Днес посрещаме Баба Марта и връзваме мартеници за здраве и благополучие. Това е една от най-обичаните български традиции, която се отбелязва на 1-ви март всяка година. Идването на този специален ден показва, че зимата е към своя край и идва пролетта.

Традицията е характерна и за други страни на Балканите – северните части на Гърция, Северна Македония, Румъния, в някои части на Албания. Хората носят и подаряват мартеници на свои близки, приятели, познати.

Защо се нарича Баба Марта?

Баба Марта е митична фигура в българския фолклор и според народните вярвания тя е пряко свързана с месец март. Според преданията Баба Марта е по-малката сестра на Голям Сечко и Малък Сечко (януари и февруари). И тя е винаги недоволна от тях.

Легендите описват Баба Марта по различни начини – като суха и куца старица, други пък – като млада и хубава девойка. Нейният образ се свързва с плодородието, благополучието. 

Различните предания разказват разнообразни истории, свързани с възникването на традицията за връзването на мартеници. Една от най-разпространените легенди е за козарка, която извела козите си в планината, въпреки предупрежденията, че времето все още е лошо. Тя била напълно убедена, че Баба Марта ще я пожали и няма да пусне бурите, защото и тя е жена. Това разгневило Баба Марта и тя пуснала черни облаци над планината. Козарката и стадото ѝ повече не се върнали у дома – те замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които текла лековита вода.

Окичването с преплетени бели и червени конци радвало Баба Марта – затова тя била блага към всеки, който носи мартеничка.

Легенда за хан Аспарух

Както вече споменахме, съществуват разнообразни легенди за произхода на тази многовековна традиция. Има три предания, които свързват мартениците със създателя на българската държава. Едно от тях е, че ханът изпратил гълъб със завързан бял конец на своята сестра Хуба, за да я извести, че е намерил земя за българите. Когато птицата пристигнала при девойката, конецът бил обагрен с кръвта на гълъба – подобно на мартениците, които носим днес.

Наследство от траките

Съществува също теория, че мартениците са наследство от траките, които са обитавали земите на Балканския полуостров. Смята се, че те са слагали мартеници на своя добитък, за да го предпазят от болести. Траките също така окичвали плодните дръвчета с мартеници, нещо, което се е запазило като обичай и до днес. За тях бялото и червеното също са символи на живота и плодовитостта, но също така на мъжкото и женското начало.