Всеки кореняк си спомня с умиление сладкия дъх на хубаво уиски, завладяващият дим от цигаретата и силния аромат на парфюма, пропил се в меката мебел, приютила присъствието на различните социални съсловия в столицата. Някои пък все още усещат в устата си сочното кебапче от кварталната кръчма, коремът им отново се подува от изпитото количество евтина бира, а миризмата на боб с чесън изгаря носталгично ноздрите им.
София през XX век- независимо за кое десетилетие става въпрос, е мястото, което захвърля смело ориенталските си шалвари, за да облече тесния европейски сюртук. Силното българче, родено от още по-силна майка се поевропейчва, все още кашлящо от праха от конски копита по улиците, но все пак върви с гордо изправена глава, изпънат врат и самочувствие, подпирано от бастунчето, взето от куртоазия.
Българчето отива на заведение и то не където и да е, а на „Дондуков“- сърцето на централна София, мястото, където анонимността е романтика, а животът- един не свършващ блус за двама, трима или цял футболен отбор. Може би сте чували градски легенди за най-старите заведения в София, за бохемската аудитория, която ги е посещавала, а може и да не сте чували нищо, защото понякога нощта трябва да опази своите тайни.
Интересът към стария-нов живот на София е поместен тук, в тази статия, с фокус към развлечението, отдиха и промяната на софиянеца през изминалия век. Ще се впуснем в пътешествие във времето, обикаляйки като застаряващи дендита най-култовите заведения в столицата.
Стягайте си мокасините, навлечете скъпия костюм и останете в следващите редове.
Кафе „Цар Освободител“: Убежището на писателите
Ако днес имаме социални мрежи, в началото на ХХ век София има Кафе „Цар Освободител“ (на ъгъла на едноименния булевард и ул. „Раковски“). Това кафе е било своеобразният културен барометър на София и ако искате да знаете какво мисли елитът на България, къде се заражда най-новата театрална пиеса или кой ще бъде следващият скандал в литературните среди- просто отивате там.
Тук интелектуалщината била закон, а жуженето на всякакви дебати по интелектуални теми – силно препоръчително. Всяка маса е имала своята социална йерархия- на творци,на министерши, професори от Софийския университет и т.н.
На масата на висшата класа са седели видни личности, като проф. Александър Балабанов, а на съседната маса, е можело да се чуят ироничните словесни удари на Елин Пелин. В това кафене са се творили най-емблематичните разкази, поетични шедьоври и дори журналистически издания.
Днес на стария-нов „Цар Освободител“ няма нищо, което да напомни за този дух. В хаоса и бързия ритъм на съвременна София трудно остава място за „професионалното безделие“, което е било основата на творчеството тогава.
Коньовица блус или циганското кабаре на шантонерките
Кабаре, ама не баш. По онова време тази твърде помпозна и интелигентна дума се е използвала за всяко едно бохемско и развратно сборище, в което танците са кипели до зори, а ритмите лежерно са сменяли своята идентичност от бързина към лежерност.
Тези кабарета обикновено са се срещали в районите на „Коньовица“ и „Ючбунар“ и в някои случаи в центъра на София. Спектакълът се е състоял от лудешките ритми на цигански оркестър, който е делял сцената с видни певци на стари градски романси.
Това са били местата, в които всички артисти, журналисти и интелигентни люде хвърляли последните си пари за музикантите, усещайки, че живеят живот само за ден.
Сладкарница „Бамбука“- да се срещнеш с артистите
Помещавала се е под сградата на Барон Гендович, разположена срещу Народния театър. Нейният успех идва от нашумяването на този район, използван за вечерни разходки и романтични срещи.
По това време столичани я наричат още и „Ръкси“, а в нея всеки клиент може да се наслади на вкусните коктейли, приготвени с финес и любов към насладата след или по време на натоварения ден. Както заведението на „Цар Освободител“, така и тук, обикновените граждани са имали честта да се срещнат с тогавашните представители на интелигенцията и изкуството.
Тук са сядали личности, като Елисавета Багряна, Христо Фотев, Радой Ралин, Александър Геров, Георги Марков и др.
Ресторант „Вкусното кебапче“- непромененият аромат на домашната скара
Въпреки, че претърпява няколко метаморфози през годините, ресторант „Вкусното кебапче“ си остава култово квартално ресторантче, намиращо се на ъгъла на улиците „Шейново“ и „Сан Стефано“. То е символ на стария дух на софийското бистро, в което се събират всички почитатели на традиционната българска кухня.
Ведрият персонал с чувство за хумор, сочните меса, отговарящи на всяка една клиентска претенция, са нюансите на това симпатично място, които не избледняват с годините, напротив- те се наслояват още повече в уютната атмосфера.
В началото тази кебапчийница не е била място за сядане, а за „минаване“. Докато чакате на опашка за едно препечено и едно средно изпечено кюфте, на опашката можете да видите клиенти с всякакъв социален статус- лекари, студенти, работници от Халите и бохеми, прекалили с разсипничеството, опитващи се да се съвземат с топла скара.
От тези места днес е останало само „Вкусното кебапче“, продължаващо да бъде все така вкусно и привличащо хора както от старото, така и от младото поколение. Ако не сте посетили това място досега, може би е време да поправите тази грешка.
