Шепот, смирение и духовит камбанен звън- Страстната седмица носи със себе си светлина, смисъл и трескави празнични приготовления. Това са дните, в които времето сякаш започва да отключва желание за нов живот, начала и положителни емоции за предстоящите дни в годината.
В този период улиците се смълчават, палят се свещи, а в сърцата на хората се преплитат едновременно тиха тъга и надежда за нещо истинско, и ново. Денем се усеща тежестта на човешката крехкост, а вечерта носи светлината и тихия уют на мълчанието.
Време, в което религия и народен обичай се съчетават в една неповторима пролетна магия, а всяка свещ, всяко яйце, молитва и песен носят своето послание- животът надвива смъртта, светлината побеждава мрака и всеки нов ден може да започне отново. Вчера започна Страстната седмица и по този повод сме Ви подготвили малко информация за всеки ден от нея, изпълнени с поверия, пречистване и празнични задължения.
Значението на Страстната седмица
В контекста на Библията, страстите Христови означават „страдания“. Думата „страст“ идва от латинската “passio”, което в буквален превод означава „страдание“, „претръпване“ или „търпение“. В преводите на свещената книга и в частност Вулгата, се използва за страданията на Исус Христос преди и по време на разпятието.
Тези страсти обединяват агонията на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда, ареста, разпита, бичуването, пътя към Голгота и бавната смърт на кръста. Последното е кулминация на неговите страдания и символ на изкуплението на цялото християнско общество.
В контекста на Страстната седмица, се подчертават интензивността и сериозността на последните дни от земния живот на Месията до самата смърт. За Страстна седмица се счита периодът от Цветница (една седмица преди Великден) до понеделника след Великден, като всеки един ден от нея има своето исторически закодирано значение, в което всеки ден обществото извършва нещо в чест на предстоящия празник.
Неделята на Цветница
Неделята на Цветница е денят, в който се чества влизането на Христос в Йерусалим и това се счита за деня, който стартира Страстната седмица. Това е моментът, в който Месията е посрещнат като цар, но не на кон и колесница, а на магаре.
Народът го посреща с върбови клонки, които изсипват по пътя му в чест на уважение към духовната му сила. Именно заради това в България се освещават върбови клонки за здраве и плодородие, а след това се окачват на вратата. В Западна Европа се освещават палмови клонки, които се раздават на миряните за здраве.
Велики понеделник
Евангелистите разказват как Божият син влиза в Йерусалимския храм, в който заварва голяма група от търговци. Гневен на тяхната жажда за богатства, той ги прогонва, казвайки им, че храмът е място за молитва, а не тържище.
Този ден се свързва още и с проклятието на смоковницата, което Христос извършва, за да предупреди хората да бъдат плодотворни към своите дела. В България започват подготовките около почистването на дома, а в някои региони започват да се месят козунаци.
Велики вторник
Това е денят за поучения и последни нравствени наставления. Христос напомня, че народът не трябва да унива, да вярва истински в делата си и да се уповава на Господа истински. В някои православни традиции се четат молитви за покаяние и прошка, а в католическите страни се украсява за празника.
Велика сряда
На Велика сряда се припомня едно от последните събития преди същинските страдания. Това е денят, в който Юда предава Исус, а моментът се свързва с печал и разочарованията от грешниците.
Велика сряда разказва и историята за жена, която в бързината, чупи съд със свещено миро, което е искала да поднесе в чест на Христос. Обществото се опитва да я осъди за нейното „безхаберие“, но Христос я защитава. Денят е подходящ за изповед и духовно прочистване, а в православната църква се извършва богослужението „Утреня на великата среда“.
Велики четвъртък
Това е ден, в който се извършва известната на всички Тайна вечеря с апостолите, на която се установява светото причастие, превърнало се във водеща християнска практика. По време на вечерята Христос дава хляб и вино като символ на своето тяло и кръв, като предвестие на неговата жертва.
В България се боядисва първото великденско яйце, като то задължително трябва да бъде червено, символизиращо кръвта на Исус. В този ден се освещават хляба и виното в църквата, а трапезата постепенно започва да се подготвя за неделния празник.
Велики петък
Припомнят се великите страдания на Христос, който бива бичуван и оплюван от народа. От този ден започва великият и страшен път към Голгота, където Божият син намира смъртта си, разпнат на кръст между двама разбойници.
На Велики петък църквата изнася плащеницата на Христос, а вярващите минават под нея в знак на смирение и духовно пречистване.
Велика събота
Това е денят между живота и смъртта, в който духът на Христос слиза в Ада, за да освободи всички праведниците, заклещени там. На Велика събота Йосиф и Никодим получават разрешение от Пилат да снемат тялото на Исус Христос от кръста, за да го погребат както подобава- в скала в Гетсиманската градина.
Вярващите боядисват яйца, месят козунаци и извършват последните приготовления преди големия ден. Вечерта започва полунощната служба, на която се събират много хора, за да обиколят църквата три пъти за здраве и благословия.
Великден
След дни на скръб, мислене и тишина, идва моментът, в който народът празнува Възкресението Христово. На този ден се събира цялото семейство за да се бори с яйца, като човекът, останал със здраво яйце, се счита за победител.
На празничната трапеза присъстват още агнешко месо, празнични козунаци и свежи зелени салати. Първото червено боядисано яйце се слага до иконата на Исус Христос, а миналогодишното се заравя в градината, под плодородно дръвче.
