България - страната, където дори и времето изглежда объркано, не знаейки дали да ни накаже със снежна буря през април или да ни изпържи под августовското слънце.

Тук, в този удивителен кът на света, се ражда въпросът, който всеки си задава, докато се опитва да избегне поредната дупка на пътя: "Кога ще се оправи България?"

Този въпрос би объркал дори най-мъдрите философи.

И не защото отговорът е сложен, а защото всеки от нас знае, че оправянето на България е толкова вероятно, колкото да видиш политик да отказва подкуп.

Политическият цирк и неговите звезди

Нашите уважаеми управници са като звездите в най-абсурдния политически цирк. Техните обещания са като фокуси с шапка и заек - зрелищни, но без съдържание.

От обещания за благоденствие до реформи, които се късат по шевовете си като стари обувки, нашите лидери са майстори на илюзията. Те танцуват в ритъма на политическите игри, като непрекъснато променят своите партньори в този танц.

А ние, свидетелите на тези игри, оставаме с празни джобове и празни надежди, докато те продължават да си въртят колелата на властта, като ни убеждават, че утре ще е по-добре.

Стабилни в нестабилността

Икономиката на България е като театър на абсурда, където главните герои са илюзии и празни обещания.

Растежът на икономиката е като митичното чудовище от Лох Нес - всички са чували за него, но никой не е имал честта да го види.

Нашата валута е като художник на трапец - балансира над пропастта на инфлацията, показвайки изумително изкуство на стабилно обезценяване.

Тук, в тази малка, но горда страна, всяко икономическо "подобрение" е като слънчев лъч в облачен ден - рядко и мимолетно. Но пък, както казват, надеждата умира последна.

А ние, българите, сме майстори на изкуството да се надяваме, дори когато реалността ни подшушва, че няма за какво.

Социалните ни проблеми са като виц - само че никой не се смее. Бедността е навсякъде, образованието е в криза, здравеопазването - трагедия с непредсказуем край.

А младите ни хора?

Те избягаха в чужбина, където някой може и да оцени талантите им, които тук са толкова нужни, колкото и скейтборд на риба.

Зеленясалата ни природа

Ах, нашата българска природа!

Тя, която в песни се описва като необятна и чиста, изглежда се е превърнала в жертва на модерното изкуство на корупцията и незаконното строителство.

Невероятните гори, които някога бяха дом на вълци и мечки, сега са декор на новите „елитни“ комплекси. А реките? Те са като златни мина за всеки, който иска да си построи хидроцентрала.

И докато се радваме на естествените красоти на страната, не можем да пренебрегнем и замърсения въздух, който ни подарява уникалния шанс да се чувстваме като в големия град, дори когато сме в сърцето на природата.

Кога аджеба ще се оправи България

Може би когато свинете научат да летят.

Или когато се появи чудо, което да ни измъкне от тази ситуация.

До тогава, нека си направим чаша ароматно българско кафе, да седнем пред някоя дупка на улицата и да наблюдаваме как светът минава покрай нас.

Иронията и сарказмът са последните ни оръжия в битката срещу абсурда на нашето ежедневие. Но пък, както казват, смехът е най-доброто лекарство, нали?

…или поне така се надяваме, защото иначе сме обречени.