Феномен между две „Б“-та – барок и бетон. С него дори и най-прочутите естети и почитатели на изящните не могат да се похвалят, защото това явление минава като вихрушка през всички архитектурни произведения на изкуството, давайки един кичозен резултат.
Това е Мутробарокът – продукт на прехода от Социализъм към пазарна икономика в България в периода на 90- те години на миналия век, даващ дълбоко самочувствие на току-що проходили богаташи, мутри, мутреси и най-обикновени крепостни селяни.
Ще го забележите по морето, в най-обикновена градска среда и в покрайнините на кривите паланки на нашата мила родина. Той се забелязва от птичи поглед и макар много хора да гледат на него с насмешка, той е пейзаж, плъзнал своите накичени със златни накити пипала по цялата територия на страната, изкривявайки посвоему онова, що е красиво, правилно и съразмерно.
Ако сте почитатели на Цеца или Лепа Брена и някак си искате Вашият музикален вкус да съвпада с интериора и екстериора на Вашия дом – честито! Вие се нуждаете от точно такъв архитектурен стил. Но ако просто сте жадни за знания, които отдавна прашасват като стари фотографски ленти на любимия Ви скрин – останете още малко тук.
Мутробарокът или триумфът на балканската парвенющина
Мутробарокът е почерпил вдъхновение от класическия барок, който е известен със своите пищни мотиви, богата декорация и драматичен ефект. Разглеждайки всички домове на културата в такъв стил, можем да си извадим извод, че той не просто е почерпил влияние, а се е почерпил богато с него, както само един балкански представител на имен ден може.
Караваджо, Рембранд и Бернини биха ахнали пред съвременните изкривени и преувеличени фасади, и липсата на професионален подход, които гордо се извисяват над обикновените сгради и мижавите природни красоти на улицата. Тук функционалността е също толкова сложна и непонятна дума, колкото е и „непротивоконституционствувателствувайте" – никой не разбира значението ѝ и се старае да не я използва в какъвто и да е контекст.
Той се появява в момент на уязвимост на българския народ – икономическа несигурност и съмнително бързо забогатяване на малка част от обществото. Мутробарокът е символ на социалното положение, който демонстрира материален успех и… още по-съмнително появило се чувство за власт.
Той се слави със своя претрупан декор, който се характеризира с изобилие от позлатени елементи, колони, куполи, статуи на богове, за които нито един обитател не е чувал, ярки фасади, сложни покривни конструкции и етажи, които позволяват съжителството поне на 5 поколения.
Домът на новобогаташите се превръща в своеобразна автобиография на своите жители, като всеки един елемент подсказва по нещичко за тях: Внушителният размер говори: „Имам пари, които съм заровил под ореха в двора“, декорацията крещи: „Имам власт и съм нетипичен естет“, а всички позлатени елементи: „Имам пари – угаждам си и не ме е срам“.
Еклектика или кич
Вечната дилема, върху която собствениците на такива имоти въобще не се замислят: Еклектика или излишен кич? Възприятията са разнообразни – снизходителни усмивки, отвращение, но и лека носталгия по времената на мутренския триумф.
Ако мислим на мутробарока като на еклектичен експеримент, посоката на размисли има потенциала да бъде правилна – тук наистина имаме комбинация от барокови и ренесансови детайли, съчетани с модерните елементи с балкански размах. Това шантаво съчетание съжителства нескромно в една фасада, без притеснение от историческа или стилова последователност.
Кичът се появява там, където ефектът измества смисълът. Това много напомня на всички онези снажни момъци, които с гордост татуират по прасците и гърдите си нашите национални герои за свобода, без да са си направили труда да проучат нещо повече отвъд това, което са запомнили в часовете по история.
Когато декорацията измества идеята, защото изглежда „скъпо“ – тогава вече говорим за наличие на прекомерна кичозност и нахално желание за показност пред роднини, приятели и лични врагове, без те дори да знаят, че са такива. Важното е да блестим пред чужденците, да не махаме с ръце и да не се усмихваме – усмивката е за слабаците – ние сме балканци с буйни, навъсени вежди.
Мутробарокът съществува в една сива зона, започвайки като еклектика и често завършва с кич поради липсата на мярка и естетическа култура. Но все пак, дори когато е помпозен и твърде позлатен – той е балкански искрен, не претендиращ за минимализъм и изчистеност.
От недоимък до „Вижте, та се почудете“
Мутробарокът се заражда от една житейска философия – от децата, израснали на улицата, в чието меню е преобладавала т.нар. „циганска баница“ и боб с наденица, крадящи емблеми на коли и всичко, което могат да дадат за скрап, за да си купят дъвки и бонбони. Това са децата, израснали във времената на Социализма и преживели Прехода, при които луксът е бил приказка за лека нощ, а индивидуалността се е приемала за нещо, което буди подозрение в околните.
Излезли свободни от социалната и държавна месомелачка на идентичности, тези личности не познават правила, защото законът по онова време е неясен, а институциите – невидими за човешкото око. В тази атмосфера мутробарокът се вписва и работи със своя логика – той е визуалният еквивалент на джипа, скъпият часовник, ланеца и охраната, показвайки категоричност и заплашителност.
Между белите птици и куршумите
Ако мутробарокът биваше съпътстван от саундтрак, то той щеше да бъде „Бели птици“. Мечтаната свобода и насилието съществуват в една концепция като едно типично патриархално семейство.
Мутробароковите фасади се издигат с величие и сигурност, но въпреки това носят със себе си напрежението на едно отминало време, в което още нищо не е било съвсем стабилно. Те са архитектурен компромис между мечтата и оцеляването, между успеха и доказателството за него, което трябва да крещи и буди възхищение.
И когато собственикът остарее и бъде побелял старец, на птиците ли ще се радва или на позлатеното наследство, което е оставил за децата си, живеещи в чужбина?! Или ще бъде покосен от един коварен изстрел, а после какво? Червени рози и капки вино в пръстта.
