Едно от най-загадъчните атмосферни явления е кълбовидната мълния. Векове наред тя събужда любопитството на много учени, които се опитват да разгадаят как всъщност се получава.
Това внушително светещо кълбо сякаш оживява в небето, като обикновено се появява по време на буря и да просъществува по-дълго време от това на обикновената. Нейната поява може да доведе до множество негативни последствия, които да са пагубни за живота на хората.
Разберете повече за този не напълно обясним до ден днешен феномен, като останете още малко тук. Четейки този текст, Вие гарантирано няма да предизвикате буря навън, напротив- Вашата представа ще бъде толкова ясна, колкото е небето след дъжд, светкавици и гръмотевици.
Какво представлява кълбовидната мълния
Кълбовидната мълния е рядко атмосферно явление, наблюдавано като огромна светеща топка, понякога с лека елипсовидна форма с вариращи размери от няколко сантиметра до над метър. Нейното сияние обикновено е в оранжеви, жълти или червеникави нюанси или дори само в бял цвят.
Тя може да се появи както в гръмотевични бури, така и изневиделица при съвсем ясно небе. Ако една обикновена мълния отеква бързо в рамките на няколко секунди, времетраенето на кълбовидната може да продължи много повече от няколко секунди- минута или повече.
В небето тя се носи бавно сякаш плавайки в атмосферата, премествайки се хоризонтално, а нейният сблъсък с определени предмети може да предизвика експлозия. Кълбовидната мълния може да премине през прозорци комини и през по-нестабилни и тънки прегради, а звукът, който се чува от нея може да бъде както леко съскане, така и пукане или бучене.

Тя оставя остър мирис на озон и сяра или азот след появата си, който може да бъде неприятен и дори отровен за вдишване. За щастие, има случаи, в които изчезва безшумно, без да оставя никакви сериозни последствия след себе си.
Мълнията загрява въздуха около себе си до температури, които са много по-горещи дори и от повърхността на Слънцето. По този начин околният въздух бързо се разширява, вибрирайки и предизвиквайки гръмотевици.
Според една от най-новите и известни научни теории за появата на кълбовидната мълния е сблъсъкът на обикновена такава със земята и изпарението на силикатни минерали в почвата. При този сблъсък се образува газ от енергийни силициеви атоми, който образува наночастици или нишки, които взаимодействат с кислорода във въздуха, излъчвайки светлина и топлина.
Как се е разглеждала кълбовидната мълния през вековете
Интересът на човечеството към това природно явление се разглежда още от зората на развитието на науките и познанията за заобикалящия свят. В Древен Рим и Древна Гърция са намерени сведения за описания на кълбовидната мълния като „огнени топки“ по време на бури, които били считани от хората като послания, изпращани от боговете като наказание.

В китайските ръкописи от 3-ти век се съобщава за „огнени сфери“, слизащи от небето и движещи се по земята. Разбира се, през Средновековието в монашеските хроники природното явление е описано като божие наказание или демонична проява.
Може би първият регистриран достоверен случай за поява на кълбовидна мълния датира от 1638-ма година, когато „голяма огнена топка“ влиза през прозорците на стара английска църква. Тази мълния оставя след себе си няколко жертви и тежки последствия за сградата.
През 1868-ма година геологът Вилхелм фон Хайдингер описва свое наблюдение, в което съобщава, че е забелязал гигантско кълбо от светлина по време на тежка гръмотевична буря, което е стояло неподвижно пред прозореца му в продължение на няколко секунди, а след това изчезнало безследно.
Много учени вярват, че този феномен може просто да е плод на халюцинация, която е причинена от магнитните полета по време на буря. Но с годините и постоянния напредък на технологиите, се стига до заключение, че все пак кълбовидни мълнии съществуват, но все още не е напълно ясно какво ги предизвиква.
През 1904-та година Никола Тесла упорито започва да се интересува от естеството на феномена, опитвайки се да го използва за предаване на телеграфни, гласови сигнали и електричество. Той споделя в Electrical World and Engineer, че досега никога не е виждал „огнените топки“, но все пак се опитва да разбере начина, по който се формират и дори се опитва да ги пресъздаде изкуствено.
Смята се, че за да впечатли своите колеги и съмишленици, той създавал електрически сфери с големина до 4 см. „Тази планета, с цялата си необятност, е една обикновена метална топка за електрическите течения.“
Един век по-късно, през 2006-та година в университета в Тел Авив учените се опитват да пресъздадат явлението в лабораторни условия с помощта на микровълнов лъч. Развитието на квантовата физика се опитва да изясни произхода на кълбовидната мълния и през 2018-та година при демонстрация на синтетично възлово магнитно поле, но все пак до ден днешен единно обяснение няма.
Отново в Китай, няколко века по-късно, се потвърждава връзката между кълбовидната мълния и почвените елементи. При изследване на обикновени мълнии, без да подозират учените заснемат и една, по-различна, приличаща на голяма огнена сфера с налични елементи силиций и желязо, които често се срещат в почвата.

