След поредните издънки на националния срещу Чехия и "футболния гигант" Косово, очевидно Българският футболен съюз трябва да обмисли алтернативни варианти за подобрението на играта на националите ни.
Наред със старомодните клишета, като инвестиране в инфраструктура, изграждане на школи и може би подбор на качествени футболисти, ние ви предлагаме 13 алтернативни варианта за подобряване на националния отбор по футбол.
1. Хибридна поп фолк война
След като спечелим домакинството на Световното, паралелно ще направим концерт Planeta Payner на 800 години. Нашите като чуят маанета и не издържат - не отпадат физически и резко се разиграват.
Но това не е всичко, нека в американски стил да изпее химна някоя местна чалга икона - например Фики, макар, че всички знаем, че футбола се играе с крака, а там не му е сила. Не, че и на националите им е сила играта с крака де.
2. Стратегическо сваляне на летвата
Благодарение на дългогодишния български опит да сваляме летвата в редица сектори, както по отношение на стратегия за образование, ефективност на труда, нови лица в политиката, влошаване на състоянието на държавните предприятия с цел приватизация, ние притежаваме ексклузивно know how.
По стар български обичай ние ще дръпнем другите в казана, вместо да се мъчим да изплуваме. Не за друго - ами играем в калта, а там, батко, сме домакиниии.
В контекста на свалянето на летвата може да включим различни по-слаби отбори, за да има с кой да правим равни поне. Идеални кандидати са Фарьорски острови, Андора и скрития коз, който ще ни извади от ролята на аутсайдер - Ватикана. Стига разбира се да не шитнем мача на букмейкърите в Макао и Хонконг.
Както обичам да казвам - ако те гони мечка, не ти трябва да бягаш най-бързо, а поне да не си най-бавния.
3. Груба сила
Пускаме борците на футбол. Лошото е, че и борци нямаме. Който не ставаше го гръмнаха, който ставаше избяга. И все пак ще възкресим "младите надежди" от края на 80-те.
Пускаме да се бият по терена и им взимаме страха. Верно ще чукваме по 5-6 червени картона на мач, ама второто полувреме онея няма да могат да излязат от съблекалнята, че всичко ще ги боли.
4. Премиерски PR удар
Както добре знаете Бойко не играе мач, ако няма да вкара гол. Не атакува, ако защитата ще се прави и ще посяга за топката. Не бие към вратата, ако вратаря е под рамката.
Коефициента удар/гол на Бойко е толкова висок, че Кристиано, Меси и co, могат само да му завиждат. Вероятно го и правят, поне според местните структури на ГЕРБ, тролещи под профилната му икона (той няма снимка, само икони) във Facebook.
Само ако можехме да го сложим една фалшива деветка. Ще питате що фалшива? Ми щото през повечето време няма да играе, че с едната ръка трябва да яде филия с мас, докато само с другата може да рита футбол.
Просто с Вожда-слънце няма начин да загубим. Представете си, че спечелваме домакинството на световното и това случайно съвпадне с предизборна кампания. Убихме ги ви казвам. Световен шампион ще сме (Бойко една гарсионерка в Барцелона за тая идея сме се разбрали).
5. Биологично оръжие
Една от най-рентабилните идеи в този списък е предната вечер в хотела да пробутаме няколко от местните пачаврички, че да им лепнат нещо на противниците. Добре ще е и да ги снимаме. За всеки случай.
Представете си как ритате топка с мутирали агресивни срамни въшки, произведени в Слънчака. Ох, мамо. Ще се чешеш ли, ще риташ ли...
Разбира се докато се чешат е достатъчно да имаме поне един, който да може да ги накъби правилно в наказателното (дългите пасове са ключови, че инак не можем го стигна) в чатала на някой и бам дузпа. Той и вратаря е със срамни въшки, така, че споко. Всичко е под контрол. Гооооол.
6. Химическо оръжие
Тъй като ефектите на биологичната атака в т.5 са относително бавни и рискуваме да прецакаме тайминг-а за мача, то химическият подход носи своите ползи при това в кратки срокове.
Ключовата дума тук е "разхлабително". Проблемът ще дойде от там, че не трябва да предобрим нещата, а да държим противниците под константен анален стрес.
Агресивна дълбока преса ли? Пробвай шпагат с диария. Ай донт тинк соу.
7. С мисъл за планетата
Тъй като у нас винаги обичаме да целим по 4 заека с 1.5 куршума, предлагам да съчетаем полезното с приятното. Нашите национали и без това са си живи дърва за огрев, но нека засадим на терена на националния стадион фиданки.
Така ще поставим основите на подмладяване на отбора. И след 10 години в разцвета на силите си, тези фиданки ще правя перфектната защита срещу далечни удари, а и ще имаме дърва за огрев. Цели две неща повече от настоящите ни национали по футбол.
8. Нов внос, малко употребявани
Натурализацията с цел привличане на кадри на изнасиления от калпави такива български пазар е все по-актуална мода. Тъй като в предишната точка вече ви обясних колко сме силни в това да смесваме полезното с приятното, в крайна сметка имам решение.
Либерализираме режима за бежанците, но само и единствено тогава, когато 5 бежанеца бият нашите 11 на футбол с поне 2 гола разлика. Тогава имиграцията дори в моите радикални очи ще има поне малко рационален смисъл, а това значи много, наистина много.
Южна Америка е умряла от глад, така, че всеки гимназист с топка там бива трансферна цел номер 1 на БГ клубовете, а така и подходящ кандидат за националния отбор. Те там повечето и без това не знаят как са я завършили тая гимназия.
9. Честотен резонанс на аудиторията
Връщаме се към атмосферата на стадиона и шума, който увлича емоциите на футболистите. Трябва им нещо като боен вик, който да ги мотивира, поне от мотивиране разбираме, че всеки втори у нас е коуч, ментор, акъл-кибик, Например "Зънгър-лънгър", "Ле-ле-лей", "Опа-опа" и т.н. Ми друго идва да ви кажа.
Сега си представете избухващия стадион, публиката е подготвила комплексна мултиефектна хореография със салфетки с 3D ефекти (Slow motion на салфетка с червило по нея в 720 градусов кадър).
По едно време завалява град. Пот, вода, кал и салфетки - все едно си в Студентски град, а там знаеш как се "играе", нали играч.
10. Локация, локация, локация
От последното изречение в предишната точка, резонно произтича и следващата топ идея, а именно - така и така ще трябва да строим нов стадион, а в Борисовата всички бяха против (само се чудя кой тогава го е предложил, щом всички са против пред камерите), то нека го сложим в Студентски град.
Ще попитате защо. Ето няколко причини:
- На мачове ходят предимно млади хора;
- На мачове ходят предимно безработни хора (сори, ама в 3 часа на мач аз не мога да ида пичуе);
- След мачовете националите могат да се размажат в чалготеките, а накрая и да мезнат по 1 шкембе.
Гарантирам, че ще вдигнем посещаемостта, ако не друго. Просто ще има много зяпачи от терасите, но пък винаги можем да вдигнем някой рекламен транспарант, че правим ремонт дето седи там 10 години, вместо билборд, че по-тънко.
11. PR покритие
Поради естеството на нашите феноменални резултати в областта на футбола (а и не само в спорта), мисля, че следва да изградим имиджово нашите топ звезди. Не може в Европа, през 21 век, в една държава членка на ЕС - никой да не знае дори половината от имената на "футболистите" в "отбора".
Резонно това показва лоша комуникация с аудиторията и ние следва да изкомуникираме (обичам ги тея слабоумни некомпетентни български PR-и за тая думичка) нашите послания.
Така хората поне ще знаят кой да псуват. Аз лично, откакто не знам името на нито един български национал не следя мачовете - ми не знам кой да псувам да го еба.
Той съдията ясен, ама нещо за разнообразие, че все пак макар и с богат лингвистичен потенциал, дори аз се изчерпвам понякога. А това е HUGE.
Подозирам, че нашите са решили този проблем изключително професионално с максимата "Как ще плюеш за нещо някой, дето не прави нищо". Железна логика, че и математически доказана, но да бъдем прагматици де.
Ето пример в тази насока - държавата е в тотален колапс, но сме стабилни. Бойко дори спечели изборите с това, което доказва, че не е важно кой как играе, а кой брой головете и дали ползва VAR системата, за да каже, че това не е ъглов, а гол.
Все пак сме държавата на слепите от времето на Самуил. Па УЕФА-то на ФИФА-то да си гледа Тоти-то (несполучлив опит за игра на думи с едно парче на Ендо).
12. Устойчивост в резултата
Тази точка не е пряко решение, а по-скоро изразява корелацията между няколко компонента на обществото. С други думи, всяко дъно, води след себе си ново дъно и всичко се стреми към дъното като естествено състояния на българина - нещо като български дънен закон.
Единственото нещо, за което не бяхме на дъното, макар и от 20 години да зобим яко тиня, беше футболът. На принципа на скачените съдове, ние достигнахме 100% хомогенизация и вече всички и всичко е на дъното. Само се притеснявам какво има отдолу и дано е скала, че да спрем.
Да си предпоследен си е нещо, но човек го оценя, едва когато е последен - Паулу Коелю.
Ако трябва да дам предложение в тази точка ще е - да строим повече магистрали и мостове. Папата го казва. "No More Тадуф Тадуф" и с обществени поръчки и нагласени договори към индустриален и спортен успех.
13. Футболни стратези от ИДИЛ
Често вярваме на чуждестранни специалисти повече от родните, защото чуждото е винаги повече от нашето. ИДИЛ са неразработен трансферен пазар, което прави горната теза дори по-интересна.
Представете си как националите тичат с елечета, набухани с експлозив и врещят "Алаху Акбар" към противника. Като взривим 2-3 дистанционно и смятайте мача за наш.
Ако не ни пишат служебна, то на реванша тея няма да има здрави футболисти. Нашите са лесно заменими - просто трябва да знаят кой е Тони Стораро, да виждат и да могат да тичат в права линия.
С това директно въвеждаме ново футболно понятие в световния футбол - футболен джихад. Забравете тоталния футбол - това е футболен джихад.
Бонус препоръка: Имаме реалити за готвачи, за певци, за маймуни, за актьори, за шефове, за всичко. Предлагам нов формат, ориентиран към реални резултати в националния отбор - "България търси национален отбор по футбол".
