Кога ще се оправи България - въпрос без отговор

България - страната, където дори и времето изглежда объркано, не знаейки дали да ни накаже със снежна буря през април или да ни изпържи под августовското слънце.

Тук, в този удивителен кът на света, се ражда въпросът, който всеки си задава, докато се опитва да избегне поредната дупка на пътя: "Кога ще се оправи България?"

Този въпрос би объркал дори най-мъдрите философи.

И не защото отговорът е сложен, а защото всеки от нас знае, че оправянето на България е толкова вероятно, колкото да видиш политик да отказва подкуп.

Политическият цирк и неговите звезди

Нашите уважаеми управници са като звездите в най-абсурдния политически цирк. Техните обещания са като фокуси с шапка и заек - зрелищни, но без съдържание.

От обещания за благоденствие до реформи, които се късат по шевовете си като стари обувки, нашите лидери са майстори на илюзията. Те танцуват в ритъма на политическите игри, като непрекъснато променят своите партньори в този танц.

А ние, свидетелите на тези игри, оставаме с празни джобове и празни надежди, докато те продължават да си въртят колелата на властта, като ни убеждават, че утре ще е по-добре.

Стабилни в нестабилността

Икономиката на България е като театър на абсурда, където главните герои са илюзии и празни обещания.

Растежът на икономиката е като митичното чудовище от Лох Нес - всички са чували за него, но никой не е имал честта да го види.

Нашата валута е като художник на трапец - балансира над пропастта на инфлацията, показвайки изумително изкуство на стабилно обезценяване.

Тук, в тази малка, но горда страна, всяко икономическо "подобрение" е като слънчев лъч в облачен ден - рядко и мимолетно. Но пък, както казват, надеждата умира последна.

А ние, българите, сме майстори на изкуството да се надяваме, дори когато реалността ни подшушва, че няма за какво.

Социалните ни проблеми са като виц - само че никой не се смее. Бедността е навсякъде, образованието е в криза, здравеопазването - трагедия с непредсказуем край.

А младите ни хора?

Те избягаха в чужбина, където някой може и да оцени талантите им, които тук са толкова нужни, колкото и скейтборд на риба.

Зеленясалата ни природа

Ах, нашата българска природа!

Тя, която в песни се описва като необятна и чиста, изглежда се е превърнала в жертва на модерното изкуство на корупцията и незаконното строителство.

Невероятните гори, които някога бяха дом на вълци и мечки, сега са декор на новите „елитни“ комплекси. А реките? Те са като златни мина за всеки, който иска да си построи хидроцентрала.

И докато се радваме на естествените красоти на страната, не можем да пренебрегнем и замърсения въздух, който ни подарява уникалния шанс да се чувстваме като в големия град, дори когато сме в сърцето на природата.