Нощта в големия град никога не угасва напълно. Напротив- ако се загледате внимателно, можете да забележите мигащите надписи, постоянно сменящите се реклами на различни казина, коя от коя по-„хитро“ измайсторена.
Най-вероятно маркетинговият креативен екип зад всичко това, дни наред си е блъскал главата в бюрото, за да създаде нещо велико, нещо невиждано, оригинално…И пошло. Разбира се, че комар…Кой би се сетил?!
Да, комарът, като едно от най-досадните и безполезни насекоми в света, също толкова нахално жужащ около главите на хората. Той смуче кръв, комарът в казината смуче мотивация за развитие.
Пътувате до Пловдив, Пазарджик, Бургас- още на входовете на тези градове Ви посрещат знаменца, банери и какви ли не изкусителни цветни главоблъсканици на реклами на казина. „Искате да изкарате едни бързи пари? Да сбъднете мечтата си и да бъдете мултимилионер? Какво чакате? Елате при нас.“- или нещо такова.
Може би моята креативност никога няма да достигне онези висоти на измисляне на толкова бляскава и привлекателна реклама. Но както за всеки влак си има пътници, така и за този вид талант се изискват шлифовани или не чак толкова диаманти.
Няма как да не Ви е направило впечатление сутрин рано постоянното пробутване на начини за изкарване на бързи пари. Рекламите са навсякъде- по билбордовете на оживените булеварди, по магистралите, в метрото дори, по стадионите в социалните мрежи и т.н.
Днес си говорим за нахалния маркетинг и рекламата, която измества всички възможни благородни каузи, бляскаво навираща се в очите и съзнанията на отчаяните хора. Искате да изкарате пари? "Трудът краси човека."
Законът който не спря рекламата
Годината е 2024-та. В Парламента най-вероятно е кипял дебат…Или не съвсем. Все пак, с единодушие, всички присъстващи достигат до решението, рекламите за хазарт да бъдат спрени по телевизията, радиата, около учебните заведения и върху фасадите на спортните съоръжения.
Някои политически партии настояваха да бъдат създадени общински центрове за борба с хазартната зависимост и ресоциализация. На пръв поглед- логична и смела крачка в посока защита на обществото от наркотика без химична формула, който носи, но и взима със себе си много пари.
Но ситуацията се оказа много по-сложна и противоречива. Рекламата се настани там, където законът все още позволява- големи жилищни и бизнес сгради, спирки и билбордове. Големият парадокс тук е, че тя намали своето присъствие като канал, но се увеличи като усещане за присъствие.
В резултат на това почти няма квартали в по-големите градове, в които да не се сблъскате със светещо казино на ъгъла, реклама под каквато и да е форма с обещание за „падащи от небето бонуси“ вместо киселинни дъждове и агресивен визуален апел да „играеш сега“.
Визуалната агресия в хазартната реклама
Рекламите са внимателно проектирани, така че да привличат вниманието с кич, някоя известна родна звезда, огромни шрифтове и кратки, директни послания. Един от най-силните ефекти на консистенцията на тази реклама е именно честотата- виждате я сутрин към работа, вечер към вкъщи, на обяд, разхождайки се по улиците. Човек не може на един брънч да излезе, без да му се навре в лицето нуждата от това, да се изкарат много пари само с една машинка и роботизирано натискане на един бутон.
Тази всекидневна повторяемост притежава своя психологически ефект- колкото по-често виждате нещо всеки ден, толкова по-нормално е то. Но може би не е нормално за един чужденец, да отиде на кратка почивка във вила в някое село и да установи, че за разлика от единственото магазинче в селото за хляб и мляко, казиното работи денонощно.
Паралелно с рекламите, физическото присъствие на казината също нараства главоломно. Можете да ги видите вече в подлезите на метрото, в молове и на централни улици, наред с всички не по-малко лъщящи, скъпарски заведенийца.
Всяко едно казино, независимо дали има палми в името си, победи или цифри, пристига триумфално със своята агресивна светлинна рекламна екосистема- фасади, екрани, табели и постепенно тя обхваща не просто една малка част от пейзажа, тя „поглъща“ цяла една сграда. Казино фетишът не е новост в страната ни и никога няма да бъде. Но големите градове са пример за това, как един опит за регулация на агресивен маркетинг може да доведе до нежелан резултат.
Колкото и познати личности от българския хайлайф да се снимат в тези реклами, идеята остава все толкова пошла и лъжлива. И после всички тези лица излизат с цялата си наглост пред всички с благотворителни каузи за хора в нужда. Лицемерие.
Наред с рекламите на казина, по билбордовете се въртят и лозунгите на някои политически партии. Всички обещават на хората живот като в приказките, но за съжаление всичко, което виждаме е постоянното източване на пари до посиняване и безумие. Случайност? Не мисля.
