И баницата не е това, което беше…Сега тя е екстравагантен деликатес с фин блат от…Дръжте се здраво…Боза. Да, точно така- боза. Идеята на шеф готвача е този десерт да напомни носталгично за далечните мигове от детството, в които баничката с боза беше закуската, с която се глезехме всяка сутрин, заплащайки със стотинки.
Сладкият спомен се превърна в лукс за не по-малко от 10 евро. Българинът- патриот бие драматично юмруци в гърдите си, похапвайки паста Болонезе (точно както мама я прави) в изискан италиански ресторант. Брънч, дрънч и яйца по Панагюрски, ала „Бенедикт“, цедено кисело мляко на цената на 3 кисели млека от магазина и кебапчета, поднесени със засукана гарнитура в лъскава чиния.
Голям процент от хората, обитаващи необятната голяма-малка столица, нямат възможността да опитат вкусен домашен картоф, домат от градината на някоя мила стара госпожа или не дай, Боже да вкусят яхния. Разхождайки се по главните улици на София, наблюдаваме как италианските ресторанти поникват като гъби на разстояние от само няколко метра, а българските ресторанти се превръщат в лукс и място за любопитни туристи.
Ако вече Ви текат не лиги, а сълзи от носталгия по традиционната българска кухня, значи можете да се приготвите за неистов рев и слова за изпроводяк, защото, мили читатели, „Комунизмът си отива“, взимайки алчно със себе си и мириса на домашно приготвени български ястия. Политическата идеология си я пускаме, но не и един от факторите, който ни оформя по един приятен начин като нация със собствен кулинарен облик.
Когато туристът си е „вкъщи“
В България всеки турист е добре дошъл да разгледа културните и природните забележителности с чене до земята, създавайки незабравими спомени. Нашето гостоприемство е море от бюджетни за тях купони, спретнати хостели, разположени на централни и стратегически места в по-големите градове и ресторанти, които могат да ги накарат да се почувстват като у дома си.
Главните улици гъмжат от всякакви ресторанти с международни кулинарни концепции, като много от тях са леко побългарени и представени като съчетание между балкански поглед и изискана европейска презентация. Пътувайки по света, българинът има възможността да опита всякаква кухня- суши, паста, пица, тако, рамен и патица, поднесена в собствените си жизнени сокове.
Това го вдъхновява да се завърне на родна земя и да отвори собствен бизнес, представяйки на криворазбраната си нация нещо различно и ново. Но тези новости се превърнаха в нещо твърде често срещано, заличавайки чара на народната механа, в която се сервира традиционна българска баница, пататник и мусака.
Вместо това туристите и „нашите си хора“ се наслаждават на аромата на пържените картофки, талиатели Карбонара и бургери, за които си трябват големи усилия да бъдат изядени („Колкото повече- толкова повече.“).
И механите не са това, което бяха
Влизаме в столичен ресторант, който предлага българска кухня и започват да ни глезят по „французки“. Десертът, имитиращ българска роза е произведение на изкуството, което с радост ще си го вземете за вкъщи, за да Ви краси секцията, а цената на шкембе чорбата, което обикновено хапвате против махмурлук, Ви хвърля отново в главозамайващо лошо пиянство.
Малките квартални ресторанти с локална храна страдат и изнемогват под агресивния маркетинг на големите български кръчми в идеален център. Разбира се, ако се разровите в мрежата за топ най-добри български ресторанти в града, ще бъдете оплетени в скъпотията и имитацията на българските традиции, внушаващи автентичност и домашно приготвени ястия.
По никакъв начин не твърдим, че не е вкусно, напротив. Говорим обаче за един често срещан проблем, който застрашава истинската традиционна кухня от бавно и постепенно изчезване, заменящо я с „бързата мода“ на кулинарията, миришеща на всичко онова, което нямаме търпение да опитаме в чужбината.
Но това е просто една констатация на база ежедневни разходки и наблюдения. От нас зависи дали ще доведем българската традиционна кухня до еволюция или тотално ще се отречем от нея, заливайки я с песто и корнфлейкс.
