До 2050 година се очаква населението на земята да достигне 10 милиарда. Повечето хора ще живеят в градските райони, така че как можем да използваме информацията сега, за да създадем градовете на бъдещето?

Ако си мислите, че живеете в претъпкан град, просто почакайте. ООН смята, че до 2050 година населението на планетата ще достигне 9.6 милиарда души и повече от 66% от тях ще живеят в градските райони.

Подобен ръст на населението ще окаже огромен натиск върху метрополиите, за да могат те да се справят ефикасно с разпределянето на ресурсите и да снабдяват своите жители с това, което е нужно за тяхното оцеляване. Ето защо градовете трябва да станат по-умни.

1. Умните градове обуздават нарастващия поток от дигитална информация

Идеята е комбинацията от структурирани данни (като базите данни с имена, възрасти и адреси, които се ползват от администрацията и здравните заведения) и неструктурирана информация (такава, която идва от търсещи в интернет машини и програми) да казва на градовете кой каква услуга използва, по какъв начин и кога.

Ако бъде правилно анализирана, всичката тази информация може да подобри значително трафика и здравеопазването, защото така ще се позволи концентрирането на ресурсите там, където те са най-необходими.

2. Умните градове събират информация за всякакви неща

Такива неща са например консумацията на енергия, трафика и дори ползването на обществени безжични интернет мрежи. Много хора също така биват молени да дадат персонални детайли при контактите им с местните общински агенции.

Това помага да се изгради схема от точки на напрежение и неточности, които да предоставят аванпоста за изглаждане на тези нередности и създаването на по-добро качество на живот.

3. Някои градове използват сензорни устройства

Идеята е те да помогнат в мониторинга на околната среда като събират информация относно канализацията, качеството на въздуха и боклуците. Подобна практика се прилага при мониторинг на здравината на сгради в региони, застрашени от земетресения.

Също така в Холандия и други страни от Европа се предлагат GPS услуги, които да следят трафика на камионите за извозване на смет така, че да се избегне попадането им в задръствания.

Също така има устройства, които следят теглото на боклуците в контейнерите, за да могат те да бъдат събрани само когато вече са пълни.

4. Въвеждане на умни измерителни уреди

Това е един от успехите на събирането на информация относно градовете. Тези уреди могат да дадат информация за потреблението на енергия дори и това да повдига подозрения относно възможността за евентуална атака от хакери, които да следят пиковете в консумацията и така да разберат кога собственикът отсъства от дома си, градските власти и агенциите са поели грижата за защита от подобни неправомерни действия.

5. Законодателство за обезопасяване на лични данни

Много страни вече притежават такова законодателство - то гласи, че организациите трябва да обезопасят личните данни, с които всеки жив човек може да бъде идентифициран.

Правилата на ЕС за защита на личните данни предвижда стандартизиране на нивата на защита и ще повиши нивото на глобите и санкциите в случай на злоупотреба.

6. Криптирането и кодирането са изключително важни за сигурността на информацията

Преди се използваше регионална защита на веднъж събраните данни, но това вече не е ефективен метод на протекция, защото както знаем, информацията може да бъде открадната докато преминава през различните системи.

Идеята е да се защити самата информация. Има няколко начина за това, които включват кодиране, криптиране, кодиране на ниво твърд носител или на виртуалната машина.

7. 90% от информацията по света е генерирана през последните 2 години

IBM изказва такова твърдение и ако е вярно, това означава, че специалистите и учените, занимаващите се с информацията, ще имат немалки трудности да разберат какво точно означава и как може да бъде използвана по оптимален начин.