Малко преди месеца на Оскарите, ще фокусираме погледа си върху ситуацията с кинокултурата в България. Тя е динамична и отворена за всяко предпочитание на различните хора, с различен филмов нюх.
От една страна имаме малките, независими киносалони, които с подозрение открехват вратите си за филми, които могат да се харесат както на масова публика, така и на ценителите с енциклопедични знания за киното. Кино гигантите, които можем да видим в търговските обекти, пък щедро отварят масивните си порти за всякакви филми – от най-посредствените до най-психологически оплетените сюжети.
Изборът на публиката се фокусира върху удобството, предпочитанията за филмови жанрове и обстановката, в която иска да се намира, докато филмът тече. Днес ще си поговорим за това, дали има конкуренция между двата вида киносалони в България и какво можем да очакваме от всеки един.
Настанете се удобно, вземете си пуканки и преди да вземете решение дали да гледате дългоочаквана премиера в натоварен киносалон или в тотална, интимна тишина, почти сами в средата на залата, останете още малко с нас. Статията има шеговит, но и същевременно много истински характер, подсилен от личния опит и това, на какво ставаме свидетели в различните киносалони и до каква степен желаем да обогатим филмовата си култура с личния избор на прожекция.
Изкуството и красотата в независимостта: Тишината в малката зала
Ще ги срещнете в центъра на столицата. Те са интимни, пълни с емоции и посетители, които са отдадени на киното като движещо се, динамично изкуство.
Влизайки през входа, няма да усетите миризмата на пуканки и начос, но за сметка на това уханието на усамотение и фокус върху сюжета е това, което малцина биха усетили, почувствали и съхранили в паметта на сетивата си. Малките независими кина обикновено са с капацитет, вариращ между 1 или 3 зали, в които можете да видите както авторски шедьоври, вечни класики (напоследък тази мода се възражда все повече) и някои фестивални продукции, които няма да откриете веднага в Интернет необятното пространство.
Тук удоволствието от това да похапвате нещо калорично, докато гледате филма, се изпарява и бутилката вода компенсира нуждата от консумация на каквото и да е (въздухът в залите в много случаи е сух). Влизате в залата, настанявате се в меките седалки, които се сгъват за удобство при преминаване по реда и залата притихва, светлините изгасват и пред Вас се разкриват кратки реклами за бъдещи филмови премиери.
Те отново са свързани с културни лимитирани събития и каузи на фестивални продукции. Времето за реклама е кратко, след което филмът започва.
Звукът е професионално регулиран така, че да отговаря на утвърдени стандарти за безопасност на слуха на зрителя, а картината не натрапва ярки нюанси и вече изгорели пиксели, които създават напрежение при гледане. Нека да кажем, че изгорелите пиксели на киноекрана се появяват като малки, но съвсем дразнещи червени точки, които могат да развалят преживяването.
В залата цари тишина, а филмът все по-дълбоко навлиза в съзнанието Ви. И така до самия край, когато сте културно изпратени от служителите на киносалона.
Мислите дълго, отивате в бар, за да обсъдите с компанията какво сте гледали и какви са Вашите впечатления. Изпадате в здравословни дискусии и споделяне на идеи, което изпълва цялата обстановка с положителни нотки и индикация, че сте достатъчно интелигентни, за да изразите мнение и емоция от това, на което сте станали свидетели няколко часа по-рано.
Може би се напивате, но с приятни нагласи. Опиянени не само от алкохола, но и от приятната емоция, с която сте били в началото на филма и в неговия край.
Масово с повече сол или карамел: Голяма зала за авантюристи
Напазарували сте в любимия си мол, похапнали сте и сега е време за филм. Но какво Ви се гледа? Разполагате с богата кино програма за всеки вкус и след внимателно разглеждане, решавате, че ще отидете на голяма премиера…ей така, от любопитство.
Киното Ви привлича с бляскави постери на предстоящи филми, светлини и изкусителна миризма на пуканки с карамел или сол. Може би ще заварите дълга и протяжна опашка от сумтящи клиенти, несвикнали с мисълта, че билети и храна се продават на едно място…и въобще защо да се чака толкова дълго, човек, който просто идва да се наяде?! Гладен и алчен народ!
Влизате в залата, натоварили се с повече храна, отколкото с покупки от магазините преди това, пуканки се разпиляват по пода, а залата прилича по-скоро на кошер с оси, отколкото на място, на което ще се излъчва дългоочакван филм. Рекламите започват и всичко, което ще видите от тях, може да варира по съдържание – от трейлър на филм до реклама на олио, кори за баница и прахосмукачки.
След 15-минутна рекламна изложба на всякакви житейски сладости, е време филмът да започне. Силен звук, много над капацитета на човешкото ухо, ярка светлина и пред Вас се разкрива внушителен кадър, който Ви вкарва веднага в атмосферата на сюжетната линия. Да, това е чарът на по-големите зали – винаги преживяването може да бъде успешно, стига наистина да желаете да усетите филма.
Минават минути и жуженето в залата започва да се чува дори през силния звук на филмовия запис. Някой Ви рита неволно седалката, залива Ви с кола или просто малкото дете, което изобщо не бива да е там, решава, че сега е подходящ момент да покаже своите гласови възможности пред повече хора.
Тотална кино идилия, нали? Лош послевкус и никакви следи от възпитание. Може би ще последва скандал заради създалата се ситуация…Или може би половината просто ще решат да си тръгнат, потресени, защото мълчанието и добрият тон понякога за предпочитане.
Виновниците обаче упорито си седят на местата, вдигайки още по-голяма глъчка. Не издържате и правите забележка – следва скандал, който намесва и служители на киното.
Ситуацията става още по-цветуща, когато и Вие, и виновниците сте принудени да излезете и да обясните ситуацията на разпоредителите, от които зависи това, дали ще се върнете и ще догледате филма или ще си тръгнете разочаровани. Смисълът, да се върнете обратно в залата и да догледате филма, започва постепенно да губи смисъл – голяма част от сюжета е изпуснат „някъде по трасето“, a шумът започва да Ви дразни все повече.
Може би виновниците ще се върнат, а може би не. Тръгвате си огорчени, разочаровани и с 40 евро назад. „Искам да говоря с управител“ е процедура, която избягвате, защото знаете, че ефектът ще Ви даде компенсация, от която дори няма да се възползвате (ваучер за кино).
Отново вечерта приключва с любимия бар, но този път се напивате от мъка за пропиляното време, пари и евентуалния потенциал на филма.
Размитата граница на кино развлечението
Киното е културният феномен, който свързва зрителя с изкуството на целия екип, участващ в създаването на крайния продукт. Нагласата за гледане на филм в свободното време е различна при всекиго и това, което ще почерпите като полза от двете алтернативи, зависи само от Вас.
Ако желаете да развиете своето критично мислене или искате да комбинирате гледане на филм с участие в странично културно събитие – независимото кино и неговите служители ще Ви очакват със стоическо търпение и високо възпитание. Подобно на бързата мода, големите франчайзи осигуряват един лесен и светкавичен достъп до утвърдени блокбъстъри чрез формиране на общоприети тенденции и маркетингови блестящи стратегии.
Големите кина са платформа за масова културна консумация, обединяваща хората около култови заглавия, докато малкото кино е онова интимно любимо ъгълче, което дава възможност за разгръщане на идеи и отключване на изгряващи таланти. Баланс има и той е в предпочитанията на различните хора, които не си пречат един на друг, а посещават местата, които желаят.
