Българската поезия е гъвкава и разгръща различни теми, формирайки ценности и емоционална връзка както към родината, така и към личните духовни пориви. Черпейки вдъхновение от поетите, които са изучавали в училище и от тези, до които учебната система не се е докосвала, младите автори изграждат свой стил по отношение на структурата, темите и начина на изразяване, продължавайки една вековна и свята традиция, служеща като лек за душата и съзнанието.
Как започна всичко
За първи път, през 1960-та година празникът на българската поезия се провежда в Калофер- родното място на великия български поет и революционер Христо Ботев. Сред видните гости на събитието са Дора Габе, Валери Петров, Любомир Левчев, Асен Босев, както и писатели от Съветския съюз и Чехословакия.
Вдъхновени от стиховете на Ботев, отразяващи величието и силата на поетичното слово, всички наши творци рецитират песни и свои стихове, а чуждестранните поети поздравяват с почести своите български съмишленици и им пожелават неспирни творчески успехи. Украинският поет Платон Воронко и чувашкият поет Педер Хузангай четат свои произведения, посветени на героизма на българския народ, и на самия Христо Ботев.
Тържеството завършва с празнична програма, изпълнена от ансамбъла за песни и танци при Окръжния народен съвет в Пловдив.
Възкресението на празника
След петгодишна пауза, на 1-ви октомври 1994-та година Денят на българската поезия започва да се чества отново. Той се провежда в София в Национален дворец на културата, като мотото на празника гласи: „Българската съдба- българска поезия“. Стремежът на Съюза на българските писатели и Националния литературен музей е да обедини българския народ чрез словото, което възражда колективната памет и изящната същност на българския език.
На това събитие присъстват както наши писатели, така и автори от Германия и Сърбия от различни поколения и естетически литературни направления. Свои стихове четат Валери Петров, Божидар Божилов, Георги Константинов, Матей Шопкин, Милена Лилова и Петко Братинов.
Как се развива българската поезия днес
Ще излъжем, ако кажем, че не виждаме напредък и дълбочина в стиховете на младите български автори, черпещи живителна сила от словото и социалните теми, които вълнуват обществото. Те смесват модерността на западната култура и същевременно препращат носталгично към онези стихове, които помним още от ученическите си години, в които залегнали над христоматиите, разсъждаваме, дебатираме и се вълнуваме от всяка дума, всяко изразно средство и дори препинателен знак, зад които се крие смисъл и емоция.
До болка честни обаче, няма как да не споменем и за скучната и комерсиална тенденциозност, към която все повече хора, характеризиращи себе си като „неразбрани поети“ се стремят, оставяйки след себе си една пародия на потенциала си, която те самите наричат „поезия“.
Много хора бъркат своята мъдра Facebook мисъл, разпиляна на различни редове с талант. Тези личности "имат човек" в различните издателства, който ги прави популярни с помощта на 100 екземпляра, продавани по книжарниците в цялата страна на безумни за словесната си стойност пари. Тук няма качество- има логорея.
Но нека завършим положително тази статия, напомняйки Ви да четете повече стойностни книги, да обогатявате своите знания и да помните кои сте, и към какво богато културно наследство принадлежите. Честит празник!
