На 18 април на сцената на Софийската опера и балет дебют направи постановката на световноизвестния оперен режисьор Уго де Ана на Моцартовия шедьовър „Дон Жуан“.
Това безспорно беше един от гвоздеите на сезон в Софийската опера и балет. Франко Дзефирели отбелязва в своите мемоари, че за него това е най-изплъзващият се оперен шедьовър. Той добавя и че, макар и да се е занимавал многократно с него, той е бил един от най-трудните за поставяне.
„Ако решиш да спазваш някои идеи, неизбежно се налага да изневеряваш на други“, пише Дзефирели.
От своя страна Уго де Ана има доста интересна концепция при решаването на постановката. Той я извежда по забележителен начин, следвайки я докрай с всички възможни средства, включително хореография, осветление, облекла, декори и подбор на участниците.
В основата на концепцията на аржентинския режисьор лежи идеята за вечния архетипен образ на прелъстителя – той живее и се чувства еднакво добре във всички епохи, възхищава околните и никога не умира, въпреки опитите на съдбата да го принуди да получи възмездие.
Неведнъж в театъра образът на Дон Жуан е бил осъвременяван – или поне е имало такива опити. В случая Уго де Ана не изневерява на добрия си вкус и високите си естетическите критерии и намеците за Дон Жуан, живеещ във всички епохи, са прокарани без да се прекрачват границите на добрия вкус.
По време на премиерните спектакли си пролича изключителната работа на Анна Томова-Синтова, която отговаря за вокалната подготовка на певците. Следващото им изпитание ще бъде през есента, когато в ролите ще влязат участниците в майсторския клас на Райна Кабаиванска.
