Вчера говорехме за вдъхновението зад албума на Pink Floyd - “The Wall” - едно тухлено дългогодишно разделение на Изтока от Запада в Берлин. Днешната тема на разговор разбуни духовете в съзнанието на автора и го накара да се замисли за междуредието, травмата и смисъла зад текстовете на един вечен триптих, наречен “Another Brick in the Wall”.
Хората строят стени от бетон, мълчание, ограждат я с бодливата тел на контрола, постепенно разделяйки се със свободата си. Стените посичат градовете със своите бетонни боздугани, а в съзнанията онези, емоционалните, имат своята много по-голяма тежест и последствия върху личността.
Днес говорим за Pink Floyd и за смисъла зад текстовете на песните, създадени за подчинението, дисциплината и страха от индивидуалността на човешката същност. Добре дошли във Фабриката за послушание, в която месомелачката на живота смила смелостта и амбицията! Добре дошли, от нея изход няма.
Едно необходимо въведение
“Another Brick in the Wall” е триптих от единадесетия студиен албум на групата Pink Floyd - “The Wall”, издаден през 1979г. Текстовете са написани от басиста на групата - Роджър Уотърс като протест към потисничеството над личността и наказанията, които травмират и за апатията, която се появява, когато личността осъзнае своето безсилие над остриетата на несправедливостта.
Трите части са със сходно времетраене, около 4 минути, а по предложение на продуцента Боб Езрин, групата добавя елементи на диско - жанр, особено популярен по онова време. Групата гледа на тази идея със скептицизъм, но Езрин ги убеждава, че проектът ще се превърне в тотален хит.
Последната песен, по предложение на продуцента, се удължава с още два куплета и два припева, което отново е в сблъсък с гледната точка на музикантите. Без тяхно знание, Езрин редактира дублите в една по-разширена версия и кара звукорежисьора Ник Грифитс да запише детски хор. Това се харесва на Уотърс, а децата, изпълнили куплета, за награда получават билети за концерта на Pink Floyd, албум и сингъл.
“Another Brick in the Wall” се превръща в един от най-успешните сингли в историята на рок музиката, продал над 4 милиона копия по целия свят. Списание Rolling Stones поставя песента в списъка си с 500-те най-велики песни на всички времена под номер 375.
През 1982г. излиза и филм, наречен, разбира се, „Стената“, в който главен герой е Пинк - проблемна рок звезда, която преживява събития, съставляващи цялата история на песента “Another brick in the Wall”.
Един необходим смисъл
В интервю с Роджър Уотърс, той обяснява за вдъхновението и идеята зад текста на песента: „Идеята за „Стената“ дойде от десет години турнета, рок концерти, мисля, особено през последните няколко години през 1975г. и 1977г., когато свирехме пред много голяма публика, част от която бяха нашите стари слушатели, които идваха да ни видят, но повечето от тях там бяха само за бира, на големи стадиони и…Ъъъъ, в резултат на това правенето на концерти се превърна в доста отчуждаващо преживяване. Осъзнах много силно стената между нас и нашата публика, и затова този албум започна като израз на тези чувства.“ По време на едно от турнетата, фен се качва на сцената и се изплюва в лицето на Роджър.
Това кара музиканта да се почувства дистанциран от своята публика и да изгради стена между тях и себе си. Според членовете на групата „стената“ е самоизолиращата бариера, която всеки човек изгражда в живота си, а „тухлите“ са всички хора и събития, които стават причината за обръщането към себе си навътре, далеч от реалността.
Обръщаме се към личните травми и „тухли в стената“ на самия Уотърс: Неговият баща е напуснал семейството си, когато малкият Роджър е бил още бебе. Той е отишъл да се бие във Втората световна война и от тогава никой не го е виждал. В спомените на музиканта за своя баща са останали само снимки, а това изгражда една тухла в стената му.
В първата част фокусът на текста е върху личния удар на главния герой, а именно отсъствието на бащината фигура. Тук тежките последствия на войната, като събитие, отнемащо хиляди животи, продължават да живеят в следващите поколения.
Най-известната част от триптиха ни насочва към образователната система и нейния механизъм на послушание вместо изграждане на критично и индивидуално мислене. Текстът е насочен към всеки човек и всичко, което не позволява на Роджър да бъде човекът, който е - всичко, което го кара да се чувства ограничен.
Тук основните антагонисти са учителите, които потискат учениците си, не позволявайки им да бъдат личностите, които желаят да бъдат. Те се превръщат в клонинги, носещи едни и същи зловещи маски. Но ако се вгледаме по-дълбоко в дълбините на смисъла, ще разберем, че не всичко е буквало, и учителят е метафоричната фигура на Правителството, което ограничава обществото по същия начин, завързвайки го на веригата на своя възвишен контрол.
Важен детайл от тази част показва как самият учител е жертва на едно безкрайно унижение, което пренася върху гърбовете на подрастващите. Третата част е най-интензивна и в нея наблюдаваме един отказ от протест и нарастваща апатия към всеки аспект от живота, който би направил Пинк щастлив - любов, семейство, идентичност.
Така започва истинското изграждане на „стената“ на личността - чрез отчуждение, отхвърляне и тотална липса на желание за промяна. Какъв паралел бихме направили тук с физическото, бетонно разделение?
Докато стената в Берлин разделя близки, семейства и ценности, стената на Пинк отделя психологически човека от обществото чрез страх, травми и изолация. Тук имаме както различия, така и един закодиран общ смисъл: Стените могат да бъдат изграждани в името на защитата, но понякога тази защита се превръща в най-голямото оръжие за един социум и за един индивидуален човек.
Една не толкова необходима авторска съпоставка
Все пак авторът на статията до голяма степен обвързва смисъла на Берлинската стена и стената на личността както в личен план, така и в училищната система. Когато усетим веригата на образователната система, а след това се докоснем до една студена разделяща стена, чувството ще бъде същото - ще усетим някакво съвсем далечно чувство от всичко онова, което ни зарежда положително.
Това ще ни накара да задържим ръката си с мисълта да затоплим това място, а след това да я отместим, след като няма желан ефект. Повече не пробваме.
Образователната система в триптиха е институцията, в която властва контролът над мисленето, отличителността и психологическите бариери. Тук учителите са страхът и авторитетът, а малкият човек идва да научи повече за болките, получени от преклонената надолу глава.
Берлинската стена ограничава свободата на движението, личната свобода и учи на подчинение към държавната власт. Тук имаме страх от репресия и последствията от погрешната стъпка…Или многото погрешни стъпки на едно паметно бягство.
