„Пътуването не винаги е красиво. Не винаги е и удобно. Понякога боли, дори разбива сърцето ти. Но това е окей. Пътят те променя; би трябвало да те промени“.
Беше арогантен, понякога твърде критичен в оценките си, изпълнени с фин, изтънчен сарказъм. Преживя години на зависимости, често взимаше грешни решения, нараняваше хора и невинаги успяваше да бъде човека, който искаше да бъде.
Притежаваше нещо много рядко, обаче - любопитство, което с времето се превърна в емпатия. Започна като човек, който искаше всичко в този живот, а постепенно се превърна в личност, която искаше да разбере всичко. Той е Антъни Бурдейн, който ни разказа историята на храната, възприета като памет, бедност, гордост, семейство, политика и любов.
Той ни научи да вярваме, че понякога можем да научим много повече от обикновената възрастна дама, която готви на улицата, отколкото от цяла позлатена библиотека с книги. Той обиколи света и научи хората да гледат на живота с повече любопитство, но сам не успя да намери достатъчно покой в него.
Глава 1: Момчето, което отказа да бъде обикновено
“Понякога човек не открива призванието си там, където е най-добър. Открива го там, където за първи път усеща, че принадлежи.”
Антъни Майкъл Бурдейн е роден на 25 юни 1956 г. в Ню Йорк. Израства в Леония, Ню Джърси, в образовано семейство от средната класа. Баща му работи в музикалната индустрия, а майка му е редактор в The New York Times.
Детството му не прилича на историята на човек, който трябва да се измъкне от бедността. Напротив, Бурдейн има достъп до книги, музика, култура и образование. Пред него стои относително предвидим път към един приличен американски живот.
Още като млад той проявява интерес към всичко, което стои отвъд добре възпитания свят на предградията. Привличат го рокендролът, контракултурата, литературата, наркотиците и хората, които не се вписват.
Бунтът е обичаен пламък, появяващ се в очите на младите хора, но тук интересното е срещу какво се бунтува Бурдейн: Това, което го разпалва е представата, че животът трябва да следва предварително написан сценарий.
Макар и да пробва да учи във Vassar College, академичната среда е твърде потискаща неговото любопитство към истинския живот. Изоставя колежа след две години, без да има ясна представа какво ще прави оттук нататък с живота си.
За сметка на това, той има ясна представа какъв НЕ иска да бъде, а това е особен вид свобода, отрицателна за един млад човек, който е разбрал от какво бяга, без да знае в каква посока. Това остава при Антъни Бурдейн основна движеща сила години наред.
Глава 2: Първото истинско племе
Идва началото на 70-те години и Бурдейн се озовава в Провинстаун - крайбрежно градче на Кейп Код, Масачузетс, където работи като мияч на чинии в ресторант за морска храна с идеята, че това е просто една сезонна работа. Постепенно зад вратите на кухнята, открива нещо, което никой никога няма да научи нито в училище, нито в университета.
Там хората псуват, пият и не са особено големи почитатели на добрите маниери, но все пак имат свой кодекс: Когато ресторантът се напълни с клиенти и поръчките започнат да пристигат една след друга, вече няма значение кой какво е учил, от къде произхожда или колко добре говори, защото има значение единствено дали може да си свърши работата добре и дали можеш да го правиш под напрежение.
За младока Бурдейн, кухнята предлага нещо, което университетът не успява, а именно непосредствен смисъл. Работата има начало, има и край, грешките са видими, а последиците идват незабавно, следователно, няма място за кухи претенции.
В тази среда Бурдейн успява да открие своя модел за живеене. Това е моделът, в който хаосът е приемлив, стига да съществува някаква форма на честност.
През 1975 г. Бурдейн постъпва в Culinary Institute of America, а през 1978 г. завършва образованието си като професионален готвач. Следват повече от 12 години усилена работа в ресторантите на Ню Йорк, като на пръв поглед това изглежда съвсем нормално и очаквано продължение на живота му.
Но Бурдейн не обича да му се казва какво да прави, не понася преструвките и отрича ролята на авторитета, и въпреки това избира една от най-йерархичните професии в човешкия живот. В професионалната кухня няма демокрация - тя има командна система, правила и безкомпромисни изисквания.
Тази строгост, обаче, съвсем иронично, освобождава Бурдейн от необходимостта постоянно да търси смисъл в абстрактни идеи. Това, което му дава кухнята, е ред, без да изисква от него да стане порядъчен в общоприетия смисъл на думата.
Романтиката в готвенето има своята цена, обаче. Покрай това, което обича да прави, се намесва употребата на наркотици, като сред тях фигурират кокаинът, хероинът и алкохолът. В интервюта по-късно, той разказва за себе си и този период, без да добавя подсладители, и положителни нотки.
Разбира се, те му пречат на професионалното развитие, но и същевременно с това са израз на неговата свободолюбивост и бягство от утвърдените закономерности. Бурдейн все пак успява да се освободи от страшната хероинова зависимост, подлагайки се на терапия с метадон, което впоследствие възстановява и неговата професионална посока.
Глава 3: Провал, превърнат в литература
През 1999 г. The New Yorker публикува статията на Бурдейн „Don't Eat Before Reading This“ ("Не яж преди да прочетеш това"). В нея той разказва за ресторантите така, както почти никой не си е позволявал да говори за тях публично - работни места, пълни с талант, алчност, безумие, изтощение, дисциплина и човешки слабости.
А след това идва Kitchen Confidential. Книгата му постига неочакван успех за сравнително кратко време и това превръща Антъни Бурдейн от задкулисен готвач в най-известния разказвач на кулинарни истории.
Това, което играе важна роля в неговата слава е умението да разказва истината за един свят така, че дори хората, които никога не са влизали в него, да усетят миризмата, напрежението и човешките противоречия. Той се старае да върви наравно със своите герои и това дава една достоверност, която читателят усеща още в началото.
Но успехът също върви ръка за ръка с проблемите, които се завъртат около успешната продажба на едно минало, в което авторът иска да остане завинаги - непокорният, татуиран готвач, който надраства своя публичен образ, и който иска да чуе какво имат да кажат другите.
Повече за пътуванията, последвалата самота и смъртта на Антъни Бурдейн през 2018г. ще прочетете в следващата статия.
