През последните три години, животът на 57-годишната Жана Динева се върти около това, че тя иска да осинови децата на убитата си племеница. Трагедията на жената става още по-страшна след като едно от момчетата се удави преди около две седмици до бургаския мост.
Динева има трима сина и две внучета. Поела е и тежкото бреме на една от най-трудните професии за жени – кранист. В живота на Жана е настъпил тежък момент след като губи по един наистина шокриащ начин своята племеница, с която била доста близки.
Историята от далече
На 22 юли през далечната 2012 г. 31-годишната Виолета Иванова (племенницата на Жана) е застреляна навръх рождения си ден от съпруга си, с когото били в етап на развод.
Четири куршума попадат в гърба на младата жената пред очите на невръстните и синове - Николай на 5 годинки и Борислав - на 4. Обезумелият от ревност Тодор и до днес излежава в бургаския затвор 23-годишната си присъда.
Двете деца остават за отглеждане при почернената баба – майката на Виолета
„Тя се грижеше за тях допреди три години, заболя, направи си операция и просто нямаше сили да се грижи повече за тях и ги даде в дома „Ронкали”, частна агенция за закрила на детето”, казва Жана Динева със сълзи на очите.
Тогава Жана решава да предприеме важната стъпка, която чувства правилна и поема самоинициатива да осинови децата на племеницата си. Понеже иска всичко да е наред и законосъобразно, тя подава заявление в социалните служби.
„Три служителки от съответната институция дойдоха да видят условията вкъщи. Казаха ми, че тези деца не могат да ми ги дадат, но могат да ми дадат друго - да си стоя вкъщи и да взимам 500 лева. Казах на служителките, че аз взимам 1 500, не е за пари, аз ги обичам тези деца, защото са кръвна връзка, на моята племеничка. Ние много се имахме с Виолетка”, разказва още Динева.
Борбената Жана, обаче, не се отказва и е решена, че битката ще продължи докато не се стигне до положителен край. Процедурата се прехвърля в съда.
До сега решение все още няма и делото се прехвърля от институция към институция. Тежката дума в момента имали от Дирекцията по социално подпомагане в град Бургас.
Случаят се оказва доста сложен и за магистратите, защото при живи баба и баща, но и тяхната пълна невъзможност да се грижат за момчетата Николай и Борислав, процедурата по осиновяване се оказва изключително тромава. Скоро никой не дава надежда, че нещата ще се задвижат към финал.
