Отдалечен остров, потънал в океанската мъгла, а в неговото застинало поле- статуи с поглед, отправен към далечния хоризонт, наблюдаващи непознатото. Вятърът носи шепот на отминали векове, природни стихии и отдавна забравено величие на древни цивилизации.

Великденският остров е еманация на неразгадани мистерии, известен със своя хипнотичен ареал и величествени статуи- Моаи, които будят ежегодно интереса на много историци и пътешественици. Макар и скромен по площ, островът носи със себе си история и загадъчни послания, неразгадани до ден днешен.

Всеки камък, всяка пукнатина крие тайните на древните хора, създали общество, което е издигало монолити, по-високи от палмите без понятие за съвременни технологии. Великденският остров е учебник по история, издълбан върху камък, с природа, която среща човешката амбиция, нашепвайки легенди.

Във великата великденска седмица е време да Ви разкажем малко повече за Великденския остров, неговата история, забележителности и легенди, които се понасят из цялата площ и разсейват съня на истинските приключенци и любители да конспиративните теории. Останете още малко с нас

Географските данни

Великденският остров е един от най-изолираните площи в света, но същевременно и един от най-населените. Той се намира в близост до чилийските острови Хуан Фернандес, а най-близката континентална част е Централно Чили, в близост до Консепсион.

Неговата площ е 163,6км2, разположен е в южната част на Тихия океан, с население приблизително 5800 души. Неговата дължина е около 24.6км, а неговата ширина се равнява на 12.3км. Неговата форма, погледната от птичи поглед, напомня на триъгълник, а максималната му надморска височина е 507м.

Геология, екология и климат

Островът лежи на тектонска плоча, наречена Наска и е създаден от поредица вулканични изригвания от цели три вулкана – Поике, Рано Кау и Теревака. Неговият терен е предимно хълмист и също така, разполага с множество подземни пещери с коридори, които се простират чак до планините.

Великденският остров се счита за отделен екорегион, в който се разполагат рапануйски субтропични широколистни гори. Откриват се различни фосили и вкаменелости на отдавна изчезнали растителни и животински видове.

Съществуват доказателства за това, че островът е бил обитаван от няколко различни вида непрелетни птици, всички от които са изчезнали. Дървото Sophora Toromiro е виреело на територията на Великденския остров, но впоследствие е изчезнало също.

То се възвръща в хода на научен проект, частично ръководен от Кралските ботанически градини Кю и Ботаническата градина в Гьотеборг, Швеция. Климатът тук е екваториален, граничещ с влажен субтропичен. Средната температура през януари е 25 °C, а през месец юли- 19 °C.

Тук, за разлика от България и много други държави по света, сезоните са обърнати, като през февруари е горещо и най-студено е през юли и август. На острова вали целогодишно, а изолираното местоположение го излага на силни ветрове, които поддържат времето сравнително хладно.

История на острова и неговото име

Предполага се, че на този остров са се заселили хора от полинезийски произход още през 300- 1200г, а периодът с най-активно развитие от страна на население е бил 17в. Полинезийските племена носят със себе си своята култура, която се развива в различни форми на изкуството и религията.

Точно в този период се издигат моаите, които носят със себе си внушителния отличителен белег на острова. Според норвежкия пътешественик обаче Тур Хайердал, Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу, но тази теория остава и до днес недоказана.

В навечерието на Великден, на 05.04.1722г островът е открит от холандския изследовател Якоб Рогевен, който му дава името „Великденски остров“ (на холандски: Paasch-Eyland). През 1860г местното население нарича родното си място Рапа Нуи („Голяма Рапа“), като това име се отнася за топографската прилика на острова с остров Рапа от групата на Австралските острови.

Моаите

Древните каменни статуи, наречени моаи, тежат между 12 и 75 тона, достигайки височина до 10 метра. Те са направени от пресована вулканична пепел и са добавени на церемониални каменни платформи, наречени „ахус“.

Поверието на местните жители относно значението на моаите е, че в тяхната основа е заключен духът на първия крал на острова- Хоту Мату‘а, за да носи вечно щастие и благоденствие на народа през вековете. Думата „моаи“ на полинезийския език на острова означава „за да може да съществува“.

Много от фигурите не са довършени и изправени, повечето от които са мъжки. Има само три женски в центъра на острова, наречени с имената Адели, Елън и Ао Моай. Предполага се, че те са изработени от различно поколение и различно семейство, което е изгонено от останалите.

Мистериите

Една от големите мистерии около моаите е как всъщност те са били преместени и издигнати. Дори с днешните технологии придвижването на камъни, които тежат тонове без помощта на превозно средство или животинска сила, би било мистерия.

Друга интересна мистерия е какво е довело до колапса на местното общество – според някои учени изчезването на тези общества е резултат от екологична катастрофа или войни между племената, както и комбинация от тези два фактора. На някои камъни има различни орнаменти, които до днес остават не дешифрирана загадка.

Както и да са изработени тези велики статуи, каквото и да се е случило с първите заселници, може би историята ще продължи да разкрива откъслечни истини постепенно във времето.