В дивите планински райони на Северна Албания, Косово и части от Черна гора, векове наред съществува нестандартен социален феномен сред представителките на нежния пол. Жени, отказващи се от своята женска природа и социална роля на домакини, започват да живеят, да се обличат и да изглеждат като мъже в името на свежата глътка свобода.
Обречени да си стоят вкъщи от сутрин до мрак, отхвърляни от обществото, задето раждат дъщери, тези жени полагат обет за доживотна девственост и дистанция от плътските желания, и женски копнежи, надявайки мъжки ризи и панталони като „нова кожа“. Във времена, в които мъжете притежават права и имоти, разхождат се свободно по улиците, пушат, пият и псуват, традицията предлага алтернатива, която дава свеж въздух, но и ограничава жената от своята естествена природа до края на нейния живот.
Днес ще попътешестваме не толкова далеч от родината си, за да попаднем в дълбините на традиция, която сменя пол без хирургична операция, която дава свобода на висока цена и реже дълги женски коси в името на неограничените възможности. Месецът е за жените, за техните копнежи, борби и предизвикателства, пред които се изправят всеки ден.
Канунът на Лека Дукагини
Това е традиционен албански свод от обичайни правни норми, приписван на благородника, живял през 15в. Лека Дукагини. Той служи за регулация на всички аспекти на обществения живот в Северна Албания и Косово- от собственост и брак до чест и отмъщение.
Неговото начало полага своите основи още през Средновековието, когато е липсвала централизирана държавна власт. За регулиране на обществения ред са служили племенните съвети и техните обичаи и точно в тази среда Лука Дукагини е живял, и се е смятал за създател на нормите, които впоследствие придобиват законов статус.
Законът съдържа 1200 члена, разделени на 12 книги, обхващащи въпроси, които засягат сватби, наследство, семейство, престъпления и кръвно отмъщение. Всичко е в името на честта на индивида и целия род, като всяко едно нарушение заслужава ответно действие.
Канунът въплъщава моралните и социалните устои на албанските общности и макар и с идването на Новото време да е отменен, все още старите поколения и хората, живеещи в отдалечените райони, се влияят от тях. До ден днешен Канунът на Лека Дукагини е обект на академични изследвания, служейки за пример за жива правна система.
Поради санкционирането на кръвното отмъщение, той се разглежда с особена критика, която втълпява, че това е отклонение от многовековна традиция.
Да станеш остайница: Трънливият път към жадуваната свобода
Остайница или бурнеша- това е онази жена, която (вече) обитава свободно териториите на Северна Албания, взела радикалното житейско решение да живее, облича и изглежда като мъж. Този избор трансформира изцяло нейното място в обществото, нейната роля в семейството и начина, по който останалите я възприемат.
В едно традиционно балканско общество този акт представлява тежък социален преход от жена към мъж, макар и в рамките на специфична културна логика. Да, жената има това право, но всичко идва с много висока цена.
Тя полага своя обет на доживотна девственост публично, пред старейшините на общността или пред членовете на семейството. С този обет жената се отказва от брак, сексуални отношения и майчинство, които са трите основни елемента на традиционната женска роля.
След този ритуал жената вече не принадлежи към обичайния свят на жените, бивайки възприемана като мъж. От този момент започва нейната пълна трансформация чрез приемане външните и поведенческите кодове на мъжете в общността.
Това включва носене на мъжко облекло, къса подстрижка, мъжки жестове и език на тялото, участие в мъжките събрания извън дома. Остайницата има правото да носи оръжие, да пуши и да ловува като един видим знак, че обществото приема нейната нова социална роля.
Остайницата представлява своето семейство пред общността, наследява и управлява семейното огнище и участва в решения, които са свързани със земята, честта и семейните конфликти. За съжаление, нейният живот често бива жигосан от самота и отговорност към другите.
Тя заема една гранична позиция между двата социални свята – биологията на жената и преработената психика на мъж. Понякога отказът от сексуалния нагон и женствеността, с която си родена, е единственият път към така жадуваната независимост.
За много жени остайничеството е сигурното бягство от нежелан брак, възможност за управление на собственото си бъдеще и достъп до неща, забранени за жените. Именно това прави този социален феномен изключително сложен – акт на саможертва и акт на автономия.
Една достойна номинация: Литературният прочит
Разбира се, няма как да не споменем гордостта, че за втори път български роман влиза в списъка с номинации на „Международен Букър“ след успеха на „Времеубежище“ на Георги Господинов. Рене Карабаш – авторката на „Остайница“ определено допринася за българската гордост и качественото популяризиране на съвременната българска литература.
Романът е преведен на английски език от Изидора Анжел със заглавие “She Who Remains” и е напълно достъпен за англоезичните читатели. Романът излиза през 2018- та година и още с дебюта си прави силно първо впечатление чрез силата си да „диша тежко“ с всяка своя страница. Освен на английски, романът „Остайница“ е преведен още и на арабски, гръцки, македонски, босненски, италиански и полски.
