Изкопаният през 2014 г. в Германия фосил на морска костенурка от мезозойската ера се оказа най-добре запазената вкаменелост на юрското влечуго.
Преди около 150 млн. години морската костенурка е гмурнала масивната си глава в плиткото тропическо море, покриващо днешния континент Европа. За това свидетелстват откритите цели вкаменелости на вида, определен като Solnhofia parsonsi, за който се смята, че датира от юрския период от ерата на динозаврите.
Неотдавна откритата вкаменелост е определена като изключително добре съхранена и носи нова информация за животното. Запазени са всички крайници и почти всички кости на краката са на място. Това е първият обект, който разкрива каква е била формата и структурата на крайниците на мезозойската костенурка.
Вкаменелостта разкрива нови данни за юрските морски костенурки
„За пръв път са открити фосили на този вид костенурка през 70-те години на миналия век, но новият екземпляр е най-добре запазеният индивид“, споделя водещият автор на изследването Феликс Августин, докторант в катедрата по геонауки в университета в Тюбинген, Германия. „Той е първият, който е запазил целия череп, цялата черупка, както и всички четири крайници.“
Приживе юрската морска костенурка е била с дължина от носа до опашката около 30 см, а главата била сравнително голяма за тези размери – около 10 см. Дават се предположения, че това може да е било необходимо за схрускване на твърдите черупки на дънни ракообразни и мекотели, но подобни заключения все още се смятат за силно спекулативни, що се отнася до доказателствата за диетата на костенурката.
Морската костенурка, която ни е позната днес, има удължени твърди плавници, които ѝ помагат да се придвижва адекватно в морските дълбини със своите своеобразни плавници. Структурата на открития вкаменен екземпляр обаче показва, че тогавашните морски влечуги са имали по-къси крайници, което води до предположението, че Solnhofia parsonsi са плували не в стотици мили навътре в открития океан, а в по-плитки крайбрежни води.
През юрския период на мезозойската ера днешната територия на Германия, от която са изкопани вкаменелостите е била архипелаг от малки острови. Това подкрепя твърденията, че морската костенурка е плувала по-близо до брега и местообитанието ѝ най-вероятно е било мрежа от крайбрежни рифове и лагуни.
Многобройни вкаменелости от тези зони се откриват в отлаганията от финия варовик, които съхраняват фосилите в изящни детайли. Кариерата, в която е открита юрската морска костенурка вече е дала много екземпляри на растения и животни, както и вкаменелости от сухоземни динозаври и птерозаври.
Мястото е сравнително ново, затова все още не са проучени и описани всички налични вкаменелости и има още какво да бъде научено за отделните видове.
