По улиците на някои малки села вече не се чува детски смях. Училищните дворове са обрасли с трева, прозорците на изоставените къщи гледат към пустите пътища, а табелите с имената на някогашните магазини избледняват под слънцето. Зад малкото останали осветени прозорци живеят хора, за които всеки ден е борба - не за по-добър стандарт, а понякога просто за оцеляване.
Тук бедността невинаги се измерва само с пари. Тя се измерва и с километри до най-близката аптека, с часове чакане на автобус, който може да минава само няколко пъти седмично, с невъзможността да стигнеш до лекар, когато имаш нужда от него.
Бедността навлиза в студените стаи през зимата, във вехтите обувки, които трябва да издържат няколко сезона и в тревогата, дали пенсията ще стигне едновременно за лекарства, храна и отопление. Бедността в забравените български села има не само икономическо, но и човешко измерение. Тя означава изолация, несигурност и постепенно изчезване на общности, които някога са били сърцето на българския селски живот.
Когато падне нощта и над селото пустотата обгърне пейзажа, се усеща празнината на китните малки български селца, чиито къщички чакат да подслонят своите собственици, и да им дадат уют и спокойствие, далечно от трафика, и сивотата на големия град. Темата носи тъга, празнота и не може да бъде измерена с пълни с думи редове, защото запълването на всички социални и икономически пробойни зависи от нас – хората в тази държава.
Когато селото остане без хора
Има едно особено мълчание, което може да се усети само в почти обезлюдено село. То не прилича на спокойствието на природата, нито на тишината на ранното утро. Това е мълчанието на място, в което някога е имало живот, но днес човешките гласове постепенно са изчезнали.
По улиците се редуват заключени къщи, обрасли дворове и порутени стопански постройки. На някои порти още стоят фамилни табелки, но хората, чиито имена са изписани върху тях, отдавна живеят другаде.
През лятото понякога се завръщат наследници, за да почистят дворовете или да посетят родните си места, през зимата обаче много от тези къщи отново потъват в тъмнина. Когато едно село остане без хора, то губи онези невидими връзки, които превръщат група от къщи в истинска малка общност.
Процесът на обезлюдяване започва постепенно, продължавайки десетилетия, изпълнени с икономически промени, миграция, застаряване и постепенно ограничаване на обществените услуги. През втората половина на XX век индустриализацията и разрастването на градовете привличат значителна част от селското население към промишлените предприятия, образователните институции и новите работни места.
След политическите и икономическите промени през 1989 г. преструктурирането на стопанството, загубата на работни места и трудностите в редица селски райони създават нови причини за миграция, а към вътрешното преселение се добавя и емиграцията в чужбина.
Първо си тръгват младите хора и с тях изчезва и цялото бъдеще на селото. Те заминават да си търсят щастието и образованието в големите градове, намират си работа, създават семейства и постепенно запечатват своите места далеч от родното село.
Остават родителите, бабите и дядовците, чието оставане е свързано с дълбока носталгия към дома, корена и старината. И когато младите поколения не се завърнат в родните села, те постепенно губят възможността си за естествено обновяване на населението.
Защо някои райони са по-силно засегнати
Докато в близост до София, Пловдив, Варна и други големи градове някои населени места се разрастват и привличат нови жители, в отдалечени части на страната цели общности постепенно намаляват. Разликата невинаги се дължи на природните условия или на желанието на хората да живеят в определен район.
Много по-често тя е резултат от натрупването на икономически, демографски и инфраструктурни проблеми, които се задълбочават в продължение на десетилетия. Най-застрашени от обезлюдяване са селата, в които липсата на работа се съчетава с отдалеченост, застаряващо население, ограничен транспорт и затруднен достъп до основни услуги.
Конкретно, най-силно засегнати са селата в северозападна България. Областите Видин, Монтана и Враца включват населени места, които през годините са загубили значителна част от жителите си. Причините обикновено са сложни и не могат да бъдат обяснени единствено с липсата на инвестиции.
В миналото част от населението е било заето в промишлеността, земеделието и свързаните с тях дейности. Икономическите преобразувания след 1989 г. променят структурата на заетостта, а в някои райони закриването или свиването на предприятията намалява възможностите за работа.
Може ли обезлюдяването да бъде спряно
Това, може би, изглежда твърде романтично, но със сигурност можем да кажем, че обезлюдяването може да бъде забавено, а в някои райони – дори обърнато. Но това върви със своите условия: Да бъдат ремонтирани повече улици и да бъдат спазени много повече обещания за развитие.
Това са реалните причини, които могат да задържат хората или да се върнат от големия град, за да изберат да живеят в селата. Специалисти в информационните технологии, дизайна, маркетинга, преводите, счетоводството и други сфери могат при определени условия да работят дистанционно. Това отваря възможност някои хора да изберат живот извън големия град, но за тази цел ще бъде необходима стабилна Интернет връзка, стабилно електроснабдяване и други подходящи условия за работа.
Нека си дадем, обаче, сметка, че България не свършва там, където свършва или започва асфалтът.
