„Вятърът вика името ѝ в бриза, но не мога да я държа повече. Някакъв паднал ангел дойде при мен и падна твърде тежко върху душата ми.“ (превод от песента на група W.A.S.P.- “Forever Free”)

Две гуми, един фотоапарат и множество уловени емоции. Свободата дава възможности, да виждаме отвъд сивите нюанси, които ежедневието ни щедро поднася, за да ни научи да оценяваме онова, което ни кара да вдишваме с широко отворените си дробове.

За мото общностите са изписани куп текстове на емблематични парчета, публикувани са щури истории, режисирани са филми и сериали, и все пак истинското приключение и чар на пътуването на две колела остават по-силни в настоящия момент. Днес се отправяме по житейския маршрут на Ева – свободна душа със страст към фотографията и пътуванията с мотор.

От мото съборите до необятните пътища остават кадри, лица и истории, уловени от нейната гледна точка. Нейната страничка има множество последователи, като сред тях са и моделите, чрез които виждаме всичко онова, което е толкова далеч от масовата социална стигма. Морската волна душа паркира в Gradski.bg, за да ни сподели своята история и да ни разкрие магията на перфектния кадър.

Където пътят срещна обектива

Има някаква своеобразна романтика в срещата между пътя и обектива, между емоцията и човешкото око. Появява се химична реакция, след това физична, а след това се ражда нещо красиво и вечно – кадърът, изобразяващ душите без окови. Нима не живеем всички ние за тези чудни реакции?!

Днес говорим за онези, неспокойните, вечно скитащи и търсещи чистотата на въздуха и зова на дивия вятър сърца. Нека всички ние насочим вниманието си към един непринуден и откровен разговор, който не претендира с помпозност и не ни разказва това, което вече знаем и това, което е скучно.

Разчупваме стереотипа и се опитваме да променим представата на голяма част от обществото за мото общностите, но всичко това можете единствено да прочетете в следващите редове:

Здравей, Ева! Намерихме те в социалните мрежи и веднага ни улови интереса. Представи себе си с няколко думи:

Ева: Казвам се Ева от Варна и от близо година и половина се занимавам с фотография.

Как започна твоята история с моторите?

Ева: Мхм, това е труден отговор. Всичко започна в далечната 1998г., когато се запознах със съпруга ми и той ме заведе на първия мото събор, който беше на Капиновския манастир близо до гр. Велико Търново.

Какво ти даде моторът като преживяване, което друго превозно средство не успя?

Ева: Да започна с това, че аз не карам мотор, но както обичам да казвам, съм „професионален пътник“. Какво ми дава мотора ли? Дава ми свободата, да усещам вятъра, да усещам слънцето, и да остана насаме с мислите си. Дългите пътувания те карат да се замислиш, върху толкова много неща, които в ежедневието някак пропускаш. Карат ме да мисля и за перфектната снимка. Пътуваме и аз гледам бързо преминаващите прекрасни природни красоти и снимам мислено, казвайки си: „Ето от това ще излезе прекрасна снимка.“

Кое е най-голямото клише за мотористите, което според теб изобщо не отговаря на реалността?

Ева: Може би това, че са престъпници. Може би хората си мислят, че в България мотористите са като в Америка, но това е голяма заблуда. Ние сме като всички останали граждани на тази държава, с различни професии и различно семейно положение, просто с една обща страст - моторите.

Може ли един мотор да разкаже историята на своя собственик?

Ева: И да, и не. Виждала съм мотори, в които можеш да припознаеш собственика, и които са дълги години спътници на пътя, но има и такива, които не ти разказват история, а са просто превозно средство. Дори и нов един мотор не винаги е перфектен за водача си, и се налага да се пооправи, да се пипне тук-там, за да стане перфектният мотор за собственика си.

Има ли граница между любовта към адреналина и безразсъдството?

Ева: Трябва да има, и това отличава мотористите един от друг. Трябва да има и малко страх.

Какво всъщност представлява един мото събор отвътре? Какво не вижда човек, който никога не е бил на такова събитие?

Ева: Както казват организатори на събори, като Джако от МК „Диви Деца“ и Севдо от МК „Ковачите“ - едни от топ организаторите: „Събор се прави веднага след като свърши този.“ Отнема година време да се промотира, да се организира такова голямо събитие.

Адмирации за всички, които поемат този ангажимент, защото това е свързано с много труд, лично време и усилия за целия клуб, който го организира. Зад това събитие стоят не само членовете на клуба, но и техните семейства, и приятели, а по време на самото събитие всички са на сто процента отдадени да работят 24/7.

На почти всички мото събори има томбола, която винаги е обвързана със някаква благотворителна кауза. Съборът не е само ядене и пиене, и побоища, както може би си мислят хората извън мото средите. Мото съборите са повод, да се видиш с хора от различни професии на различна възраст, но с една страст - моторите. Има хубава рок музика, интересни игри и забавления за гостите. Ако искате ми вярвайте, но когато съм на мото събор, не се притеснявам, че някой ще ме дръпне или удари, или нещо подобно. Аз лично не съм ставала свидетел на сбивания. Организаторите се грижат за комфорта на гостите.

А как се появи страстта към фотографията?

Ева: Тази страст я има от години, но едва миналата година успях да сбъдна мечтата си да си купя фотоапарат и да изкарам два курса. Може би най- много харесвам да снимам на мото събори, където хората се непринудени и весели. Те обичат да ги снимам и така се роди и идеята за моята страница във Фейсбук „На път с усмивка и мотор с Ева“ (https://www.facebook.com/profile.php?id=61579283789244). Всички искаха да си видят снимките. Създадох я през 2025-та година и днес е пълна с мили хора, които се радват на фотографиите ми. А аз съм още по-щастлива от това.

Кога един мото събор ти дава най-добрите кадри? Когато всичко е шумно и диво или в малките и тихи моменти между хората?

Ева: За хубавата снимка няма място и време - тя просто се случва. Ей така ти грабва окото и… „Щрак!“.

Какво би казала на младите, които искат да се качат на мотор, но все още се страхуват заради предразсъдъци?

Ева: Бих казала: Внимавайте защото не сте безсмъртни. Преди време бях подела една инициатива, след трагичен случай с моторист точно на 8 март тази година. Една майка остана без син, една съпруга остана без съпруг и две деца останаха без баща. Лозунгът беше: „Хубаво е да си жив!“ Та това е моят апел към всички, които сме на пътя без значение с мотор или кола!

И като за финал, обвързан с твоята публикация: Какво мислиш ти за моторите- те са просто превозно средство или начин на живот?

Ева: Това е начин на живот, определено! Този начин на живот, започва да касае семейство, приятели. Това е избор, който трябва всеки да направи за себе си. Защото крие своите рискове.

Ние от Gradski.bg благодарим на Ева и апелираме към повече отговорност на пътя. Всички вие, волни и красиви души, вслушайте се в зова на дивото и се уповавайте на онази красота, която ви кара да затаите дъх, и която улавяте не само с очите си, но и с цялото си душевно съществувание.

 

Снимки: Ева