Когато човек е сам, то това не означава непременно, че е тъжен и депресиран. Понякога самотата означава свобода и терапия и тук ще разберете защо е важно това да бъде разграничавано от тъгата.
На всекиго му се е случвало да претърпи период, в който социалната му батерия отслабва и това води до ненужни конфликти и умора от обществото. Тогава идват периодите на здравословно усамотение и бягството от реалността, наричано още „ескейпизъм“, в които човек остава насаме с мислите си и индивидуалните хобита, които го правят щастлив и пълноценен.
Не прибързвайте с изводите, когато разберете, че Ваш близък е сам – той може би търси отговори и начини да освободи душата си от тежките житейски камъни.
Един корен – два клона
Нека да разгледаме по-подробно двете значения, за да не се стига до грешни изводи. Когато човек е сам, това го пречиства и му осигурява независимостта, от която се нуждае в името на личната стабилизация. Появявайки се на публично място без компания, този човек не всякога търси утеха и събеседник – той открива света със своето индивидуално любопитство, търсейки убежище на спокойствие и терапия срещу околния свят.
Това в повечето случаи е съзнателно решение, което да помогне за намирането на неговия вътрешен фокус и желаното пространство за творчество и себеоткриване. Когато човек е самотен, това в повечето случаи не е негов избор, а тежко емоционално състояние, което го отвежда към изолация и негативни мисли върху своята същност. Дори сред хора самотният човек е неудовлетворен от себе си и нещата, които се случват около него.
„Той има белег на челото си и сяда винаги на края/ Дори когато е висок самотният човек е малък.” – самотният човек е белязан с това да броди по света и да търси своята утеха, призвание и спътник, които ще закрепят неговото положение и ще сложат лепенка на раните, причинени от разочарования.
Според психологически проучвания, двете понятия и състояния нямат нищо общо, а съдейки по това, как се отразяват външно на човека, отново разликите са видими.
Дългият път към себепознанието
Този път е задължителен за всеки човек, поискал да знае малко повече за своя потенциал, чувства, емоции и дълг към себе си и света. Има моменти, в които човек разпръсква твърде много енергия и образи и за миг губи себе си.
Целта на пътуването към себе си е да опознаете страната, която не сте разгръщали и да се развиете, разширявайки собствената си вселена. Това е способност, която позволява да балансирате всички свои ценности, вярвания и слабости, като по този начин можете да постигнете хармония със себе си и външния свят.
Опознаването идва със задаването на правилните въпроси:
- Знам ли причините за своето поведение?;
- Доволен ли съм от своето социално положение?;
- Успявам ли да намирам решение за всичко?;
- Какви са моите желания и мотивации?;
- Кое не ми влияе добре?;
- Каква е моята мотивация?;
- Какво ме наранява?.
Когато се опитвате да отговорите на тези въпроси, трябва да го направите искрено, без самозалъгвания и илюзии. В противен случай всичко губи смисъл.
Време за лично творчество
Когато сте сами със себе си, Вие изпитвате спокойствието да изразите себе си чрез активности, свързани с личното изразяване, стил и емоции. Пишейки, свирейки, рисувайки и пеейки Вие пречиствате душата си, без да бъдете критикувани или спирани.
Когато не се опитвате да угаждате и удовлетворявате чужди желания, мисълта започва да тече по-гладко и свободно, а резултатът накрая е впечатляващ и отличителен. Ето защо много известни творци търсят своето уединение, където могат да създадат нещо с нужната дълбочина и рационалност.
Тишината е Вашата концертна зала, репетиционна, студио и бял лист, на който изливате всичко, което желаете без излишното присъствие на света, който не би Ви разбрал.
