Хитовите телевизионни сериали могат да бъдат отражение на реалния живот, понякога тъжно фокусирани върху всекидневието и битовизмите с плашещи прилики с нашата действителност, а понякога хумористично напластявайки ситуации, които мислим за изключително сериозни. Сериалите са културният барометър, чрез който обществото разказва истории за себе си по отношение на ценности, страхове, идеали и променящи се роли в семейството.
Много често обект на нашето внимание са семейства, в които всички членове са тотално различни и са натоварени с разнообразни индивидуални конотации за себе си. И там, сред отговорната майка, палавите малчугани и непокорните тийнейджъри се откроява той, стожер на стоицизма, спокойствието и дори на моменти безотговорността – бащата.
Колко иронично, а? Именно неговата фигура, която ние, като балканско – патриархално научени хора знаем, че е стълб, върху който всички тегоби могат да свият гнездо и еталон за външна и вътрешна стабилност, все повече се откроява като пасивен елемент, будещ присмех и снизхождение.
Примери има в изобилие, но нека разгледаме най-култовите от тях в емблематични сериали от нашето близко минало и настояще, които гледаме в захлас, бивайки привлечени или отвратени от познатите ни персонажи.
Бащата – от патриарх до голямо бебе
На фона на майката, която е стабилен център на уюта, отговорността и спокойствието, образът на бащата е значително по-пъстър, опростен и на моменти противоречив. Той служи като едно своеобразно поле за експерименти с мъжката идентичност. Нека разгледаме отделните стереотипи, които стават все по-модерни и интересни за зрителя:
- Комичен и некомпетентен: Този модел присъства особено интензивно в анимационните сериали за деца и за възрастни. Такъв пример може да бъде Хоумър Симпсън, който е егоистичен, мързелив и много често безотговорен, но с неподправена обич към семейството. Питър Грифин от Family Guy е също една крайна карикатура на бащинството, която е използвана за социална сатира на фона на тази на майката, която заема ролята на истинския родител;
- Неавторитетният баща – добряк: Този модел отразява съвременността и нейния стремеж към емоционално присъстващ баща за сметка на една традиционна строгост. Такъв е Фил Дънфи от „Модерно семейство“, който е обичащ, забавен, емоционално отворен, но често подкопаван заради авторитета на съпругата си. Още един цветущ пример е Тед Уилър от сериала „Странни неща“ (Stranger things), който е вечно раздразнен, пасивен и не фигурира в живота и възпитанието на децата си.
Тези персонажи присъстват „зад фикуса“, „зад децата“, отегчено похърквайки на любимия си фотьойл или диван, закупен още от времето на неговите родители. За него децата постепенно се превръщат във фонов шум, а жената – като втора майка, която го третира като бебето, което се е родило в тяло на възрастен 45 – годишен чичко.
Контрастът „майка - баща“ като двигател на смисъла на сюжета
В хитовите телевизионни сериали семействата рядко функционират като една симетрична система, намигайки ни за факта, че всички сме различни като хора, но се приемаме взаимно такива, каквито сме. Бракът и семейството ни показват плодовете на своите дългогодишни и упорити компромиси, които създават едновременно комизъм, драматизъм и социален коментар.
В повечето шоута именно майката и бащата са двата най-противоположни образа, влизащи в постоянно противоречие заради своя сблъсък на принципи. В огромен брой сериали майката е показана като фигурата на компетентността, която никога не забравя да вземе кърпи за плаж, слънцезащитно олио или сандвичи за из път.
От нея идват решенията на всички проблеми, предвиждайки всички последствия, благодарение на своята интуиция и майчински инстинкт. От друга страна бащата прави точно обратното, действайки пасивно, понякога импулсивно и много често без никакъв план.
Отново ще се върнем на темата: „Семейство Симпсън“, където Мардж – майката е гласът на разума и грижата, а Хоумър – хаосът. Тук контрастът между двамата родители е толкова силен, че изглежда сякаш оцеляването на Симпсънови се крепи единствено върху правилната преценка на майката.
Майчината фигура много често е носител на цялата семейна конституция, с всички нейни закономерности и норми, докато бащата е приятелят, който ще те потупа по рамото и ще ти каже колко е важно да се доверяваме на женската преценка. Не защото той самият вярва в нея – всичко е бягство от отговорност и възможност всички да го оставят на мира с бирата и футболния мач.
Майките извършват невидимия труд, който се счита за нормална част от ежедневието, докато усилията на бащата, макар и жестът да бъде минимален, се помни и почита дълго. Това се случва от гледната точка както на зрителя, така и на героите от въпросното телевизионно шоу.
Хумористичните призвания много често биват приписвани на бащата – той греши, той се излага и нарушава семейните правила по един нелеп и нелогичен начин. Това, което е смешното е сблъсъкът на познанията на зрителя около личната семейна бащина фигура, знанията за бащата като символ на стабилност и мъжественост и реалността, която спи на дивана във всеки удобен, и възможен момент.
Ето по този начин се създава реалният комичен елемент в много сериали. Точно те ни показват тихият и пасивен начин на живот на един семеен мъж, чието ежедневие се базира на незабавно ходене на работа, позицията му у дома, която се оприличава на слон в стъкларски магазин и насладата от това любимият му отбор по футбол, ръгби или крикет за вземете купата.
