Разделени от бетон - обединени от историята. Преди 37 години на тази дата Берлин престана да бъде град, разделен на две половини, превръщайки се в символ на едно ново начало. Хиляди хора излязоха на улицата, за да докажат, че дори най-високите стени не могат да устоят на човешкия стремеж към свобода.
Нищо не е по-високо от мечтите и нищо не е по-голямо от времето. Днес, близо 4 десетилетия по-късно, бетонът отдавна се е превърнал в история, но сякаш разделителните линии продължават да се умножават. Докато светът си спомня онази съдбовна ноемврийска нощ, един болезнен въпрос ще остава все така актуален: Научихме ли с да живеем без стени, или просто се научихме да строим нови?
Днес говорим за падането на Берлинската стена - едно събитие, отбелязало свободата на много съдби и строшило мръсните окови на политическото разделение на немската нация, и на цяла Европа.
Изграждането на едно дългогодишно, бетонно разделение
Берлинската стена е издигната като символ на разделение през август 1961г. от ГДР, за да се спре потокът на хора от Източен към Западен Берлин. Още наричана „Стената на срама“, тя изолира двете части една от друга, първоначално замислена като военно укрепление с наблюдателни кули, прожектори и бодлива тел.
Тя е метафора на неспособността за разрешение на въпроса между Запада и СССР, който ще сложи край на Втората световна война с мирно споразумение. След Втората световна война самият град е поделен между страните-победителки - Франция, Великобритания, САЩ и СССР на 4 окупационни зони.
Заповедта за изграждането на стената е одобрено официално от Валтер Улбрихт, а нейното строителство и преоборудване продължава до 1975г. Готовият проект се състои от 45 хиляди бетонни блокове 3.6 на 1.5 метра със заоблен връх.
Целта на тази конструкция била да затруднява всякакви опити за бягство, но въпреки това над 5 хиляди души успяват да я изкатерят и да избягат на Запад. Известни случаи са масовото бягство през тунел, дълъг около 150 метра, полет с делтаплан и промушване между прозорците на два съседни апартамента.
Падането на стената
На 23.08.1989г. Унгария успява да отмени ограниченията на границата с Австрия, като това е повод за много бежанци от ГДР да се възползват и да избягат. През септември същата година лидерът на ГДР - Ерих Хонекер, подава оставка.
В паметната дата - 09.11. министър-председателят на Правителството на Източна Германия - Гюнтер Шабовски обявява официално ограниченията за излизане от територията на Германската република. Това дава повод за масово нахлуване в Западен Берлин и по този начин започва демонтажът на стената от гражданството.
Когато журналист пита лидера от кога този закон влиза в сила, той отговаря: „Доколкото ми е известно - веднага, незабавно.“. С тези думи той се превръща в запомняща се сензация.
Хиляди граждани на Германската демократична република (ГДР) излизат на протести с искания за свобода, демократични промени и право на свободно пътуване. Мнозина напускат страната през Унгария и Чехословакия. Комунистическият режим е под огромен натиск.
Новината се разпространява светкавично по телевизията и радиото, а хиляди жители на Източен Берлин се стичат към граничните пунктове и настояват да бъдат пропуснати. Граничарите нямат ясни инструкции как да подходят в тази ситуация и в 23:30 часа граничният пункт на улица „Борнхолмер“ започва да пропуска свободно гражданите, като впоследствие се отварят други пунктове.
Постепенно, стената започва да се руши, а хиляди германци се качват върху нея, прегръщат се, плачат и празнуват. През следващите дни започва дружното демонтиране с длета и чукове, като тук е важно да направим едно уточнение, че официалното ѝ падане не се състои на днешната дата, а тогава пада нейният смисъл като непреодолима граница.
Тази дата бележи края на един много дълъг следвоенен период, в който много семейства и приятели са били разделени принудително.
Изкуството
В Западната част на Берлин, стената се превръща в платно за творчеството на много художници, както професионални, така и на любители. Тя се превръща в изложбено място за графити, като много от тях притежават висока художествена стойност, а след разрушаването ѝ, фрагменти се превръщат в обект на търговия.
В американската корпорация “Microsoft” и в щабквартирата на ЦРУ се изкупуват късове от стената, а на София е дарен сегмент, който е поместен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма. Резултат на вдъхновение е и албумът на Pink Floyd - “The Wall”. През септември 1990г. излиза и видеоклип от концерта им в Берлин.
В концерта се включват още Оркестърът на Съветската армия, както и рок легендите Scorpions. Той се излъчва на живо и над 35 000 души имат удоволствието да го гледат по целия свят. В България концертът се излъчва от БНТ.
Понякога историята се променя с революции, друг път - с войни. А понякога са достатъчни няколко думи, произнесени в неподходящия момент. На 9 ноември 1989 г. едно объркано изявление пред журналисти се превръща в искрата, която отваря границата между два свята.
Хиляди източногерманци се отправят към Берлинската стена, без да знаят дали ще бъдат посрещнати с отворени врати, или с оръжие. Часове по-късно вместо изстрели се чуват възгласи на радост, вместо страх има прегръдки, а символът на разделена Европа започва да губи властта си.
