Когато скорпионите затанцуват сами, а ангелите полетят в траур бял, снегът започва да вали над този глупав свят, заспал. Генерацията е нова, а той остава завинаги на 27. Днес е 21-ви май, а той щеше да навърши 61г. Димитър Воев е поет, музикант, композитор и основател на култовата българска група „Нова генерация“.
Личността, която виеше срещу тежките окови, взривявайки ги на парчета чрез борбеност, слово и глас. Неговият вой никога не отеква, напротив- остава в съзнанието на поколенията през годините, запечатвайки го с красиви, модерни римувания и преплитания на социалните теми, които събуждат вечер късно младежкия дух, карайки го да възроптае срещу несправедливостта на утрешния ден.
Говорим си за вдъхновението на младите бунтари, съвременните поети и музикантите с пламък в тоновете си. Димитър Воев е жива легенда от мъртва материя, човекът с възкресена кауза и вечно будно съзнание.
В статията ще се фокусираме по-подробно върху неговото наследство, прочитайки го с тънка наслада и пробудено съзнание, защото прозорливостта пътува през десетилетията, удобно наместила се и в нашия ден.
27-годишна биография
Роден на днешната дата през 1965г. в София, Димитър Воев е будно дете и още като ученик сформира първата си група с името „Парадокс“, заедно с Кристиян Костов. Групата се разпада, след като Костов заминава войник, дори след като тримата с Воев и барабаниста Кирил Манчев бягат от казармата и постъпват в психиатрична клиника.
През 1984г. Димитър Воев основава джаз група заедно с Георги Маринов, наречена „Воцек“, която по-късно прекръстват на „Воцек и Чугра“ с присъединяването на Пенчо Попов. Дълго време тази група остава ъндърграунд, като повечето парчета звучат като импровизация, докато не идва моментът, в който издават официално своя първи албум през 1992г- „Бергология“.
През 1985г. Димитър Воев, заедно с Васил Гюров, основават постпънк група, наречена „Кале“. Първата им изява е през 1987г. на първия софийски рок фестивал, като след третата песен са свалени от сцената.
Малко по-късно „Кале“ се разпада и Воев основава „Вход Б“, която по-късно носи своето ново име, което всички знаем днес, а именно „Нова генерация“. Малко след падането на режима, през 1991г., само на 26 години амбициозният поет и музикант се застъпва открито за живота на хората в Русе, организирайки един от първите рок фестивали в страната.
За съжаление, още на следващата година той умира в резултат на злокачествен мозъчен тумор. След смъртта му е издаден албумът на „Нова генерация“- „Отвъд смъртта“, в който са поместени неговите последни записи с групата. В негова памет е издаден и сборник със стихотворения през 1994г- „Поздрави от мен боговете“.
Бунтът е изкуство и вдъхновение
„По-добре мъртъв човек, отколкото жива свиня.“- Бушуващата душа на Воев достига симпатиите и интереса на младите хора през 80-те години на миналия век, с нестандартния си начин на мислене, оглушителен вой срещу конформизма и непрестанната нужда от промяна. Димитър Воев е един от най-гръмките и отличителни гласове на своето време, на поколението, което бе така уморено от обещания за чудеса, бягащо от посредствеността и нормалността.
Неговите мисли намират отражението си и днес, в нашата политическа и социална бездна от хаос и липса на информираност. „Ние сме болен продукт на своето време и вашия труд. Градски устроени празни съдби, със смъкнати гащи, навели глави. От срам.“ Обществото в първите години на Прехода почти по нищо не се различава от съвременното, което не преживява никакъв личностен преход.
За болния продукт не е открито все още ефективно лечение, а душевният разпад се наблюдава все толкова интензивно и болезнено след всеки ден. Ако се разходите по улиците на шумния град, ще видите апатия, ще видите забързаност и тотално примирение с политическата и социалната бумащина.
Както при Воев, така и при нас, жаждата за промяна е силното кафе, което ни държи будни до зори, антидепресантът, който ни помага в тревожността и депресията на ежедневието и витаминът, който влиза в тялото, обречено на витаминозен дефицит.
От бунтовник за бунтовници
За Вас, скъпи читатели, избрахме няколко стихотворения, които оживяват в албумите на „Нова генерация“ и дори в плейлиста на група „Атлас“ и група „Ревю“. А няма как да не сте си припявали поне веднъж песента „Кукла“:
Кукла
Бледа кукла си ти,
която ме гледа с черни очи.
Искам твойто сърце,
там зад витрината, да разбере.
Колко струват, кажи,
твойте изкуствени нежни гърди?
Колко път ни дели –
аз съм човек, а кукла си ти.
Питам има ли власт,
която да дава живот и на вас.
Ти си оставаш за мен
просто един красив манекен.
Ти ме разбираш с очи,
твойто мълчание в мен се роди.
Ти си лятно дете,
аз виждам сълзите по твойто лице.
Черно, беззвездно небе,
аз чувствам живота
в твойто дете.
Скорпионите танцуват сами
Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето
са кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб,
твоите студени очи.
Пронизващи само мен,
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки – лъжи.
Но античният вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.
Ангели (любимо на автора на тази статия)
През синтетичната любов дойде
едно момиче със рекламен крак.
Видях в отворените ѝ до болка колене
живота, в който аз не бях.
Как си ти, обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път.
Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях.
Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал.
Малко момиченце
Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „Б“ клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.
В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.
Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!
По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.
Арлина
Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии –
жартиери с нова марка „тяло“.
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си „суперстар“,
със теб по-малко се срамувам.
Никой никога не ще заглуши воя на бунта. Никой никога не ще избърше червеното червило от устните и никой не ще смени кожата на змията, ако тя не пожелае. Той е сам от своя вид и е безсмъртен като бог велик, а ако Вие сте перде, се присъединете към него, за да станете две и да закриете всички свои вътрешни проблеми.
