Все повече млади хора си мечтаят за лукса да бъдат независими на пътя. Градският транспорт, постоянното разчитане на близки приятели и роднини, да ги закарат от точка А до точка Б в някакъв момент омръзва, а и нека не забравяме за чара от това, да си сам в собственото си возило, съсредоточен в пътя, гонещ посока и ясна цел.
Твърде хубаво звучи това, нали? Да помогнеш на близък човек в нужда, да впечатлиш половинката си с шофьорски умения или просто „да хванеш пътя“ е мечта, наситена с независимост, полезност и щипка романтика.
Нека не забравяме обаче, че да се достигне до мечтания краен резултат, е нужно да се положат известни усилия. Тези усилия в повечето случаи са изпълнени с много напрежение, пот, учене и молебен за успех с икона, здравец, менче с вода, която баба Ви излива на пода, преди да отидете на изпит, и още много други нашенски практики, с които да Ви се пожелае късмет.
До тук добре – Вие отивате на шофьорския си изпит с лека доза притеснение, но и с надежда, че всичко ще мине през посока, положителна за Вас – надеждата умира последна…Но дали системата е на това мнение? Тази статия не цели да боготвори, нито да хиперболизира напразно целия процес на шофьорския курс, през който много хора преминават с усмивка или разочарование.
Курсът – средство за търпение или корупция
„Пътят е страшен, но славен“ – иронично, този цитат намира своето свещено място в периода, в който много бъдещи зрелостници трескаво се подготвят за предстоящите си първи стъпки като възрастни и отговорни хора. През този период мнозина ангажират своето време, жонглирайки шофьорски курсове, частни уроци, самостоятелна подготовка за предстоящи матури и ежедневни домашни за следващия ден.
Но нека се фокусираме върху курсовете, които не всеки записва, но тези, които го правят, дават особено внимание и енергия на тях. Разбира се, че всеки иска да преминава успешно през всяка една трудност и задължение, за да докаже, че е пълноценен човек и отговорностите са просто предизвикателство, а не повод за срив.
Но какво се случва на шофьорския изпит? Цял ден очакване, глад, дехидратация, докато не дойде този паметен миг, в който 30 минути плътно каране по булеварди и тесни улички определят това, дали курсистът ще си тръгне щастлив или ще му се наложи да даде немалка сума пари, за да посети допълнителни часове, които на теория ще го подготвят по-добре от всякога.
Тук жестоката истина идва под формата на пълен хаос, пълен с несправедливост и пикантна доза корупция. Мнозина добре подготвени бъдещи шофьори биват късани на финалната права поради причина, която може с времето да се коригира бързо в името на големите пари.
„Тука е така“ – у нас е така. Късането на курсист на шофьорски изпит не е опит за мотивация, която да го накара да помисли върху грешката си – това е причина касичката да бъде запълнена…грешка - *препълнена с парички, извадени болезнено и алчно от джобовете на много родители, които искат най-доброто за своето дете. А какво получават младите в замяна?
От опита на много жени и мъже, с които ежедневно разговаряме, колко голям е процентът на потресаващ подход от страна на инструкторите, които конструират своя сексизъм и пренебрежение към младото поколение върху напрежението на курсиста, без да дават отсреща необходимите знания и съвети за безопасно шофиране. А самостоятелното управление на автомобил е отговорна и нелека задача, която засяга безопасността както на водача и пасажерите, така и на околните – шофьори, мотористи, пешеходци и велосипедисти, а напоследък и хора на тротинетки.
„Не губи надежда, сине – тате ще ти купи книжка“
Докато младите, амбицирани хора, които доказват своята отговорност на пътя, са обект на масово, несправедливо късане, мързеливите отрочета на средностатистическия Ганьо триумфират на пътя с чисто нови коли и умения само черно на бяло. Причината? Ясна е за всички ни.
Нашето внимание попада ежедневно на все повече новини с траурно черен нюанс, съобщаващи за жестоки катастрофи в малките и по-големите населени райони. Млади хора под влияние на алкохол, наркотични вещества или под майчиното крило на своята безотговорност и незнание, уверено се качват зад волана на лъскавото си возило, взето като носталгичен подарък от мама и тате за рождения ден.
Вместо картичка с пожелание за своето рождение, младият човек получава купена книжка, за да може да взима пияните си роднини от кварталната кръчма. Но той иска още и още приключения зад кормилото – да се похвали пред всички как парите могат да ти купят щастие и да демонстрира своята мощ и независимост, бръмчейки, форсирайки и изпреварвайки мирни люде на пътя.
И тук идва фаталният момент, в който бързи реакции и мисъл липсват. На пътя изскача субект, а развоят нататък е ясен. Няколко месеца затвор, а след това нашият „герой“ отново е на пътя. Цикличността е вечна и болезнена, а парите пълнят ежедневно касичките на автошколите.
Отговорните млади хора амбицирано продължават да плащат с надеждата, че бялата лястовица ще кацне и на техния волан, но уви, положителната оценка не се печели с умения – тя е обект на мръсна и несправедлива търговия с хиляди животи на пътя.
