Свободата е изкуство, което отразява красивия хаос, който дава различни полета за интерпретация, подобно на всички шедьоври на съвременността. Малкото кафене мирише на цигарен дим, който се разстила като мека покривка във въздуха, чуват се оживени разговори, някъде в ъгъла седи художник с разрошена коса, а до него музикант обсъжда вдъхновението си за новата мелодия.
Пари-малко, идеи- без край. Добре дошли в редовете на бохемската философия! Той излиза отвъд външния вид и артистичната поза, проявявайки се като отделно течение, поставящо свободата, творчеството и личното изразяване над социалните правила и материалния успех.
Бунт с култура, стремеж към страст и любов към живота. Позволете ни да Ви хвърлим в дълбините на бохемския живот и философия в тази статия, пропита с дима от безкрайната нощ.
Да живее животът
Употребата на думата „бохем“ започва да се използва още през XIX век във Франция като характеристика за хора от артистичните среди, живеещи извън традиционните социални норми. Това е социалният термин на маргинализираните художници, писатели, музиканти и журналисти, които живеят в нищета, въпреки че отстрани не изглежда по този начин.
Любовта е безгранична, но тя е ориентирана към живота много повече, отколкото към отделната личност. Семейните ценности са нещо отдавна прашасало в тяхната идеология и заглушено от музиката, която е тяхното второ сърце.
Днешната употреба на тази дума е много по-изкривена и неточна- за много традиционалисти той е ненормалникът, човекът без перспектива, скитникът, неудачникът. Вежди Рашидов говори за бохема като за „странник, нравоучител, мъдрец“, този, който създава пипера на живота, остроумният, човекът с много повече познания за света, имайки предвид неговия номадски начин на съществуване.
В съзнанието на французите бохемската философия е свързана с циганите- скитници, а по-късно „бохем“ се превръща в синоним на „журналист“. Постепенно думата започва да се асоциира с академичните среди, но все пак смисълът за артистизъм извън нормите на традиционализма, остава.
Нюансите на бохемския живот
В романа „Ръководство на бомбастичния стил“ авторът Лорън Стоувър разграничава няколко вида бохемска философия според индивидите, които имат сходни страсти с известни различия в мисленето си:
- Nouveaux – богати бохеми, които се опитват да се присъединят към традиционната култура;
- Цигани – скитници, хипита и личности, носталгично настроени към вече отминали епохи;
- Бийт – също скитници, които не са материалисти, а са фокусирани върху изкуството;
- Дзен – Фокусирани върху духовността, а не върху изкуството;
- Денди – не разполагат с високи финансови възможности, но имитират, че притежават такива;
Днес съществува и още един термин – „Бобо“- съкратен от „буржоазни бохеми“. Представителите на този вид се установява в политико-културния елит, определящи се като капиталисти на антикултурата.
Това, което ги свързва
Макар и да има различни проявления през различни епохи, бохемската философия винаги се разпознава по няколко основни характеристики. Отхвърлянето на традиционните житейски модели е първата важна отличителна черта, а тя е именно бягство от стабилната кариера и социалното одобрение.
За тях е по-важно личното изразяване и възможността да живеят според собствените си убеждения. За тях изкуството е динамичният механизъм, който движи тялото им всеки ден. Ето защо много бохеми са писатели, художници, актьори или мислители.
Минимализмът в материалните облаги много често се застъпва с техния начин на живот. За тях не е важно какъв е техният социален статус, колкото ценността на тяхното свободно време, интелектуалният обмен, културните преживявания, емоционалната и духовната свобода.
Бохемите рядко живеят напълно изолирано- тяхното ежедневие преминава в събиране на различни творчески общности, вечеринки, в които обменят критика, и вдъхновение. Техните любими места често биват малки кафенета, барове, ателиета и артистични квартали, в които се раждат новите идеи, движения и литературни течения.
Те са спонтанни и импулсивни. Те могат да препуснат във всеки миг към новите авантюри с живота, флиртувайки със своята любима свобода и гонейки един непрекъснат стремеж към безкраен купон.
