Някои събития променят тотално хода на историята, оставяйки след себе си болезнени травми, жертви и разрушителни икономически последствия. Освен историята, те огъват по нов и не толкова положителен начин възприятието на човечеството за себе си.

Събитията около Хирошима и Нагасаки са точно такива, оставяйки невидима, но много емоционално напластена вълна, която започва още в мига, в който небето над два японски града се превръща в светлина, по-ярка от слънцето, и в тишина, по-тежка от всяка клетва.

На 06.08 и 09.08 1945г. светът преминава граница, която до този момент присъства само като такава в научната фантастика и военните кошмари. Бомбардирането на Хирошима и Нагасаки поставя началото на една нова психологическа епоха, в която хората се страхуват не само от войната, но и от глада, болестите, и от най-страшното- от собствените си изобретения.

Темата е тежка и носеща много болка. Но за нея трябва да се говори. Защото масовият страх на японското общество пълзи по целия свят, оставяйки чувство за ужас и съчувствие. Травмата поражда вътрешна болка, а вътрешната болка- инстинкт за оцеляване сред руините и прахта.

Ужасът от 1945г.

06.08.1945г., 8:15ч, местно време. От небето над Хирошима пада голям обект с парашут, който 44 секунди по-рано бива спуснат от американски бомбардировач B-29. Взрив, който взима мигновено около 70 000 души за свои жертви, а много повече от тях умират в неописуеми мъки години по-късно поради последвалата радиация.

Зоната на пълно разрушение засяга около 1,4 км в радиус, а избухналите пожари засягат около 11,4км2. Бомбата-убиец носи името „Малчугана“, тежи 4 тона и съдържа около 63% уран. Едва около 700гр от него участва във верижната реакция, което може да се изчисли като 1% от цялото бомбено тяло.

3 дни по-късно- 09.08.1945г пускат втора атомна бомба над Япония, която носи името „Дебелака“, но този път нейна мишена е Нагасаки- град, славещ се със своето най-голямо пристанище в Южна Япония. Ядрото на бомбата е изградено от плутоний и тежи 6 килограма.

Загиват 39 000 души, а 25 000 са тежко ранени- отново говорим за голям жертвен мащаб, създаден от жестокостта на САЩ. След бомбардировките Япония капитулира, а светът се разделя на източни и западни военно-политически блокове. Двете бомби са построени от Америка чрез т.нар. Манхатънски проект, който първоначално е бил започнат от европейски бежанци и американски учени, които подозират, че Нацистка Германия също има намерение да построи атомна бомба.

Използването на ядреното оръжите в Япония е позволено от тогавашния американски президент- Хари Труман. В изявление той призовава незабавната капитулация на Япония, защото в противен случай, страната я очаква „бърз и унищожителен разгром“. В това изявление не се споменава нищо за ядрено оръжие, защото все още то се пази в строга тайна.

Правителството на Япония не проявява желание да приеме ултиматума и тази новина се разпръсва в японските вестници и радиото. Съответно, на 25.07.1945г генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки, като според метеорологичните условия, това е трябвало да се случи след 03.08.

Основната цел е Хирошима, която по това време е особено развит град, от гледна точка на тежката промишленост и с голямо военно значение. В бомбардировача, който пуска бомбата над града, е командир-пилотът на 509-та обединена ескадрила, полковник Пол Тибетс.

Раждането на ядрения страх

Една огромна тайна програма, наречена „Манхатънски проект“, успява да превърне теоретичната ядрена физика в оръжие. В нея участие взимат видни физици, като Опенхаймер, Ферми и Телър, като тук се случва истинският психологически ужас: Само те знаят какво следва, след като проектът бъде завършен. Никой по това време, дори политиците, не осъзнава колко опасно може да бъде всичко това.

Това създава нов страх, който още не е преживян, но вече е напълно възможен. След първата ядрена експлозия на 16.07.1945г страхът се превръща в реалност в лабораторен мащаб. Той вече е принцип, който заражда една нова война, за чието съществуване никой досега не е подозирал.

Когато избухва първата бомба в Хирошима, за първи път човечеството се сблъсква с това, как един голям град може да изчезне за секунди под отровния уранов облак на новото оръжие, как върху човешката кожа се появяват изгаряния, които приличат на грим от филм на ужасите и на разпространението на болести, които се появяват без видима причина.

Когато избухва втората бомба в Нагасаки, светът придобива нова фобия- тази от предсказуемостта. Това може да бъде повторено навсякъде, по всяко време, това е една нова способност, която заличава градове и хора за секунди.

Мащабът на радиацията е една от най-базовите причини, ядрената тревога да стане толкова дълбока. Тя няма мирис, няма вкус, невидима е и дори няма моментален ефект върху всеки човек. Но тя се проявява седмици, месеци или години по-късно, оставяйки своя отпечатък и върху новото поколение.

Опасността живее в организма, алармирайки за себе си чрез много болка и липса на обяснение за нея, като по този начин се заражда една митологична фобия, с привкус на проклятие с научно обяснение. И от този момент нататък човечеството започва да живее на нов фон, в който политиката става игра на възпиране, науката се превръща в политически капан, а културата започва да мисли за края на света като реална опция.