Ако авторът на тази статия би определил с една песен как изглежда българската метъл сцена в настояще- тя ще бъде парчето, на което всеки метъл вее буйна грива и по някакъв начин намира частица от себе си в него. Това е „Черната овца“- съдба, която всеки сам си избира, вечен образ, с нюанси на черното, овца, която блее срещу своето стадо, което точи зъби срещу задремалия овчар.

Фокусираме се върху една музикална общност, която започва все повече да подхранва своята коренова система и да се разраства, давайки на своите фенове разнообразие, възможност за взаимно уважение, и незабравими мигове, които всеки от нас помни. Независимо дали един човек действа като участник в един концерт или е долу, сред публиката, цялата тази общност изгражда един своеобразен жив организъм, врящ и кипящ, даващ всичко от себе си, за да направи нещо значимо и нескромно казано, велико.

Това е първото интервю на Gradski.bg и за нас е чест да поговорим с един млад музикант и с един върл, и ревностен метъл фен, когото никога няма да видим „в сенчестите места на публиката“. Говорим си с Кристина Борисова (Криси) и Цветозар Иванов (Цеци), относно развитието на метъл сцената и по-специално, ъндърграунда. За техните роли в метъл общността ще прочетете в следващите редове на интервюто.  

Прякото включване от първите редици- какво ни казва Цеци Иванов

Здравей, Цеци! За нас е удоволствие да те поканим на толкова приятен разговор! Представи себе си с няколко думи:

Цеци: Здравейте! Казвам се Цветозар Иванов и съм на 27 години. Работя като ИТ специалист, а голяма част от свободното си време прекарвам по концерти и фестивали, както на български групи, така и на чуждестранни банди, гостуващи в България. Също така, обичам и да пътувам, и обикновено съчетавам пътуването с концерти на любими банди в чужбина. Често те са състави, които, за съжаление, рядко или дори никога, не са били в България. Най-големите ми концерти тази година, например, бяха на Linkin Park във Виена и на System of a Down във Варшава.

Какво е чувството винаги да си „на първа линия“?

Цеци: Емоцията и тръпката са невероятни. Страхотно е да има интеракция с бандите на сцената (не с всяка, разбира се, но с повечето) и да се проследява какво прави всеки един музикант на сцената, и то не само вокалиста, с музикантите на предна позиция, но и барабанистите. Почти винаги има взаимодействие между предните редове на публиката и изпълнителите. Синхронът е това, което наблюдавам по време на концерт.

Има ли група, на чието израстване си станал пряк свидетел?

Цеци: Интересно е това „пряк свидетел“, но може би не точно като пряк свидетел: Много групи израснаха и правят страхотни подобрения, които забелязвам. Такива примери са групи, които знам от над 6 години, и други, които са по-нови.

Групата, която ме впечатли тази година е KhanЪ. Те направиха голям концерт в София на Vidas Art Arena (30.05.2026г). Това беше много показателно, усетих нещо различно на концерт на българска група. Миналата година те подгряваха монголците The HU също на Vidas Art Arena, а година по-късно вече участваха като хедлайнъри, което е забележително. Първият концерт, на който бях, беше в клуб „При Черепите“, което е много по-малка сцена и много по-локално място.

Другата група, която искам да отбележа, и която прави турнета и навън, е Sevi. Те започват като подгряваща група на големи концерти, също така си правят индивидуални участия. Наскоро отбелязаха и цяло турне, обикаляйки страни, като Франция, Швейцария и т.н., което също е забележително.

Има ли нещо, което ние (като публика), трябва да променим, когато сме на концерт?

Цеци: Повече толерантност и култура на предните редове: Случвало се е, в зависимост от групата, разни хора да минават напред, опитвайки се да избутат фенове, които са чакали с часове да стигнат до мястото си.

Също така, забелязвам, че все още някои хора ходят повече на концерти единствено заради чуждестранните групи, и според мен, трябва да дадат шанс и на българските.

Може ли българската метъл сцена да се определи като „затворена общност“?

Цеци: Не бих казал, че е „затворена общност“. Всеки е свободен да дойде на концерт и повечето от публиката, както и музикантите, са отворени към разговор. Изглежда, че сцената е малка, защото често виждаме познати хора в много отделни банди и проекти на най-различни концерти. Постоянно се появяват нови и нови групи, а и много музиканти участват в поне 2 или 3 проекта (както е Криси).

Ако трябва да заведеш свой приятел, чужденец, на концерт на някоя българска метъл група, на коя би го завел?

Цеци: Тук ще се повторя, но все пак такива са фактите: Отново избирам KhanЪ, тъй като гайдите и смесването им на метъл звучене с традиционния ни фолклор вече направи впечатление на мои приятели от чужбина, и бих искал те да го видят, и преживеят на живо (тъй като все още не са).

Има ли достатъчно медийно внимание към българската метъл сцена (говорим за медии, които не се занимават професионално с метъл културата)?

Цеци: Забелязва се интерес към метъл сцената от отделни медии. Големите фестивали и концерти винаги имат голямо медийно партньорство, което се отразява и на българските групи, участващи в тях, но определено има какво още да се желае на база медиен интерес и към българските т.нар. „ъндърграунд“ концерти. Постепенно се забелязва медии, като Actualno.com, някои радиа, телевизии, също да отразяват българските банди.

Как социалните мрежи промениха начина, по който младите български групи достигат до публика?

Цеци: Според мен, разкриха повече поле за изява за повечето групи. Всяка една група може да се популяризира чрез социалните мрежи, което е страхотно и аз лично по този начин откривам постоянно нови български групи. Понякога дори има усещане, за пренасищане, но в добрия смисъл. Има толкова много проекти и концерти, което е страхотно. Докато се стигне до концерт, повечето хора виждат първо това, което прави групата, в социалните мрежи (постове, рийлчета, снимки). Дори понякога се усеща, че сцената е по-голяма.

Тук посланието е: Нека има колкото последователи на една група в социалните мрежи, толкова и фенове на техните концерти (стига да не са AI акаунти).

Ако трябва да опишеш развитието на българската сцена с една дума, коя би била тя?

Цеци: Разцвет.

Има ли нещо, с което българската метъл сцена може да се гордее пред чуждите сцени?

Цеци: Тук ще говоря от гледна точка на публиката: Отдадеността и страстта, накратко. Българската публика е една от най-шумните в Европа и това се забелязва от много гостуващи групи от чужбина. В държави, като Нидерландия и Финландия, съм забелязал, че хората са значително по-тихи. У нас, събитието на любима група, дори и добре позната българска, се превръща в шумен купон, с много скачане, погота и крещене. Това се отразява и на музикантите, и прави концертите по-емоционални и запомнящи се.

Другото нещо, с което можем да се гордеем, са някои безплатни фестове (ТрапФест и S’cool Rock Fest), които постигат събития без големи спонсорства и финансиране, благодарение на творческия труд на дарителите. Това също е постижение, с което трябва да се гордеем.

Ако сложим за миг настрана София, остава ли достатъчно силна метъл сцената в България?

Цеци: Има все повече групи и проекти, но публиката все още не може да набира сили, и да расте (това дори съм го чувал от изпълнители, които са правили концерти извън София- в Пловдив, например, или в Казанлък). Но същевременно някои групи извън столицата, събират голяма аудитория, и това са например банди, като: Freija, Coven 5, DeatMag, Darzz (Пловдив), Hellbound, Tsena Koev (Бургас), Mental, Sindeed (Варна) и не на последно място: Death Ahead, Ecstasy, Pretty Angelic (Севлиево).

Една българска група, която всеки трябва да чуе?

Цеци: Повече са: Цар Плъх, Darkgeist, Overhook.

Една група, която е престъпно недооценена?

Цеци: Freija.

Един клуб, без който метъл сцената в България нямаше да бъде същата?

Цеци: Mixtape 5.

Една песен, която трябва да бъде химн на българския метъл?

Цеци: O.H- “O.H.” или Engineer of Death- “The Victim”.

Един мит за българската метъл сцена, който трябва да бъде развенчан?

Цеци: Че сцената е пълна с антисоциални и опасни хора.

Последни думи:

Цеци: Призивът към нас, феновете, е да ходим повече на концерти на български групи.

Погледът от и отвъд сцената- какво ни казва Криси Борисова

Здравей, Криси! Удоволствие е да проведем разговор и с теб, като лицето, което виждаме на сцената! Представи себе си с няколко думи:

Криси: Здравейте, здравейте! Много се радвам да съм тук и за мен ще е чест да отговоря на Вашите въпроси! Името ми е Кристина Борисова и имам удоволствието да творя, и израствам във Frala и от сравнително по-скоро– в Deadscape.

По принцип музиката бива едно професионално хоби за мен, тъй като през деня се старая да бъда квантов физик.

Променя ли се отношението към метъл музиката в момента, в който човек, от публика, стъпи на сцената?

Криси: Със сигурност да. Изключително сладостно е да си меломан и част от публиката– да можеш да оставиш музиката да преминава през теб свободно, и да поглеждаш към музикантите на сцената с абсолютно вдъхновение и почитание…

Настъпва промяна, когато самият човек попадне на сцената, разбира се. Ако трябва да съм честна, не съм си представяла, че ще имам досег до това съвсем сакрално пространство. Макар и да присъствам из метъл средите от около 2 години, струва ми се, че отношението както към самата музика, така и към цялостния акт на творене, и разкриване на себе си, бивайки на сцената, се променя дотолкова, доколкото всичко се чувства вече като дълг и отговорност.  Тоест, ползвайки се от това пространство за споделяне, имаме възможността да вдъхновяваме и повлияваме на слушателите– една изключително отговорна задача, която следва да бъде изпълнявана с нужните внимание, обич и уважение.

Има ли нещо, което човек разбира за себе си чрез своите участия?

Криси: Несъмнено разбираме много както за себе си, така и за цялостната динамика между колектива, в който се твори. Чрез многобройни изяви, един музикант е изправен пред доста избори и изпитания, вижда доколко добре може да се справя под напрежение, доколко може да изкара своята истинска и искрена същност пред публиката. Участията са неизменен и нужен учител, пък и своеобразно ,,упражнение по сплотеност и хладнокръвие“ за всяка банда.

Как изглежда българската метъл сцена в очите на един млад музикант, който тепърва си проправя път към нея?

Криси: Поглеждайки отново през очите на един тепърва прохождащ музикант, бих казала, че се усещат предимно вълнение и надежда, жажда за знание, и приключения. Проправянето на пътя, колкото и трудоемко да бъде понякога, е обещаващо. Впоследствие, с натрупване на опит и впечатления (разбира се и щипка разочарования), първоначалното вълнение се превръща по-скоро в приемане с доза смирение. Ние научаваме как работи метъл сцената/индустрията, какво (не) можем да направим по въпроса, как да оцеляваме в тези среди… Важното е да не се губи цялостната посока и смисъла, който ни носи самото творене.

Кое е най-хубавото и кое е най-трудното в това, да си млад музикант в България?

Криси: Най-хубавото всъщност е, че нашата сцена, именно заради своите габарити, позволява абсолютна свобода в посоката на творене и изразяване– всеки може да се развива по начина, който подбере за себе си безпроблемно.

Трудното идва в набирането на инерция, набирането на средства, и популяризирането. В днешно време да бъдеш музикант е събирателен образ– на човек, умеещ да композира, да записва (по възможност миксира и мастерира), да отделя време за направата на привлекателна реклама и цялостно (и почти постоянно) присъствие из социалните мрежи, да съумява да намери финансиране за проекта си.

За радост, можем да разчитаме на подкрепа от други банди (т.е. самата общност), медии и приятели.

Какво е отношението на по-старото поколение музиканти към младите?

Криси Цялостно се усеща една изключително приятна приемственост от различни банди. Редица, утвърдили се във времето състави, като Poetsky, Urban Grey, This Burning Day, Odd Crew (списъкът е дълъг), подават ръка и тласкат по-младите формации, помагайки им по всевъзможни начини. По този начин се обособява и укрепва една благоприятна среда за творене и изявяване.

Ако трябва да опишеш развитието на българската метъл сцена с една дума, коя би била тя?

Криси: Пропукване.

Какво е усещането, да препускаш от репетиционна към репетиционна и да се адаптираш към различни музикални репертоари?

Криси: Благодарна съм да имам възможността да създавам изкуство, да го напоявам с късчета от своята душа, и да мога впоследствие да го споделя. Понякога, обаче, бива изцеждащо и изнурително, особено когато става въпрос за логистика, напасване, изисквания (свързани с гореспоменатото условие ,,витрувианство“ на музиканта или нуждата от всестранна развитост.

Това, което винаги остава с мен като мисъл и усещане обаче, е спокойствието, и искрицата, които ми носят творенето и музиката, когато професионалният път натежи прекалено много. В този смисъл, всеки миг умора, свързан с музициране, си заслужава.

Какво е отношението на феновете към неизбежните динамични промени, които се случват в някои български банди?

Криси: Забелязва се предимно позитивен отклик. Промените са неизбежна и нужна част- съставите често сменят членове, обща посока на развитие, имидж… Например, постъпвайки в Deadscape, усетих топла приемственост както от самия колектив, така и от вече изградената фен база, за което, разбира се, съм изключително благодарна!

Какво е отношението към жената-музикант на българската метъл сцена (от страна на публика и от страна на колегите-музиканти)?

Криси: Много харесвам този въпрос! Наскоро имах удоволствието да дам интервю на подобна тематика към рубриката на Оливия Електра (музикант и писател от португалски произход) - The Angry Trobairitz.

Така, както виждам нещата, полът не би следвало да е от значение по отношение, създаването на музика и представянето ѝ на сцена. Ние биваме просто хора, творящи музика, която ще бъде чута (и оценена, надяваме се) от други хора.

Лично не съм попадала на прекалено лошо отношение заради своя пол, но понякога се прокрадват мъничките ,,захапвания“ и коментари от колеги и фенове мъже, които изглеждат безобидни, а всъщност могат да бъдат силно въздействащи, и угнетяващи.

Има ли подкрепа сред музикантите в отделните групи?

Криси: Има, разбира се! Гледам и всячески да работя в тази насока. Както стана въпрос по-рано, има подкрепа от по-възрастните и установени музиканти към по-младите. Има подкрепа от сравнително нови към тепърва пропукващи се банди. Има безброй примери за това.

Тук ми се ще да обърна малко внимание и на институциите. За Frala, например, голям тласък бе участието ни към програмата на Rockschool- „ КМК Музикален Акселератор“. Това е страхотна среда за изгряването на една съвсем млада банда. В това число, споменавам и Urban House Studio, в което записахме първата си песен напълно безплатно, и сътворихме първия си студиен клип, също безплатно. Работят винаги с внимание и нечовешко търпение. Специални благодарности към Жоро Иванов от GRIMAZE (благодарим, че ни изтърпя с кошмарния преход, Жоро, обичаме те!) и Ники Станев от Attaxic.

Относно групите: Преди да стана музикант, гледах банди, които ме вдъхновяваха изключително много и си казвах: „Ех, какво ли би било, ако можех да правя същото като тях“. За мен такива групи бяха Poetsky, ТОТАЛШТЕТА. Миналата година Poetsky ни поканиха да се включим към фестивала, който те организират, а именно Nuclear Winter в Шумен. Чудесно направен фестивал, в който са влети много труд, ресурси, желание и хъс, с участието и на много млади шуменски банди.

Преди време се случи и още едно събитие, под името “BG Metal Underground Networking”, организирано от Александър Топчев от Lunastra в Mixtape 5, с подкрепата на Жо Василев. Това беше неговото второ издание, като първото беше в бар Abordage. Събитието е с цел сплотеността на метъл средите и това го прави толкова значимо. На това събитие бяха изговорени много важни въпроси, като единият от тях засягаше именно организацията на събития.

Има (така да се каже) неписани правила, които е желателно да се спазват, като например кой ден би бил най-благополучен за дадено участие, часови разписания (soundcheck, loading), как по този начин образоваме публиката си (в това тя да бъде навреме; защото закъсненията на музикантите винаги правят лошо впечатление и биват лош пример), и т.н.

Една българска метъл група, която всеки трябва да чуе?

Криси: Безапелационен избор за мен са Smallman. Музиката им ми е дала толкова много, зарежда ме, и ме вдъхновява да бъда творецът, за когото имам потенциала да бъда. Към момента едно мое желание е да направя съвместно участие с тях. Съзнавам, че това ще бъде сложно, тъй като Smallman не правят участия всеки ден– един от аспектите, който ги прави именно по-специални и стойностни дори.

Smallman правят и нещо изключително интересно при издаването на своята музика– тъкмо защото търсят да покажат творчеството си по един изчерпателен, ненатрапчив и неизменно смислен начин, издават новия си албум първоначално само на плочи. В този акт има изключително много ритуалност и вкус, бих казала. В един от дисковете на техен по-стар албум, например, има книжка, в която, към всяка песен има място, на което човек може да разпише своите размисли за самата песен.

Групи, които са престъпно недооценени?

Криси: Vokyl. Те бяха група, на която гледах (и продължавам да гледам) със страхопочитание. За мен, те са от малкото прогресив (дет) метъл банди в България– пристрастна съм именно защото това е стилът, който винаги ще заема първо място в сърцето ми. Виждам ги като „българските Opeth“.  За мен ще бъде удоволствие да ги виждам по често на сцената, както по съвместни концерти, така и чисто и просто като почитател, и приятел.

Друга престъпно недооценена група са Dishonored. Последното им EP е много лично и дълбоко (неслучайно се казва „Из дълбоки води“). Те са поредната група, която умело се ползва от българския език и неговата ценност в своите песни. Когато си говорих покрай съвместен концерт, който организирах с тях (и пичовете от Vokyl), с Ники- техния басист, той ми разказа, как за тях  „творческият процес е себезавръщане към най-дълбоките усещания“. Това е група, която си заслужава да се чуе не само заради нейната суровост, но и заради посланията в музиката им.

Трета група, за късмет- Slathe. Това са моите любими пловдивски машини, които ще спомена пак малко по-надолу. И не на последно по важност място- Sindeed- варненски свежари и страхотни артисти, които задължително трябва да бъдат чути.

Един клуб, без който метъл сцената в България нямаше да бъде същата?

Криси: Тук ще си позволя да поговоря поне за два клуба. Mixtape 5- това е едно страхотно място за банди, които не са съвсем вече изгряващи, защото предполага изграден начин на работа и по-сериозно отношение. Колкото по-поддържано и благодатно е едно пространство, разбира се, толкова повече изисквания са налице. Тук няма как да не спомена името Жо Василев– един от хората, направили изключително много за метъл сцената, бих казала дори подпомогнали цялостното й съграждане, и обособяване.

Преди година, точно на 07.09 2025г., с Frala изгряхме в The Pit. Това е мястото, което няма как да не обичаш, защото ти дава всичко. Групите, с които свирихме, бяха именно Slathe (Пловдив) и Ecstasy (Севлиево).

Благодарности към Божката, който държи мястото, самият той също е минал през трудностите в това да си в група. Освен апаратура, звук, светлина и студени бири, той ни дава спокойствието, и уюта, които за една млада група, която дебютира на сцена, означават много.

Една песен, която трябва да бъде химн на българския метъл?

Криси: Труден въпрос. Песента, за която се сещам, бива на група, която също е направила много както за музикантите, така и за своите фенове, и това е “Morning Lights” на Odd Crew. Тази песен, без капка съмнение, бих пуснала с абсолютна гордост на чужденец.

Няма как, обаче, да се спра само на едно парче- „Камък“ на Smallman е моят втори избор. Това, което ме затрудни при този въпрос е дали песен, която трябва да се определи за химн, би предполагало да бъде на български език. Затова исках да спомена две песни, защото Smallman използват в звука си и гайдата, засилваща народния привкус.

Един мит за българската метъл сцена, който трябва да бъде развенчан?

Криси: Това, което ние, като музиканти си слагаме като мисловна преграда, е, че нямаме силата да бъдем по-влиятелни и въздействащи из по-големи територии. Че музиката ни ще остане недооценена, че никой няма да я чуе дори.

Признавам, че понякога също съм жертва на този начин на мислене, особено в моменти на безизходица. Отровно е това мислене. Задушаващо и ограничаващо е.

Последни думи:

Криси: Моето послание, първо към музикантите, е да продължаваме да правим това, което обичаме. Да творим заради самото творене и заради това, което то ни дава като усещане и смисъл, и какво би могло да донесе и на слушателите.

Към меломаните и феновете, призивът ми е да продължавате да присъствате, и да сте активни. Подкрепата за нас е изключително важна и сме благодарни, че отделяте време, и внимание да се докоснете до творчеството ни. Истината е, че не можем едни без други!

Посланието на автора

Музиката е онзи магически конец, който свързва толкова много хора. Музиката ни запознава с различни лица от различни държави, градове и култури, създава незабравими спомени, и учи на индивидуалност, която всеки от нас (трябва да) носи.

Нашата цел бе да разгледаме гледната точка както на изпълнителя, така и на слушателя. Концертът е събитието, което създава вълнение и от двете страни. Дългоочакван ден (или вечер), дългоочакван купон и може би, познати лица, с които си даваме наздравици, и след това споделяме впечатления на по цигара в паузите.

За нас от Gradski.bg бе огромно удоволствие да дадем глас на младите представители на метъл общността, а именно на Криси Борисова и Цеци Иванов. Страхотно е да се дава глас на младостта, която за мнозина, в някои случаи, само крещи, но отвъд тези крясъци, се усеща дълбочина и желание, те да бъдат изслушани, не просто чути.

Ако Вие, драги (по)читатели, търсите помпозност и урок по метъл по учебник- тук няма да ги намерите. Но ако търсите страст, отдаденост, истина и чисто човешката нотка на искреността на събеседника- тази статия е Вашето (не)скрито пиратско съкровище.

Пожелаваме на Криси и на Цеци много успехи в техните начинания!

Дебютната песен на група Frala- “Chernobyl”, можете да чуете в музикалните платформи YouTube и Spotify, а на песента на група Deadscape- “Withstand the Cold Winds” (с която Криси дебютира в групата с вокални заложби) ще можете да се насладите в YouTube.  

Снимка: Velk Velkov