След повече от 20 часа обсъждане, парламентът прие законопроекта за държавния бюджет. Рано тази сутрин председателят на народното събрание Росен Желязков поздрави с „Добро утро, честит бюджет“ след приемането на последната разпоредба от законопроекта.
Между първото и второто гласуване за бюджета възникна напрежение сред партиите. Това е резултат от внасянето на изненадващи предложения, които бяха одобрени от бюджетната комисия. В резултат финансовият министър Асен Василев заяви, че не подкрепя проектозакона в този вид.
Предложения и обсъждания във връзка с бюджета
В държавния бюджет е заложен дефицит от 3% и прогноза за растеж на БВП от 1.8% при равнище на средна годишна инфлация от 8.7%.
Под съмнение се поставя въпросът дали ще може да бъде достигнат дефицитът от 3%. Причина за това е отхвърлянето на много предложения за събиране на приходи, заради което министърът поставя под съмнение изпълнението на бюджета.
Преди да бъде приет новия бюджет бяха разгледани 212 страници с предложения на депутати за промени и допълнения към държавните приходи и разходи. Много от предложенията бяха отхвърлени, тъй като има вероятност дефицитът да скочи от 3% на 30%.
Основните искания на депутатите за увеличение на разходите са в сферите читалища, болници, музеи, заплати в министерствата, агенции и комисии, за реклама в туризма, за субсидиране на земеделието и други.
Относно данъците повечето депутати бяха единодушни, че не трябва да се променят по средата на годината. Йордан Цонев от ДПС каза ще настоява намалените ДДС ставки да се върнат към нормалния си размер в бюджета за следващата година.
Какво предвижда държавния бюджет за 2023
Все пак след две четения депутатите успяха да приемат бюджета за 2023 преди крайния срок -31 юли. Заложените приходи, помощи и дарения са в размер на 40 810 564 600 лв. От тази сума 35 559 400 000 лв. са приходи от данъци, 5 250 664 600 лв – неданъчни приходи, а приходите от помощи и дарения са 500 000 лева.
Относно разходите се предвижда размерът им да е 22 252 283 500 лв. От тях 18 553 314 000 лв. са текущи разходи и 3 515 589 900 лева. Са капиталови разходи.
Едно от най-обсъжданите предложения касаещо фирмите и плащането на заплати по банков път промени своя вид. Първоначално се предвиждаше тази мярка да засяга фирмите с до 50 служители, но след дискусии по темата прагът беше увеличен на 100. В това число влизат и ресторантьорите ако наетите от тях лица са над 100.
