Когато испанските конкистадори и католическите мисионери достигат земите на днешна Боливия през XVI век, те носят със себе си една религия и убеждение, че местните народи трябва да се отрекат от своите богове, ритуали и представи за окултния свят. Постепенно, католицизмът се превръща в доминираща религия, разпространяваща почитта към Дева Мария и светците.

Започва постепенното изграждане на църкви, а традиционните практики, датиращи от прастари времена, се считат за идолопоклонничество и ерес. Векове по-късно, обаче, древните вярвания връщат своята сила и интерес на последователите си, а католицизмът е безсилен пред тяхната интензивност и продължаване на традициите.

Христос срещу Пачамама – един вечен сблъсък на вярвания, разделящ Боливия на два фронта, две несъвместими религии, които променят пейзажа на страната и един поглед, който ни отвежда към колониалната история, и съпротивата срещу културното подчинение – точно така, това ни поднасят следващите редове на тази статия.

Правим историческа разходка през отминалите векове и достигаме до днешните мистични пазари на вещиците, ежегодно привличащи хиляди любопитни туристи и привърженици на забранените знания. Ако тази информация представлява интерес за Вашето любознание – останете още малко.

Изкореняването на цял духовен свят

Връщаме Ви няколко века назад и се впускаме в тъмните времена на XVI век – времена на завоевания, кръвопролития за територия и насилствено налагане на чужда религия, която впоследствие става основното духовно движение на държави, отличаващи се с духовен синкретизъм. В това число попада и Боливия, която е известна с шаманизма, вещерството и култа към Пачамама – богинята на земята и плодородието.

Значителни области попадат под шапката на католицизма и испанската корона, като например районите на Андите, където обществата са изградили сложни религиозни традиции, собствени свещени места, ритуали и представи за отношенията между хората, земята и невидимия свят. Испанците налагат унищожителни за населението методи за изкореняване на предишната вяра, като оскверняват свещените места – свещени камъни, пещери, места за жертвоприношения, скали, върхове, извори.

В някои случаи дори религиозните предмети били унищожавани, а местните шамани били преследвани и следени зорко. А как се отразявало това на местното население?

Разрушаването можело да се възприема като посегателство към религията и към световния ред, защото за тях загубата дори само на едно светилище, а на цяло пространство, което осъществявало връзка с природата, предците и силите, от които зависело плодородието. A защо е било всичко това, от страна на потисниците?

В католическа Испания, от времето на Контрареформацията, религиозното единство се смятало за важно условие в името на обществения ред. Местните ритуали били разглеждани като част от демонологията и суеверията, които били в сблъсък с чистата християнска религия.

От друга страна, това имало и свое политическо оправдание, защото контролът върху религиозните практики помагал на колониалната власт да утвърди влиянието върху населението, налагайки нови норми.

Пачамама – земя, религия, любов и поклонение

За да разберем защо традиционните духовни вярвания продължават да имат значение в Боливия въпреки вековете християнизация, трябва да погледнем към една от най-важните фигури в андския светоглед - Пачамама, често превеждана като „Майката Земя“.

В различните андски общности представите за Пачамама носи по-широки значения, свързани със земята, света, пространството и времето. А в по-конкретен контекст, богинята е свързана с плодородието, прехраната, жизнената сила и отношенията между хората и света, който им дава живот.

Тук отношенията с природата са разбирани по един дълбок и много по-личен начин: Земята е част от цяла система на взаимозависимост, защото човекът получава храна, вода и условия на живот, но все пак има и дълг към нея – ритуални дарове, благодарствени церемонии, спазване на общностни норми и грижа за земеделските пространства.

Пачамама има и обществено и политическо значение в съвременна Боливия: В публичните дебати за природните ресурси, минното дело, земеделието и опазването на околната среда образът ѝ понякога се използва, за да изрази възглед, според който природата не бива да се свежда единствено до икономическа стойност.

Под един покрив?

Какво се случва в наши дни? Ако си представяме, че вековете християнизация са превърнали Боливия в общество, в което древните религиозни вярвания са останали единствено в старите книги и учебници – това би било дълбока заблуда. В страната католицизмът продължава да бъде водеща религиозна сила, но наред с него са възродени различни местни духовни традиции, протестантски и евангелски общности, както и социални групи, които не определят себе си само чрез едно религиозно течение.

Разбира се, между двете течения винаги е имало конфликт, но той не включва крайни мерки нито срещу шаманизма и вещерството, нито срещу католицизма. Ако днес посетим Боливия и по-конкретно, района на Ла Пас и високопланинските области на Андите, ще открием изображения на светци, поглед нагоре, към Пачамама, вещерски пазари и възкръснали пространства с особено духовно значение.

През август 2025г. международни журналистически репортажи от Боливия описаха как хората се изкачват по високите планински места, за да участват в церемонии в чест на Пачамама. Ритуалите се водят от ятири - духовни специалисти в аймарските общности, които могат да изпълняват церемонии, да тълкуват знаци и да оказват традиционна духовна помощ. Даровете могат да включват сладки изделия, зърнени храни, листа от кока и напитки, подбрани според повода и местната практика.

Виждаме общество, в което религията не се свежда до избора между две напълно отделени системи — католицизъм или древни вярвания. В някои семейства те съществуват едновременно; в други се противопоставят; в трети хората приемат част от традициите си като културно наследство, без да следват всички техни религиозни предписания.

Виждаме също, че модерността не унищожава автоматично традицията. Градският живот, образованието и съвременните професии могат да съществуват редом с ритуали, чрез които хората изразяват благодарност, търсят духовна подкрепа или поддържат връзка с предците си. Това не означава, че традиционните вярвания са останали непроменени, напротив, те продължават да се развиват заедно с хората, които ги практикуват.