Сред топящи се свещи и вечерни молитви, сред бойни трофеи и мирни огньове, живее едно дете на книгата, което не познаваше битки, страдащо от своите тривиални катастрофи. Той винаги е раздразнен според възрастта и ежедневието си, борейки се до драскотини към смъртните негодувания.
Косата му лепне по потното чело и главата му се върти от миризмата на раздори, отразяващо му се на него и на пожълтелите страници. Позволяваме си да използваме фрагменти от негови текстове на песни, за да очертаем контурите на неговата личност и творчество.
Кой е той? Той е връхлитащата буря, разтърсваща времето, в което е живял, отишла си преди светът да е успял да я разбере. Той е Владимир Висоцки - авторът на своите рани, този, който драскаше по душата си с нокти, докато неговите песни се лееха като изповеди на грешник.
На сцената можеше да бъде всичко - трагичен герой, отчаян влюбен, войник или обикновен човек, изправен срещу несправедливостта. Извън нея обаче водеше свои собствени битки. Той превръща собствените си тревоги в поезия, която сама по себе си се превръща в глас на новото поколение.
Надникваме отвъд легендата, проследявайки историята на човека, който си позволява да се надпреварва с времето, в което живее.
Покълващо цвете в прахта на войната
Малкият Владимир Семьонович Висоцки расте в години, белязани от непрекъснати лишения и промени в съветското общество. Когато нацистка Германия напада Съветския съюз през 1941 г., Владимир е едва тригодишен. Заедно с майка си Нина Максимовна е евакуиран от Москва, докато баща му Семьон Висоцки служи в армията.
След войната семейните обстоятелства го отвеждат и извън родината. Между 1947 и 1949 г. той живее с баща си и мащехата си - Евгения Степановна в Германия, където баща му е на военна служба.
Това са години, в които бъдещият поет опознава свят, белязан от последствията на войната. По-късно военните теми ще заемат важно място в творчеството му, макар самият той да е твърде млад, за да е участвал във военните действия.
Още като ученик проявява интерес към театъра и започва да посещава драматичен кръжок. Влечението му към сцената постепенно става по-силно от очакванията да избере традиционна професия.
За кратко постъпва в инженерно-строителен институт, но скоро разбира, че истинското му призвание е другаде. През 1956 г. е приет в Школата-студия на Московския художествен театър. Четири години по-късно завършва актьорското си образование.
Така започва пътят на един артист, който никога няма да се побере напълно в рамките на една-единствена професия.
Сцената, в която той откри себе си
Това е тя, сцената на театър „Таганка“, която променя живота на Владимир Висоцки, разделяйки го на две половини - преди и след. Там неговият необикновен темперамент, дрезгавият му глас и непримиримата му творческа природа намират пространство, в което могат да се разгърнат с цялата си сила.
Преди да прекрачи прага на този театър, Висоцки вече е млад професионален актьор, но все още търси своето място. След завършването на Школата-студия на Московския художествен театър през 1960 г. той работи в Московския драматичен театър „Пушкин“, където обаче трудно успява да получи роли, съответстващи на неговите амбиции.
Не всичко върви гладко. Личните му проблеми, конфликтите с театралната дисциплина и неудовлетворението от професионалното му развитие създават усещането, че талантът му остава неизползван. Всичко се променя след 1964г., когато съдбата отвежда Висоцки на мястото, което променя целия му живот.
През 60-те години „Таганка“ постепенно придобива репутацията на театър, в който зрителите могат да видят нещо различно от официално утвърдените сценични модели. Този театър разчита на постановки, в които се преплитат основно метафори, музика, литературни текстове и необичайни за режисьорите визуални решения.
Това е иновативно за своето време, тъй като на сцената могат да се видят подвижни конструкции, прожекции и елементи от народния театър. Самите актьори понякога се обръщат към публиката, пеейки им песни, откъсвайки ги от сюжета поне за кратки мигове, като по този начин създават един впечатляващ и пластичен спектакъл.
Китара и дрезгав глас
Не, той няма гласа на обикновения естраден певец и не се стреми към безупречност. С китара в ръце Висоцки създава свой собствен свят от истории. В него живеят войници, моряци, алпинисти, затворници, спортисти, влюбени, самотници и хора, които обществото често предпочита да не забелязва.
Това, което създава чара на неговите песни е първото лице, което прозира и болките от личните преживявания. Сред най-известните му песни са „Песен за приятеля“, „Кони привередливые“, „Охота на волков“, „Он не вернулся из боя“ и „Я не люблю“. В тях се преплитат приятелството, смъртта, свободата, страхът, верността и човешкото достойнство.
Марина Влади: Любов между светове
Сред най-важните личности в личния живот на Висоцки е френската актриса от руски произход Марина Влади. Двамата се запознават през втората половина на 60-те години, а малко по-късно сключват брак.

Те се превръщат в една от най-обсъжданите двойки в съветските артистични среди поради факта, че Марина живее във Франция, докато Висоцки - в родна Русия. По това време пътуванията зад граница изискват разрешения, професионалните им ангажименти често ги разделят, а личните проблеми на Висоцки допълнително усложняват отношенията.
Въпреки това двамата поддържат топла емоционална връзка, която, за съжаление, няма щастлив край. Любовта им е белязана от дълги раздели, тревоги, разочарования и опити да бъде спасен човек, който все по-трудно успява да овладее собственото си разрушително поведение.
Демони и зависимости
Зад сценичната енергия и огромната работоспособност на Владимир Висоцки се крият сериозни лични проблеми. През различни периоди от живота си той се бори с алкохолна зависимост, а в по-късните години употребява и силнодействащи медикаменти, включително опиоиди.
Наред с това, фигурира и интензивният му професионален живот, включващ постоянни театрални репетиции, спектакли, снимки за филми, концерти, пътувания и писане на нови песни. Както при всеки артист, така и при Висоцки, напрежението го води до демоните на зависимостите. Това влошава здравето на Висоцки, докато неговите близки се опитват всячески да му помогнат.
Когато времето започна да изтича
В края на 70-те години на миналия век, Владимир Висоцки е вече жива легенда, но за сметка на това, здравето му се влошава драстично. Въпреки неговите здравословни състояния, той продължава да излиза пред публика - изкуството е неговата слабост, неговото лекарство и неговото бягство от реалните мъки, за които толкова жално твори.
На 16 юли 1980 г. Висоцки изнася последното си публично концертно изпълнение в Калининград край Москва, днес Корольов, според широко разпространената хронология на неговите концерти. И много скоро след това неговият земен път приключва.
На 25 юли 1980 г. Владимир Висоцки умира в Москва на 42-годишна възраст. Обстоятелствата около смъртта му продължават да бъдат предмет на различни разкази и спорове.
Няма публично достъпно окончателно медицинско заключение, което да позволява всички версии за непосредствената причина да бъдат приемани като безспорно доказани. Той умира по време на Летните олимпийски игри в Москва и докато съветската столица посреща спортисти от цял свят, новината за смъртта на артиста получава изключително ограничено официално медийно отразяване.

Въпреки това, на 28.07 пред театър „Таганка“ се събират хиляди опечалени почитатели, колеги и приятели на артиста, превръщайки събитието в едно от най-впечатляващите в съветската столица през този период. След неговата смърт творчеството му не умира, напротив - преиздава се и дори е наградено посмъртно с Държавната награда на СССР.
Появяват се сборници с поезията му, документални филми, архивни записи и изследвания, посветени на живота му. Но може би най-важното е, че песните му не остават затворени в историческата епоха, в която са създадени, а да достигат и до новите поколения слушатели.

