Докато мъжете на честта вдигат революции, за да променят света, в който съществуват, мъжете на стила придават друг нюанс чрез своя начин на живот. Ежедневието се превръща в естетически жест, поведението в изкуство, а външният вид- във внимателно построена композиция.
Ах, тези дендита! Тези строители на самоконтрола и интелектуалната дистанция от масовото общество, тези покорители на елегантността и културната изтънченост.
Появил се в края на XVIIIв., дендизмът е съвкупност от съвършенства до най-малкия детайл, хладна самоувереност и своеобразна дистанция от масовите вкусове. Днес говорим за дендизма, който върви с уверена походка и бастун през вековете, обличайки, възпитавайки и живеейки със съвременния елегантен човек.
Манекени с душа и сърце
Дендизмът е маниер на обличане и поведение, който се позовава на показна простота, сдържана елегантност и неподражаем ексцентризъм. Месторождението на дендизма е Англия в епохата на Регентството, а най-известният представител на това модно и социално течение е Боу Брумел (1778-1840).
Той се превръща в легенда в британското общество със своя безупречен стил и изключителна самоувереност. Отвратен от пищността и претрупаността на аристокрацията, той въвежда елегантния минимализъм чрез тъмни костюми, светла риза и завързана кърпа около врата.
Именно този стил поставя основите на съвременния мъжки костюм, изменяйки тотално представата за мъжка изисканост. Брумел вдъхновява цяло едно поколение мъже, да възприемат новите стандарти на изтънченост и джентълменско поведение.
Дендито е специфичен социален типаж, застрашен от изчезване, с изключителна грижа за своя външен вид, интелектуална ирония към обществото и култ към самоконтрола. Първите представители на дендизма са високообразовани млади мъже, които издигат себе си и своето възпитание над помийната яма на необразованата масовка.
Философията на живота на едно денди
Нека не възприемаме тази философия повърхностно, защото отвъд безупречния външен вид се помества ядро на самоконтрол, високо възпитание и иронизиране на простотата. Философията на едно денди го следва през целия му съзнателен живот, карайки го постоянно да надгражда себе си, разгръщайки се като произведение на изкуството.
Дендизмът е концепция на естетизирания живот, която внушава, че поведението и стилът трябва да бъдат огледални на себе си и са толкова значими, колкото са и техните мисли. Авторът на „Цветя на злото“- Шарл Бодлер, описва дендито като човек, който превръща живота си в непрекъснат естетически жест.
За него тази философия е духовна дисциплина и постоянен стремеж към съвършенство в детайла. Дендито не се поддава на импулси, породени от провокации или на силни емоционални изблици. Той поддържа хладна дистанция и увереност, създаващи плътния скелет на вътрешната стабилност.
Дистанцията от масовите вкусове и социалния конформизъм е напълно съзнателна. Представителят на този социален феномен не се стреми да се хареса на всички, напротив. Неговият стил е бунт, неговото поведение и възпитание- тактично показан среден пръст на безличието.
Много от дендидата не произхождат от аристократични семейства и това означава, че дендизмът не се предава генетично, а може да бъде съвсем лесно придобит с годините. Културната изтънченост оформя цяла социална аристокрация, която се основава на вкус, характер и изискан стил.
Портретът на щастливото денди
Едно от най-ярките закодирани лица на дендизма е именно Оскар Уайлд. Той превръща съществуването си в културен спектакъл чрез кадифени сака, дълги палта, цветя в ревера и артистична прическа.
Това, което той добавя от себе си, разширявайки културния код на дендизма, е театралността и артистичната провокация. Уайлд вярва в убеждението, което постепенно втъкава и в произведенията си, че човекът трябва да изгражда внимателно своята идентичност чрез стил, интелект, поведение и естетика.
Лорд Хенри от романа „Портретът на Дориан Грей“ е олицетворение на този светоглед, проповядвайки живот, посветен на красотата и индивидуалното удоволствие. В комедията „Колко е важно да бъдеш сериозен“ той разобличава викторианския морал и лицемерието чрез ирония, напълно типична за поведението на едно денди. Тя е начин да се противопостави на посредствеността и на конформизма, който задушава все повече безличното общество
