По калдъръмените улици на Помпей търговци продават стоките си, деца играят около обществените фонтани, а богатите граждани се наслаждават на прохладата в своите пищни вили- градът кипи от живот. Никой не подозира, че само след няколко часа целият този свят ще бъде погребан под милиони тонове вулканична пепел и нажежени скални късове.

На 24-ти август (или според някои съвременни изследвания – през октомври) 79 година сл. Хр. вулканът Везувий изригва с разрушителна сила и променя историята завинаги. За броени часове процъфтяващите римски градове Помпей, Херкулан, Стабия и още няколко по-малки селища са унищожени.

Хиляди невинни хора губят живота си, а сградите, улиците, храмовете и ежедневните предмети изчезват под дебел слой вулканична пепел. Парадоксално, именно тази трагедия превръща Помпей в едно от най-ценните археологически открития в света.

Вулканичната пепел запечатва града като в огромна капсула на времето, съхранявайки къщи, стенописи, мебели, съдове, инструменти и дори отпечатъците на хората и животните в последните мигове от живота им. Благодарение на това днес учените могат да изучават древноримския начин на живот с изключителна точност – нещо, което почти никъде другаде не е възможно.

Днес Везувий остава един от най-известните и внимателно наблюдавани активни вулкани в света, а Помпей е сред най-посещаваните археологически обекти, привличащ милиони туристи и учени всяка година. Историята им продължава да вълнува хората повече от две хилядолетия след съдбоносното изригване, превръщайки ги в символ на едновременното величие и разрушителната мощ на природата.

История на Везувий преди изригването

Смята се, че Везувий започва да се формира преди около 25 000–30 000 години, в резултат на сложни тектонични процеси в района на Южна Италия. Там Африканската литосферна плоча постепенно се подпъхва под Евразийската – процес, известен като субдукция.

При това движение скалите в дълбочина се разтапят, образувайки магма, която постепенно се издига към земната повърхност. Интересен факт е, че днешният Везувий не е първият вулкан на това място.

Първоначално тук се издигал много по-стар и значително по-голям вулкан, известен като Монте Сома. Преди приблизително 17 000–18 000 години той преживява едно от най-мощните си изригвания.

Огромна част от върха му се срутва навътре, образувайки широка вулканична калдера – голяма котловина, останала след изпразването на магмената камера. По-късно, в центъра на тази калдера, започва да се изгражда нов вулканичен конус– това е днешният Везувий.

Много преди римляните да заселят района, Везувий вече е имал дълга история на активност. Геолозите са открили пластове вулканична пепел, които свидетелстват за десетки големи изригвания през праисторическия период.

Сред най-известните е така нареченото изригване Авелино, настъпило около 1800 години пр. Хр. То е било толкова мощно, че унищожава бронзововековни селища в околността и покрива обширни райони с няколко метра вулканична пепел.

След последното голямо праисторическо изригване вулканът постепенно навлиза в необичайно дълъг период на относително спокойствие. В продължение на няколко века, а вероятно и повече от хилядолетие, не се наблюдават големи изригвания.

Животът в Помпей преди изригването

Преди разрушителното изригване на Везувий през 79 година сл. Хр. Помпей бил един от най-красивите, оживени и проспериращи градове в Римската империя.

Разположен на брега на Неаполския залив, градът съчетава благоприятен климат, плодородни земи и удобен достъп до морските търговски пътища. Благодарение на това той се превръща във важен икономически, културен и търговски център, в който живеят между 15 000 и 20 000 души.

Помпей е съхранен почти непокътнат под вулканичната пепел. Това позволява на археолозите да възстановят с удивителна точност ежедневието на неговите жители – от начина, по който са строили домовете си, до храната, която са консумирали, професиите, които са упражнявали, и развлеченията, на които са се наслаждавали.

Помпей възниква около VII–VI век пр. Хр., като първоначално е заселен от италийското племе оски. По-късно градът попада под влиянието на гърците, етруските, а след това и на римляните. През 80 година пр. Хр., след победата на римския пълководец Луций Корнелий Сула, Помпей става римска колония и започва бързо да се развива.

Благодарение на стратегическото си местоположение край морето градът се превръща във важен търговски център. В пристанището ежедневно пристигали кораби, натоварени със зърно, вино, зехтин, подправки, платове, керамика и други стоки от различни части на Средиземноморието.

По улиците на Помпей можели да се чуят различни езици и диалекти. Освен местните жители, в града живеели търговци, моряци, занаятчии и пътешественици от почти всички краища на Римската империя.

Помпей бил отлично организиран град. Улиците били прави, широки и покрити с каменни плочи. На много места имало високи каменни блокове, които служели като пешеходни пътеки. Те позволявали на хората да преминават безопасно, когато улиците се пълнели с вода или отпадъци.

Градът разполагал с обществен водопровод, канализационна система, фонтани с питейна вода, обществени площади, пазари, храмове, театри и обществени бани. В центъра се намирал Форумът – главният обществен площад, където се съсредоточавали политическият, икономическият и религиозният живот. Там се намирали административните сгради, съдилищата, храмовете и пазарите. Жилищата в Помпей били разнообразни и отразявали социалното положение на своите собственици.

Богатите граждани живеели в просторни къщи, наречени домуси. Те били изградени около вътрешен двор (атриум), в който често имало декоративен басейн, фонтани и градини. Стените били украсени с цветни стенописи, а подовете с красиви мозайки, изработени от хиляди малки камъчета.

Много богати семейства разполагали и с втори вътрешен двор – перистил, заобиколен от колони и озеленен с дървета, цветя и статуи. Именно там домакините приемали своите гости или прекарвали свободното си време.

По-бедните жители живеели в по-малки къщи или в многоетажни жилищни сгради, където помещенията били значително по-скромни. Въпреки това дори тези домове често били снабдени с течаща вода и били изградени от здрави каменни материали.

Основата на икономиката на Помпей били търговията, занаятите и земеделието. Особено прочути били лозята по склоновете на Везувий.

Вулканичната почва била изключително плодородна и позволявала производството на висококачествено вино, което се изнасяло в различни части на Римската империя. В Помпей процъфтявали множество занаяти. Имало пекарни с каменни мелници, ковачници, грънчарски работилници, тъкачници, бояджийници и работилници за обработка на метали.

Денят на жителите, както може да се предположи, започвал още призори. Търговците отваряли своите магазини, занаятчиите започвали работа в работилниците, а фермерите се отправяли към лозята и нивите.

Улиците били изпълнени с шум и оживление. Продавачи рекламирали стоките си, майстори обработвали камък и метал, а каруци превозвали различни товари.

По стените на сградите често имало надписи с реклами, политически лозунги, обяви за гладиаторски игри и дори лични послания. Някои от тези графити са запазени и до днес, разкривайки чувството за хумор, любовните истории и ежедневните разговори на жителите.

Денят, в който загива Помпей

Гибелта на Помпей е едно от най-добре документираните природни бедствия в човешката история. Благодарение на писмата на римския писател Плиний Млади, археологическите разкопки и съвременните вулканологични изследвания учените успяват сравнително точно да възстановят последните часове от съществуването на града.

За разлика от внезапните природни катастрофи, унищожението на Помпей се развива на няколко етапа, като всеки от тях носи нови опасности за жителите. На 24 август (или според някои съвременни изследвания – около 24 октомври) 79 година сл. Хр. Везувий внезапно се събужда след векове на привидно спокойствие.

Малко след обяд огромно налягане в магмената камера разкъсва върха на вулкана и във въздуха се издига гигантски стълб от пепел, газове и вулканични късове. В началото жителите на Помпей не осъзнават мащаба на случващото се. Небето постепенно започва да потъмнява, а върху града започват да падат вулканична пепел, парчета пемза и вулканичен прах.

Първоначално тези частици изглеждали безобидни. Много хора продължавали ежедневните си занимания или се опитвали да предпазят домовете си, без да подозират, че опасността тепърва предстои.

С течение на часовете валежът от вулканични материали става все по-силен. Улиците започват да се покриват с дебел слой пемза, който непрекъснато се увеличава. Придвижването става трудно, а видимостта постепенно намалява.

Все повече жители решават да напуснат града. Някои тръгват пеша, други използват каруци, а трети се отправят към пристанището с надеждата да избягат по море. След няколко часа върху Помпей вече са натрупани повече от два метра вулканична пемза.

Тежестта ѝ започва да оказва огромен натиск върху покривите на сградите. Един след друг покривите започват да се срутват. Стотици хора загиват, затрупани под собствените си домове. Улиците се изпълват с отломки, счупени колони и разрушени стени.

Един от най-ужасяващите моменти настъпва, когато огромното количество пепел напълно закрива слънцето. Настъпва почти пълен мрак, нарушаван единствено от светкавици в облака от вулканична пепел и от блясъка на нажежените вулканични материали.

Плиний Млади описва как тъмнината била толкова плътна, че хората не можели да виждат дори собствените си ръце пред лицето си. Навсякъде се чували викове, плач, молитви и отчаяни опити за бягство. Някои хора викали своите близки, други молели боговете за помощ, а трети вярвали, че е настъпил краят на света.

Най-страшната фаза от бедствието настъпва през следващата сутрин, когато вулканичната колона започва да губи устойчивост и огромни маси от нажежени газове, вулканична пепел и скални късове се срутват по склоновете на Везувий.

Температурата им достига между 300 и над 700°C, а на места дори повече. Те унищожават всичко по пътя си. Дълго време се смятало, че повечето жители са загинали, задушавайки се от вулканичната пепел.

Съвременните изследвания обаче показват, че голяма част от тях вероятно умират почти мигновено вследствие на огромната температура на пирокластичните потоци. Нагорещеният въздух причинява тежки изгаряния на дихателните пътища и предизвиква моментален топлинен шок.

При много хора смъртта настъпва за секунди. Археолозите откриват останките на хора в различни позиции – семейства, прегърнали се в последен опит да се защитят, родители, държащи децата си, хора, които прикриват лицата си с дрехи, и дори домашни животни, останали до своите стопани.

След преминаването на пирокластичните потоци Помпей вече не съществува като жив град. Изчезват улиците, площадите, храмовете, театрите, баните и красивите римски вили. Помпей буквално се скрива от погледа на света и с течение на времето местоположението му е забравено.

Точният брой на жертвите не е известен. Смята се, че в Помпей са живели между 15 000 и 20 000 души.

Снимка: CNN