Поскъпването на живота във Франция води до редица безредици, бунт и прояви на насилие от страна на протестиращите по площадите на Париж, Лион, Марсилия, Тулуза, Бордо, Гренобъл, Страсбург и Лил. Това е поредна вълна на масово недоволство, в която се включват над 500 000 души, като по данни на синдиката „Всеобща конфедерация на труда“, който е най-големият във Франция, и е сред организаторите на протеста, участниците са били дори 800 000.

Събитията заляха телевизионните екрани и социалните мрежи, показвайки ни различни гледни точки:Тези на протестиращите и тези на анализаторите, които категорично отхвърлят правото на френските граждани, да палят исторически и културни паметници, и магазини, които са нечие препитание, както и да насилват, и осакатяват мирните протестиращи.

В хода на протестите биват задържани около 2400 души, има ранени полицейски служители, а в някои градове като Лион, Париж и Страсбург срещу протестиращите е използван сълзотворен газ. Франция има дълга история, изпълнена с множество улични демонстрации и ожесточени нападения, особено съсредоточени около предизборни кампании.

Високите разходи на живот не будят притеснения единствено във Франция, но и в други части на Европа, като Италия, Белгия, Португалия и Испания. Началото на масовото недоволство започва още на 07.09 от млад мъж, който се бунтува срещу поскъпването на горивата, а датата на протестите е насочена за 17.10 заради настъпващата есенна ваканция.

Резултатите от недоволството

Бунтът на обществото срещу високите разходи прераства в грабежи, палежи и безредици по улиците на няколко френски града, което постави властите под силен обществен и политически натиск. За мнозина, това може да се нарече „Гражданска война“, която ще продължава да ескалира, ако не се внесе желаният обществен ред.

По данни на организаторите в многобройните шествия през изминалия уикенд се включили близо 800 000 души, като над 2400 от тях за задържани, а сред всички 1000 ранени полицая има и такива, които са в тежко състояние. Към демонстрациите постепенно се присъединяват и недоволни земеделци, синдикати, студенти и дори ученици, недоволни от училищните условия.

Както на всеки един протест, обаче, се присъединява и групировка от 200-300 маскирани, които нападат институциите, и търговските обекти. Сред засегнатите сгради са и някои исторически и културни паметници, като кметството в Лимож, чиято камбанария се срутва при пожар.

Сред вандалите съществува разделение на крайнодесни с антифашистка идеология и поколение, наречено от секретаря на Френско-българския форум – Стефан Манов, „6-7“. По негови думи, при това поколение липсва интеграция и асимилация, а мотивацията им е чисто консуматорска – разбиване и разграбване на големи търговски магазини.

Проявите на вандализъм нарастват в палежи на сгради и автомобили, а в социалните мрежи се появяват кадри на експлозия, която разтърсва стария пристанищен район на Марсилия. Според градските власти, при експлозията няма пострадали, а причината следва тепърва да бъде изяснена.

В централната част на Марсилия протестиращите разграбват оръжеен магазин, като взимат няколко ловни пушки, но не и боеприпаси. Погромът става причина много училища във Франция да затворят врати от съображения за сигурност, като часовете са частично или изцяло преустановени – това обявява министърът на образованието – Едуар Жефре.

Протестиращите гимназисти критикуват високия процент незаети учителски позиции, както и лошото състояние на училищата, и големите брой на ученици в един клас.

Нека направим едно разяснение: Както миналогодишните декемврийски протести в България по повод „Бюджет 2026г.“ имаха своите мирни прояви, така и в много градове във Франция гражданите организират мирни протести.

Френски гражданин споделя пред германската обществена медия „АРД“: „Това са демонстрации, на които младежи се борят за правата си. Това са хора, които от години се сблъскват с огромни трудности заради политикана на Еманюел Макрон“. Политиците, от своя страна, също съветват, че не бива да се поставят всички протестиращи под общ знаменател.

За групата от провокатори се смята, че са шайка хулигани, склонна към насилие, сред които има и утвърдени престъпници, решени да грабят, и рушат. Твърди се, че тези хора са от парижките предградия.

При сблъсъците има и по-тежки случаи, като единият от тях е на ученик, загубил ръката си след взрив на полицейска граната. Има и други ранени непълнолетни лица, което е повод за правозащитните организации да повдигнат въпроса за полицейското насилие и правото на мирен протест във Франция.

Двата политически лагера

„Как можаха французи да причинят подобно нещо на Франция?“ – това е част от извънредното обръщение на френския президент Еманюел Макрон, относно случващото се във френските градове. „Нищо не може да оправдае, обясни или извини подобно поведение. Днес всички изпитваме гняв и срам.“ – добавя още той.

След избухналото насилие в страната, френският президент отказва да приеме оставката на министъра на вътрешните работи – Лоран Нунес, като настоява за незабавна промяна в тактиките на силите за сигурност срещу протестиращите. Въпреки подадената от самия Нунес оставка, Макрон все пак го задържа на поста поради необходимостта от ръководство на силите на реда в настоящата ситуация.

По думите на Нунес в радио „Франс ентер“, броят на полицаите не е бил съобразен с мащаба на вандалските прояви и безредиците в градовете. Макрон и френското правителство обвиняват крайнолявата „Непокорна Франция“ (LFI) за подклаждане на протестите и използване на насилие в своите демонстрации.

От друга страна, лидерът на крайнолявата партия – Жан-Люк Меланшон обвинява правителството за ескалацията. Той споделя: „Имаме избор между един народ и неговата младеж, които се намират в дълбока криза – морална психологическа и икономическа, и едно правителство, което винаги залага на една и съща стратегия: Да наблюдава как ситуацията се влошава, за да наложи след това едно сляпо насилие, и да сее страх.“

Няколко часа преди обръщението на Макрон, с видеообръщение се включва и лидерът на крайнодясната партия – „Национален сбор“ – Марин Льо Пен, която се обяви за бъдещ кандидат-президент на Франция в предстоящите избори.

Речта и е изпълнена с президентска символика – видеото е заснето пред библиотека с книги, а на заден фон се вижда и френското знаме. „Страната е заклещена между насилието и безсилието. От една страна са „силите на разрушението“, които омаловажават насилието, взимат на прицел полицаите, институциите и представителите на държавата, и ги третират като врагове, които трябва да бъдат смазани. От другата страна стои властовият елит на Макрон – изтощен, дезориентиран и способен вече само да коментира собственото си безсилие и упадък.“ – коментира кандидатката за президент на крайнодясната партия.

При всички положения, радикализацията на френското общество се разделя на два полюса – крайнолеви и крайнодесни, като, според политолози, тези протести вървят в полза на крайната десница.