Още в ранното утро на 08.09.1944г. съветски военни части навлизат в Българска земя през добруджанската граница, постепенно завземайки територии. 3 дни по-рано, на 05.09. СССР обявява война на България.

На 08.09 срещу 09.09 офицери, застанали в лявата страна на опозицията Отечествен фронт, обявяват държавен преврат. Ключови обекти в столицата биват завзети от седемте армейски части, начело с Танковия полк от Бронираната бригада. Обсадените места са Министерството на войната, Централна поща, Телефонна палата, Централна гара и др.

Днешната дата поставя началото на една нова политическа промяна, която през следващите десетилетия ще доведе до установяването на комунистическия режим в България. Тя се превръща в историческата граница на две различни по политическо управление Българии.

Ако до този момент Царска България е съюзник на Германия в голяма част от войната, то след 09.09 започва процес, който в рамките на няколко години превръща страната в комунистическа народна република, обвързвайки я политически, икономически и военно със Съветския съюз.

Предистория

Всичко започва през пролетта на 1944г., когато Съветският съюз отправя ултиматум към България за откриване на консулства в Русе и Бургас, което само по себе си, предизвиква правителствена криза. Съставянето на едно ново правителство е възложено от Иван Багрянов, който планира възстановяване на Конституцията и скъсване на съюза с Германия, за което той получава подкрепата на Българската работническа партия.

Дни по-късно, обаче, по нареждане на Георги Димитров, комунистите подновяват партизанската война, дистанцирайки се от кабинета. На 07.09 правителството възстановява правата на забранените политически партии в България и разтурва всички, които изповядват фашистка и националсоциалистическа идеология.

По това време Богдан Филов се оттегля от Регентския съвет, а ограниченията срещу всички евреи са прекратени. На 08.09 Червената армия, Трети украински фронт и Черноморския флот навлизат в територията на България през североизточната граница, окупирайки Варна, Русе, Силистра, Добрич и Бургас.

Българските войски, по нареждане на правителството, не оказват съпротива, а вместо това се възобновява решението за война на Германия. България е изправена пред война с Великите сили, Великобритания, САЩ и СССР, и с Германия.

Съветският съюз отказва предложението за примирие и това принуждава Иван Маринов да предложи възобновяването на правителството по мирен начин, но и за това предложение получава отказ. Контактите му с Отечествен фронт продължават до 11 часа на 08.09, когато Добри Терпешев прекъсва разговора заради бъдещия преврат.

Превратът

В 1 часа през нощта капитан Вълков обявява сигнал за тревога, вдигайки Учебната рота на Военното училище, придвижваща се пеш до улица „Гурко“. Към 2 часа се завземат Централната поща и Централния телеграф, а по-късно и Телефонната централа, преместена в близост до сградата на БНБ (Българска народна банка), която също е завзета малко по-късно.

Паралелно с това, Пионерно-щурмовата дружина начело с майор Матеев се придвижва от Панчарево с камиони, пристигайки до Народното събрание, а три от батареите на Прожекторната група на капитан Попов се придвижват пеш от Слатински редут до Министерството на войната със закъснение.

Това предизвиква безпокойство сред заговорниците, които са вече в сградата и с помощта на дежурния капитан Томов, Прожекторната група е пусната през задния вход на сградата, овладявайки я без никаква съпротива.

По това време Иван Маринов се намира в сградата на министерството, бива събуден и убеждаван да подкрепи преврата. Впоследствие се присъединяват политиците, които са организирали преврата, а именно Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Добри Терпешев, Антон Югов, Георги Чанков и Никола Петков. Маринов застава на страната на преврата, а след това издава заповеди до Първа пехотна дивизия и Школата на запасните офицери.

До 4 часа сутринта военните сили успяват да се разположат в стратегически места в София, а малко преди разсъмване, в Градската градина се появяват и партизанските дружини. На тях им се приписва важна роля за завземането на министерството, въпреки че по сведения, те не взимат активно участие в преврата.

Събитието е обявено публично в Радио „София“, а в 6:25 часа новият министър- Кимон Георгиев прочита предварително подготвена Прокламация към българския народ, обявявайки официално състава на новия кабинет. Тази прокламация е записана и излъчвана многократно през целия ден.

В по-късните часове на 09.09 и дни след това, в българските села влизат въоръжени партизански формирования, създават се комитети на Отечествения фронт, а установяването на контрол и комуникация между селищата протича без никаква съпротива. Създадените комитети предявяват своите нови изисквания- за разоръжаване на полицията, за допускане на партизаните в селищата, предоставяне на оръжия и други.

Разбира се, това започва да предизвиква единично напрежение, защото някои отказват да допуснат външни лица в полицейски участъци, което води до престрелки и тежки инциденти. В Беломорието, например, се наблюдава напрежение и резервираност към местните комунисти.

Армията започва да укрива български чиновници и полицаи, които биват многократно заплашвани от страна на комунистите. На 10.09 полицията се закрива, а на нейно място постъпва Народната милиция.

Това води до масово издирване и избиване на „враговете на народа“, паралелно с което, са освободени над 8000 политически затворници и са затворени  концентрационните лагери на предишния режим. Установяването на новата власт се случва най-късно в Хасково, където артилерийските казарми са превзети насилствено с бой заради оказаната съпротива на командващите офицери.

Кървавият терор

Това, което се случва след преврата в българската история, носи отровния мирис на кръв и масов терор, обявен срещу народните врагове. Още в първите часове след завземането на ключовите учреждения започват арести на представители на стария държавен апарат.

Сред задържаните са регенти, министри, депутати, царски съветници, висши офицери, полицейски служители и други лица, определени от новата власт като виновници за политиката на предишния режим. Архивни материали, публикувани от Българското национално радио, свидетелстват за мащаба на тази кампания още в самия ден на преврата.

Но в думата „арест“ по онова време, се крие нещо много по-мрачно и пагубно за осъдения, защото голяма част от задържаните не успяват да дочакат своята официална присъда. В следващите дни и седмици започват извънсъдебни убийства и изчезвания.

Хора са отвеждани от домовете си, от работните си места или от местата за задържане. Някои изчезват без следа,а  за други, близките научават съдбата им едва години по-късно.

Именно тези убийства по-късно ще бъдат запомнени като една от най-тежките страници от началото на комунистическото управление. Екзекуциите обикновено са се случвали през нощта, в отдалечени и запустели участъци извън селищата, а в някои случаи всички осъдени са се събирали на едно място и са избивани до крак.

Жертвите са предимно представители на тогавашния елит в България- журналисти, лекари, учители, свещеници, богати търговци, чиновници, както и обикновени граждани, които са си позволявали да говорят против комунистите.

Десетилетия наред за броя на убитите в деветосептемврийския преврат се спори. Според комунистическата историография, броят не надвишава 1000 души, но при издадени смъртни присъди от Народния съд, броят достига рекордно високите 2618 души.

Според изследователи по-късно, обаче, броят на жертвите рязко скача от 5000 до 10000 души. Години по-късно Александър Везенков, който е виден историк през 2014г. изтъква, че това е най-голямата единична вълна на политически терор в новата българска история и най-кървавият период от комунистическия режим.

Заключение

09.09 е дата на границите, които очертават края на Царска България и началото на една нова народна политика, оставила след себе си кървави следи и страх дори зад заключените врати на домовете. Историята не заличава следите- тя пази архиви, писма и гласовете на онези, които са очаквали завръщането на своите близки, но уви, това никога не се е случило. Всеки режим идва с множество обещания, но и с много висока цена, а понякога тази цена е изобразена не в учебниците, а върху безименните гробове на хилядите убити.