурм загива една от двете шахидки, взривена от собствения си водач, както и още 30 други терористи. Жив е заловен само 1 похитител- 23-годишния чеченец Нурпаша Кулаев, който не се признава за виновен, твърдейки, че е закаран насила в училището. Осъден е на доживотен затвор.

В късните часове армията обстрелва позициите на живите терористи с танк Т-72, а телата на всички мъртви са кремирани, като праха им е заровен в безименни гробища

600 души биват приети в болница, като много от семействата не могат да открият своите близки. Голям процент от тях остават инвалиди за цял живот вследствие на нараняванията си.

След трагедията

Две седмици по-късно, на 17.09 2004г. командирът им- Шамил Бесаев, поема отговорност за терористичния акт и заявява, че желанието му е било да създаде ислямско емирство в цял Северен Кавказ от Черно до Каспийско море, а Чечня да бъде официално обявена за независима територия. 2 години по късно, на 10.07.2006г. Бесаев е убит при спецоперация на руските сили за сигурност.

Руското правителство е критикувано за лоша организация за похищение на нападателите и за използването на тежки оръжия, които убиват не само терористите, но и невинните граждани. Майките от Беслан създават свой комитет и започват да търсят истината години наред за наказателната отговорност, която трябва да поемат всички виновни лица.

Обективни разследвания и наказания не се случват и затова всички опечалени родители и близки се обръщат към Европейския съд по правата на човека с Страсбург. Години по-късно Русия е принудена да изплати 3 милиона евро на потърпевшите и на близките на загиналите.

За отрицателно време, след трагедията се издига ново гробище, в което са положени всички мъченици, подложени на терор и брутална смърт. Гробището е наречено „Градът на ангелите“, а пазач доброволно става един от местните жители, който губи жена си и едната си дъщеря.

Година по-късно, на 12.09.2005г., прокуратурата съобщава, че само 22 от телата са идентифицирани, а Русия заявява, че „Ал-Каида“ е финансирала атаката. Малко по-рано, на 17.05. същата година пред съда е изправен Нурлаши Колаев- единственият оцелял атентатор, пред съда на Северна Осетия във Владикавказ.

Не присъства адвокат, който да иска да го защитава и е назначен служебно Алберт Плиев. Всички жители на Беслан желаят неговата смърт и линч. Кулаев е обвинен в убийство, тероризъм, отвличане и други престъпления, като той пледира невинен за всички 8 обвинения.

На 26.06.2006г. той е осъден за смъртно наказание, но впоследствие е променена на доживотен затвор. Едва ли има сила, която да потуши черната печал и травмата по толкова много загубени невинни животи.

Политическите сблъсъци за пореден път доказват, че са безпощадни към всекиго, достигайки до животите и на най-уязвимите жертви- децата. Поклон към паметта на всички загинали!