„Ти отвори „Кутията на Пандора“ “. Много от нас употребяваме в своята разговорна реч този израз, без да се замисляме над неговото значение и произход.
Чрез тази метафора някои хора се опитват да звучат по-начетено, други просто машинално стрелят по своя събеседник изрази, които не разбират. Различните хора идват с различни ситуации и нива на обща култура. А общата култура, за щастие, не е „кутия на Пандора“, нито „кутия, пълна с тайни“.
Тази статия е тук, за да отвори една интересна тема, по която повечето от Вас не са разсъждавали. Обичате древногръцка митология? Този текст е за Вас.
Произход с древногръцки корени
Изразът е фрагмент от древногръцки мит, в който Зевс наказва хората, изпращайки им първата жена- Пандора. Той заповядва на Хефес да изкове от глина момиче, което по сила се равнява на хората, но по красота на най-върховните богини.
Името Пандора в буквален смисъл означава „надарен с всички дарове“, а името на брата на Прометей- Епитемей, който впоследствие става неин съпруг, означава „който късно се сеща“. Имената не са случайни.
Малко след сватбата, Пандора намира кутия под леглото, която разбужда нейното любопитство. „Победена“ от това чувство, тя отваря кутията и пуска на свобода всички беди, болести и неволи. Единственото, което остава вътре, е Надеждата, която бива затворена завинаги с тежкия капак.
Ето защо този ключов предмет е елемент, който свързва равновесието между всички земни блага и злини в човешкия живот. Когато човек е твърде любопитен за това, което не може да види, да предвиди или да чуе, той може да прекрачи границата на морала и доброто, предизвиквайки само беди.
Митът за Пандора е служел за вдъхновение на редица художници, които са се опитвали да изобразят сцената на различни съдове, стенописи и скулптури и мозайки. Дори самият мит претърпява безброй промени на сюжета, като в някои дори се споменава, че Надеждата все пак излиза, за да спаси човечеството от всички беди.
Кутия…или нещо друго
С времето и безкрайния интерес на изследователите към този мит, излизат множество хипотези относно естеството на предмета, в който се крият всички беди. В нашата съвременна представа предметът продължава да бъде кутия, но Хезиод е твърдял, че те злините са съхранявани в „питос“.
Питосът е древногръцки керамичен съд под формата на буркан или делва, в който са се съхранявали продукти от първа необходимост- сол, зърно, вино, масло, мед, солена риба и т.н. Този съд намира своето приложение в целия Средиземноморски регион и в частност около ареала на Егейско море, и остров Крит.
Питосите са се използвали и в погребалните ритуали, като върху тях са се поставяли специални печати. Още едно твърдение, появило се през 16-ти век е на италианския поет Лилиус Гиралдус, който използва думата „пиксис“, което в буквален превод означава „ковчег“ или „бял гроб“.
Въпреки всички смислени интерпретации, в крайна сметка преводът достига до нас под формата на „кутия“.
Изразът днес
В нашата реч, кутията на Пандора навлиза под формата на израз, който означава „отключване на проблеми“ от всякакво естество. Тази кратка и ясна метафора спестява дългите обяснения за това, че някой е на път да си навлече неприятности, воден от своето опасно любопитство.
Тази уникална и мистериозна кутия се превръща във всеизвестен културен символ, за който вече не е нужен контекст, за да се разбере смисълът на съответното изказване. Интересно е движението на този израз от простата разговорна реч до медиите, литературата и дори политиката.
Причината са драматичните нюансирания, които подчертават колко сериозна може да бъде една такава ситуация. Ето как един мит отвори кутия от интерпретации, пренесени в нашето ежедневие. Изразът е употребяван от хора на всякаква възраст, предаван от уста на уста, от поколение на поколение, докато не достига своята върхова точка…и това не е планината Олимп, а добрата стара българска медия.
