„Казвам се Ноелия Кастийо Рамос, на 25 години съм и ми остават 4 дни живот.“- Историята горчи и боли. Историята, за която най-вероятно вече сте чували, е огледало на тежката и безкомпромисна съвременност, изпълнена с много апатия и декриминализиране на всичко онова, което може да бъде изход от страдания и дългогодишни мъки.

Да живееш, прикован в инвалидна количка и да се бориш с обществото, и собственото си семейство, е затвор, чиито решетки отдавна са счупили крилете ти, точно преди тяхното разперване. За тази история България не остана глуха– написаха се немалко материали по случая и това даде тласък на нашето общество, да бъде информирано за това, какво се случва по света, какво може някога да се случи и при нас и колко е жестоко обществото, превърнало личните травми в обект на излишни спорове, и бюрократични напъни.

Тази статия е посветена на Ноелия Кастийо Рамос, която дълго време води битки в името на утехата и желаната глътка покой, за която всеки страдащ човек копнее. Не можем да си затворим очите за жестокостта на похитителите ѝ и за всички онези, които сочат с тлъстия си показалец, заклеймявайки един дълбоко травмиран човек.

Тази статия е за всички жертви на човешката жестокост и контрол. Тази статия е за пропилените крехки животи и консервативните мисли на вярващите, които погубват всеки ден всяка крехка психика и жажда за заслужен покой. 

Детството

Нека проследим хронологично нелекия живот на Кастийо от ранните тийнейджърски години. Нейните мъки започват още в детството, с развода на нейните родители и изпращането ѝ в дом за социални грижи заедно с нейната сестра.

Нейните родители са били зависими от алкохол и наркотици, поради което по-късно губят жилището си. Именно това е причината двете сестри да бъдат изпратени в приют до навършване на пълнолетие.

Ноелия е била диагностицирана с обсесивно-компулсивно разстройство и гранично разстройство на личността, което подсилва желанието ѝ да сложи край на живота си. След първия опит майка ѝ я настанява в психиатрична клиника.

След навършване на пълнолетна възраст ѝ е било осигурено място в социален център, който определено не поставя щастлив развой на събитията. Младата жена става жертва на сексуален тормоз от страна на неин бивш партньор, двама непознати мъже в нощен клуб и малко по-късно от трима мъже в бар.

Не е известно дали извършителите получават присъда, но едно е сигурно– истинското наказание се пада на жертвата, и тя е да живее с тези страшни епизоди от миналото си до края на живота. Впоследствие започва да се върти хипотеза, че тримата похитители са били мигранти от арабски произход. Държавата не потвърждава тази информация.

Тези събития отново я тласкат към самоубийство, което не е успешно и дори може да се каже, че е по-лошо от смъртта.

Последният опит от 04.10.2022г я оставя парализирана в инвалиден стол и неописуеми болки в цялото тяло. Момичето скача от прозорец, но оцелява. Това оставя трайни и болезнени последици – непоправимо увреждане на гръбначния мозък и инконтиненция, заради която тя трябва да стои с катетър, който се сменя на всеки 6 часа.

Антагонистите, които искаха да живее

Съгласно испанските закони за евтаназия, правото на смърт може да се даде при тежък психологически стрес и при хронични заболявания. Ноелия подава молба за евтаназия през 2024г и получава одобрение от съответната комисия.

Всички специалисти потвърждават, че нейното състояние е необратимо и съпроводено с много болки и страдания. Да, понякога смъртта е изход…Но не и според някои.

Срещу волята ѝ се изправя нейният баща- Херонимо Кастийо, с подкрепата на ултракатолическата организация Abogados Cristianos, който успява чрез съд временно да спре процеса. Неговият аргумент? Абсолютно егоистичен и неоснователен.

Според него, под въздействието на медикаментите, психичното ѝ състояние и болките, Ноелия не може да взима адекватни решения и евтаназията е едно от тях. С временното спиране на процедурата, бащата обрича дъщеря си на още 2 мъчителни години, в които тя съществува по принуда.

През тези 2 години съдебният процес преминава през 5 инстанции– Първоинстанционният съди Върховният съд на Каталуния потвърждават, че Ноелия има право на евтаназия и отхвърлят аргумента на бащата. Abogados Cristianos обжалва решението пред Върховния съд на Испания, но през януари, тази година той отхвърля жалбата.

Конституционният съд и Европейският съд по правата на човека потвърждават също, че процедурата не трябва да бъде отменяна. Още през 2021г Испания легализира правото на хора в необратимо здравословно състояние, да получат своя така желан край на телесните и душевните си мъки, и за този период досега са били евтаназирани над 1123 души.

Прекратяването на живота може да бъде с активното участие на лекар и самостоятелно, но под лекарски контрол. Адвокатите на Херонимо, както и католическата група изискват момичето да премине през специално психологическо лечение преди разрешение на асистираната смърт.

Съдът обаче, потвърждава, че решението на Ноелия е взето напълно автономно и рационално. Пътят към изхода е все по-близо– датата е 26.03.2026, на която бива извършена процедурата. Мъчителното поемане на въздух години наред спира и Ноелия заспива своя вечен и спокоен сън.

Но какво се случва извън болничното заведение, в което е извършена процедурата? Случаят предизвиква широк обществен дебат и масови протести срещу легализирането на евтаназията. Пред болницата в Сант Пере де Рибес две жени на средна възраст се борят за осъждането на настоящата система за закрила в Испания, твърдейки, че държавата е виновна за нейната смърт.

От Abogados Cristianos неподготвено и без капка апатия подхвърлят тезата, че Ноелия не е изпитвала болки и, че нейните суицидни мисли, идващи от психичното състояние, са я довели до това решение. Този случай разкрива пукнатини в испанското законодателство.

Какво ще се случва по-нататък, не можем да кажем, но в едно можем да се надяваме– Ноелия да е на по-добро място. Почивай в мир, Ноелия Кастийо!