Може би повечето от нас в някакъв момент от живота си, сме попадали на това ценно за нашата реалност четиво, независимо дали под формата само на заглавие или като поредната прочетена книга с антиутопичен сюжет. Защо го нарекохме „ценно“?Тази книга може да провокира читателя да се вълнува и разсъждава върху проблемите, които за съжаление, не са просто част от фикционалния сюжет, а тъжна и прогнила реалност. „451 градуса по Фаренхайт“ е онази антиутопия, която остава дълго време в съзнанието ни, защото засяга опозиция, която довежда до краха на духовното богатство, което всеки един човек може да носи със себе си, стига само да поиска.
Днес ще си говорим за всички сюжетни пътища на романа, които излизат от рамката на страниците и започват слой по слой да се застрояват в човешката реалност. Обществото стремглаво се насочва по тях…или пък не? Останете още малко с нас, за да разберете повече за размитите граници между реалността и фикцията в 21-ви век.
Малко повече за сюжета и идеите на романа
Това, което прави книгата толкова актуална в наши дни е тъжната действителност на едно дигитализирано общество. Макар и написана през 1953-та година, идеята за обсесията на едно общество към всичко, което е поднесено наготово, скача през няколко десетилетия, за да надникне любопитно с машина на бъдещето. Нито един от нас не разбира къде се развива действието на романа- то е незнайно и неопределено, а може би не съществува на физическата карта на света- никой не знае.
Разделен е на три части: „Огнището и Саламандърът“, „Ситото и пясъкът“ и „Яркият огън“. На фокус е едно тоталитарно общество, което насърчава обикновения човек към вандализъм към книгите, внушавайки им, че те са опасни, забранени и трябва да горят на клада. Ако не сте си представяли огньовете на Ада- това е един толкова ярък пример, колкото са оранжево-червените зли езици на пламъка.Разбира се, има и една малка опозиционна група от хора, в чиито ръце е тежката задача да се опълчат на слепите и глухи тълпи и да ги спасят от невежеството. Спасението се състои в това всеки член на опозиционната група да научи поне по една книга наизуст, за да предаде нейното послание на следващите поколения.
Размитите граници между сюжет и реалност
Актуалността на този роман, за съжаление, не е случайна. Все по-често, в забързаното си ежедневие, ние се сблъскваме с всякакви лица, изнурени от забрава за това, кои са и къде е отишла тяхната свобода на мислене. Независимо къде се намираме- сред природата, в обществения транспорт, в ресторанта и т.н., ние ставаме свидетели на това как медиите, социалните мрежи и всички методи, които смилат и сдъвкват информация, поднасяйки ни я наготово, оковават психически, емоционално и дори физически жертвите на консумеризма и липсата на индивидуалност. Ще ги познаем по прегърбените им фигури и празните погледи, забити в екрана на телефона.
Отиваме си вкъщи и виждаме нашите любими хора, вперили очи в поредната телевизионна драма между определени извадки на обществото, които горят книги с пренебрежението си и липсата на морал от всякакво естество. Отиваме на село и виждаме изгаряне на книги в буквалния смисъл- баби, дядовци, лели и чичовци използват страниците, които някога са разлиствани с интерес за подпалка, за да варят компоти или лютеница по любима семейна рецепта.
Подобно на сюжета в романа, все повече хора, обгърнати от една виртуална реалност, изграждат с хъс основите на една привързаност с отсрещния човек, която на живо е просто тъжен мит. В днешно време свободолюбивият индивидуалист остава сам, търсещ знание и отговори за всички негативни феномени. Защо е сам? Защото никой друг не би дръзнал да го последва в незнайното и в това, което не се излъчва в социалните мрежи.
