Преди пет дни всичко започна със словосъчетанието "военна операция", а единственото, което видях аз, бе човек, опериран от човечност. Тази операция обаче в никакъв случай не започва от вчера или днес, нито от преди пет дни. За упадък на т.нар. Запад се говори от десетилетия.
Понякога това е всичко, което искаме да видим – шумът от аплодисментите да заглуши дори и тътенът на ракети и бомби. Въпреки това обаче те падат и падат – вали безспирно над големите украински градове.
Украински деца се раждат в мазета на жилищни блокове, хора спят в станции на метрото на местната транспортна мрежа, където влакчета не се движат под земята – всяко помещение се използва като бомбоубежище. През това време, на повърхността, точно под украинското небе, превзето и осеяно с руски самолети и вертолети, се водят боеве между млади момчета.
И в момент, в който сякаш дори и Господ е извърнал глава от случващото се, на няколко стотин километра от Варна в разкъсваната от политически противоречия България, президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви категорично: „Ние ще победим!“ пред цяла единна Европа. Напоследък всяко извънредно е всъщност „извънредно“, а такова бе и заседанието на Европейския парламент днес.
Зеленски бе бурно аплодиран, а енергията на добронамерената Европа бе инжектирана директно във вените на всеки украински войник или доброволец, грабнал оръжието по дълг да брани родината си. Тук обаче идва едно друго определение, което според много критици е спрягано като „ТОчноТО“ за Европейския съюз в тези димни и горещи времена.
„Европата“, която дори и прозорливият Ганьо не успя да разбере
Ама ние си я разбираме, изобщо не ни е толкова чужда. Все пак българинът всичко може да „опрай“.
Европа пести – наистина пести, защото я е страх да не би да победи. Никой няма да знае какво да прави с желанието за мъст на ВлАдолф Путин или наследника му след това.
За часове и минути ще се пише след малко. Сега, нека отдадем заслуженото на готовността на украинските граждани, защото тя заслужава похвала – не всеки може да си позволи да удържи руско настъпление директно срещу столицата, тръгнало от трета държава (Беларус), при това да го прави вече 5 дни.
Zащото „Z“ е последната буква
... ами след това? Неслучайно тази буква е видима навсякъде по руската техника, настъпваща към всички големи украински градове, превземаща и малките преди това по пътя си.
След последната буква е ред и на първото изречение, но то не се вика от гърло по площадите с оръжие в ръка. Мястото на изреченията е на масата – там, където така или иначе ще приключи всичко, нали? Нали?!
Но откакто някаква сила си позволи да отнеме спокойствието от деня дори на европееца, цивилизования човек, то Старият континет очевидно има нужда от това да свери часовника си. Но стига кървави часове и минути, стига!
Ще завършим с една куриозна случка, описваща доста сериозно положението по украинските земи. Разговорът е проведен между местен украински цивилен жител и руски военни, закъсали с танка си по пътя.
Ето и краткия му разговор с нашествениците:
Той: Счупихте ли се, пичове, счупихте се?
Руснаците: Свърши горивото.
Той: Мога да ви изтегля обратно към Русия. (дружен смях...) А вие поне знаете ли закъде пътувате?
Руснаците: Не.
Той: В посока Киев, да, към Киев пътувате.
Руснаците: А къде тук можем да заредим?
Той: Засега всичко си е още наше (явно се има предвид бензиностанциите).
А и в плен вашите също добре се предават... защото вашите момчета не знаят закъде пътуват. Аз сега цялата колона на вашите добре ги разпитах - никой не знае закъде пътува...
